С “Bail-out” се обозначава в икономиката процесът на прехвърляне на дълг, изплащането му или поемането на отговорността върху него от трета страна. Използва се най-често, когато третата страна е държава, а обстоятелствата са икономическа криза.

Един държавен “Bail-out” цели предотвратяването на инсолвенция, когато от гледана точка на държавата, това би довело до огромни негативни последствия и загуби за цялата система (“Too big to Fall“).

Практически пример за “Bail-out” чрез намеса на държавата е когато една голяма банка е застрашена от несъстоятелност, но също и когато много значима фирма е ключова за националната индустрия и чиято инсолвенция би докарала много други фирми до несъстоятелност.

Тази спасителна акция от държавата има за цел чрез поемане на дълга или гарантиране на капитала да отстрани кризата и по този начин да предотврати негативните последствия върху цялата икономика.

_________________________________________________________

Изображение: alles-schlumpf

Гърция поиска спешен отговор от Европейския Съюз (ЕС) и Международния Валутен Фонд (МВФ) за обещаната финансова помощ. Центърът за Европейска Политика (ЦЕП) изрази остра критика в становището си относно евентуалния „Bail-out“ чрез двустранни кредити между Гърция и другите страни от Еврозоната.

Намиращият се във Фрайбург Център за Европейска Политика (ЦЕП) наблюдава, анализира и консултира по всички икономически и политически процеси влизащи и излизащи от ЕС. По този начин ЦЕП поема ролята на една “система за предварително предупреждение” засягаща актуалните теми на европейско ниво, като под формата на обстойни икономически, юридически и политически анализи оценява евентуалните последствия от решенията на европейските институции.

Според ЦЕП плануваната помощ за Гърция нарушава не само европейското право, но и съдържа в себе си сериозни притеснения с икономически характер.

Експертите са на мнение, че ако Гърция получи кредит от страните-членки на Еврозоната, то условията по него трябва да отговарят на актуалните пазарни условия. Това означава, че ако Гърция получи кредит с лихва, основаваща се на политическо решение, а не на пазарните условия (т.е. по-ниска от пазарната), то това ще бъде типичен пример за незаконна субсидия. Освен това, отпускането на един такъв кредит, само по себеси е извънредно положение и показва привилегия, защото Гърция за момента няма право на повече кредити от финансовите пазари.

От юридическа гледна точка положението е още по-лошо, предупреждават експертите от ЦЕП. Основавайки се на Европейското Право и по-точно на чл. 125 от ДФЕС (Договор за Функционирането на Европейския Съюз), който абсолютно забранява прехвърлянето на финансови отговорности върху ЕС-общност, експертите напомнят, че всички страни са сложили подписите си върху една абсолютна “Bail-out”-забрана. С други думи чл. 125 от ДФЕС забранява напълно на всички страни-членки на ЕС да поемат, изплащат или по друг начин да се обвързват с дълговете на Гърция. Това е и причината един такъв “Bail-out” чрез двустранни кредити да бъде незаконен.

Освен това според чл. 124 от ДФЕС, европейският “Reconstruction Credit Institute” има право да дава кредити с лихви обосновани единствено и само от актуалните пазарни условия, а не от политически решения.

Снимка: UggBoy

Обявеното от президента на Европейската Комисия Мануел Барозо предложение, а именно да се направи изключение за Гърция, основано на чл. 136 от ДФЕС е също неосъществимо, защото е юридически необосновано и ако се реализира ще е незаконно. Причината е, че чл. 136 позволява реализирането, но само на “мерките, които са съгласувани със съответните разпоредби към договорите за ЕС”. С други думи, чл. 136 разрешава правенето на изключения, но не и ако те не са предвидени в Договора за ЕС, а още по-малко ако изрично за забранени в Договора за ЕС.

Финансовата помощ за Гърция не би й помогнала да се справи с проблемите, защото моментният помощен пакет от 45 милиарда евро (15 млд. oт страна на МВФ и 30 от ЕС) не е достатъчен. Гърция има нужда от около 170 млд. евро до 2014 г., което моментално поставя въпроса за възможността на държавата да се справи с това предизвикателство и дали въпреки всичко няма да стигне до банкрут.

Към всичко това може и да се добави, от една страна, не по-маловажния факт, че един евентуален “Bail-out” ще постави прецедент и в бъдеще, независимо от обстоятелствата, ще е невъзможно да се откаже финансова помощ на страна-членка, което би довело до огромно и неконтролируемо бюджетно натоварване в отделни държави. А от друга страна ще се наблюдава и неизбежното в следствие на “Bail-out” значително обезценяване на еврото в дългосрочна перспектива.

]]> http://ivanyanakiev.com/2010/04/26/%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%be-%d0%b5%d0%b4%d0%bd%d0%be-%d0%b5%d0%b2%d1%80%d0%be-%d0%b7%d0%b0-%d0%b3%d1%8a%d1%80%d1%86%d0%b8%d1%8f/feed/ 0 http://ivanyanakiev.com/2010/04/24/%d0%b3%d1%80%d1%8a%d1%86%d0%ba%d0%b8%d1%8f-%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d1%8a%d1%82-%d0%ba%d1%8a%d0%bc-%d0%b4%d1%8a%d1%80%d0%b6%d0%b0%d0%b2%d0%b5%d0%bd-%d0%b1%d0%b0%d0%bd%d0%ba%d1%80%d1%83%d1%82/ http://ivanyanakiev.com/2010/04/24/%d0%b3%d1%80%d1%8a%d1%86%d0%ba%d0%b8%d1%8f-%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d1%8a%d1%82-%d0%ba%d1%8a%d0%bc-%d0%b4%d1%8a%d1%80%d0%b6%d0%b0%d0%b2%d0%b5%d0%bd-%d0%b1%d0%b0%d0%bd%d0%ba%d1%80%d1%83%d1%82/#comments Sat, 24 Apr 2010 13:06:44 +0000 Иван Янакиев http://ivanyanakiev.com/?p=1288 Според най-новите данни, идващи от европейските институции се оказва, че финансовият дефицит на южната ни съседка е още по-голям от досега обявеното. Числата се променят в резултат на разкритията за допълнителни и прикрити до сега от правителството задължения.]]> Според най-новите данни, идващи от европейските институции се оказва, че финансовият дефицит на южната ни съседка е още по-голям от досега обявеното. Числата се променят в резултат на разкритията за допълнителни и прикрити до сега от правителството задължения.

Оказва се, че бюджетният дефицит на страната възлиза на 13,6%, което се различава от до сега обявените 12,9 с почти 1%.

Снимка: Aster-oid

Това показва, че Гърция маневрира на ръба на банкрута, като планината от задължения расте и в момента възлиза на 273 милиарда евро. Това отговаря на 115% от брутния въртрешен продукт (БВП) на държавата и е далеч над горната граница на допустимите в ЕС дългове от 60% от БВП. По този начин дефицитът на средиземноморската държава е два пъти по-голям от средния за ЕС от 6,3%. За сравнение, през 2007 дефицитът на Гърция е бил 7,7% от БВП.

Понеже Гърция вече обяви, че иска да се възползва от обещания в краен случай кредит от европейските страни, който възлиза на около 30 милиарда евро, Европейската Комисия ясно подчерта необходимостта от затягане на всички механизми за намаляване на разходите в страната.

Според гръцкото правителство, основната цел на страната през тази година е намаляване на дефицита с 4%, което кара все повече анализатори и наблюдатели да изразяват скептичното си мнение за бъдещето на страната. В същия дух говорят и все повече медии, като предричат неизбежния държавен банкрут на южните ни съседи.

Междудругото държавните облигации скочиха с рекордните 8,38%, което прави получаването на кредити от Гърция на финансовите пазари още по-скъпо. Още по-обезпокояващо е, че е много възможно държавният дефицит да се увеличи с още 0,5% поради несигурността в “качеството на данните” идващи от Гърция.

Европейският шампион по правене на дългове – Гърция влезе с фалшиви данни в Еврозоната през 2001 г. Повече по темата прочетете тук.

Като капак на всичко и рейтинговата агенция Moody’s понижи кредитното доверие на Гърция с едно ниво – от “А2” на “А3”, като не пропусна да съобщи, че има голяма вероятност в най-скоро време да последва и още едно ниво в посока надоло. Въпреки това, Moody’s е единствената рейтингова агенция, която все още оптимистично и подкрепящо дава рейтинг на кредитно доверие за Гърция в “А”-зоната. За сравнение, агенцията Fitch наказва страната с “ВВВ-“, както и Standart&Poor’s с “ВВВ+”.

Това положение е изключително сериозно, защото Европейската Централна Банка (ЕЦБ) последно реши като изключение да приема книжа с рейтинг минимум “ВВВ-“. За сравнение, ЕЦБ преди кризата допускаше такива с рейтинг от минимум “А-“.

Класация на страните от ЕС според дефицита им в хазната

* Дефицитите на страните-членки на ЕС в процент от БВП.

* Източник: Eurostat

Изображение: IvanYanakiev.com

]]> http://ivanyanakiev.com/2010/04/24/%d0%b3%d1%80%d1%8a%d1%86%d0%ba%d0%b8%d1%8f-%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d1%8a%d1%82-%d0%ba%d1%8a%d0%bc-%d0%b4%d1%8a%d1%80%d0%b6%d0%b0%d0%b2%d0%b5%d0%bd-%d0%b1%d0%b0%d0%bd%d0%ba%d1%80%d1%83%d1%82/feed/ 1 http://ivanyanakiev.com/2010/04/24/%d0%b5%d0%b4%d0%bd%d0%be%d1%81%d0%b5%d0%b4%d0%bc%d0%b8%d1%87%d0%bd%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d0%b2%d1%83%d0%bb%d0%ba%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d1%87%d0%b5%d0%bd-%d1%85%d0%b0%d0%be%d1%81-%d0%b2-%d1%87%d0%b8%d1%81/ http://ivanyanakiev.com/2010/04/24/%d0%b5%d0%b4%d0%bd%d0%be%d1%81%d0%b5%d0%b4%d0%bc%d0%b8%d1%87%d0%bd%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d0%b2%d1%83%d0%bb%d0%ba%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d1%87%d0%b5%d0%bd-%d1%85%d0%b0%d0%be%d1%81-%d0%b2-%d1%87%d0%b8%d1%81/#comments Sat, 24 Apr 2010 12:05:04 +0000 Иван Янакиев http://ivanyanakiev.com/?p=1280 Почти една седмица продължи “сънят” на въздушния транспорт в Европа. Причината беше големия облак от вулканична пепел, който се простираше над “Стария Континент”. Първоначалното възхищение от природния феномен бързо се замени от недоволството на стотици хиляди пътници и гнева на самолетните компании поради финансовите загуби.]]> Почти една седмица продължи “сънят” на въздушния транспорт в Европа. Причината беше големия облак от вулканична пепел, който се простираше над “Стария Континент”. Първоначалното възхищение от природния феномен бързо се замени от недоволството на стотици хиляди пътници и гнева на самолетните компании поради финансовите загуби.

Хаосът от пепел в числа

Изображение: Funchye

95 000 отменени полети. Засегнати бяха не само вътрешноевропейските полети, но и всички в посока Европа от целия свят.

Почти 7 милиона пасажери по целия свят не можаха да се приберат по домовете си.

Само в последната неделя от кризата в самолетопревозвачеството бяха затворени 313 летища, което е 80% от всички в Европа.

1,26 милиарда евро е предполагаемата загуба на летищата в Европа. Отделно беше обявено от синдиката на фирмите, занимаващи се със сигурността на полетите, че имат загуби от около 25 милиона евро на ден.

Облакът от вулканична пепел струваше на аеро-компаниите минимум 1,3 милиарда евро. Най-големия превозвач в Европа, компанията TUI обяви загуби до неделя от над 23 милиона евро, като всеки следващ ден те се увеличаваха с почти 7 милиона евро.

Поради заклещените в различни точки на света работници и блокираните доставки в европейски мащаб, загубите за икономиката на Европа възлизат на около 500 милиона на ден.

Източник: AFP

Снимка: IvanYanakiev.com

Аз съм приятел на европейската интеграция, защото тя, сама по себе си, е един много важен и едновременно уникален проект за мир. Но когато дойде въпросът за това, как конкретно би трябвало да изглежда тя, аз виждам една огромна и все по-спешна нужда от дискусия по тази тема в рамките на ЕС.

С приемането на Лисабонския Договор се подсигури и бъдещият трансфер на още повече допълнителни правомощия и компетенции от национално ниво в посока Брюксел. Това например се изразява ясно както в областта на енергетиката, така и в туризма, например. При това положение, няма как да не изразя загрижеността си относно постоянното отмиване на “Принципа за Субсидиарност” от лицето на Европа. Това в никакъв случай не означава, че съм против по-дълбоката интеграция в ЕС, но съм на мнение, че  моментното развитие върви в погрешен път и най-вече, че дебатите относно европейската интеграция се водят неправилно и то от доста време.

Да вземем за пример кризата в Гърция: генералната грешка е, че страната е изобщо приета в Еврозоната.

Още през 2005 година Гърция е едновременно европейски шампион и по футбол, и по дългове. Тогавашният европейски комисар, отговарящ за Еврозоната, г-н Алумниа задейства първия в историята процес срещу финансов дефицит на страна-членка от ЕС. Дефицитът на Гърция по това време беше 5,5%, което е далеч над допустимата граница от 3%, определена в Пакта за Стабилност на Еврозоната, изготвен по време на въвеждането на общоевропейската валута. Тези числа засилиха още повече значението на и без това ескалиралия скандал около разкритията, че Гърция е влязла в Еврозоната само въз основа на фалшифицирани от правителството данни за дефицита в страната. Тoва пък от своя страна означава, че Гърция от 2001 година насам не е преставала да е в нарушение на Пакта за Стабилност.

Интересно е обаче, че по това време да се правят компромиси срещу нарушенията на Пакта за Стабилност беше доста честа практика в ЕС и може би най-голямата грешка, положила основите на сегашната криза както в Гърция, така и в ЕС. С това искам да припомня незачитането и погазването на пакта от страна на Германия и Франция в периода 2002 – 2005 година, което също беше доста голям скандал.

Тези са и основните причини днес в ЕС да не съществува инструмент, който да може ефективно да дисциплинира непрестанно увеличаващите дълговете си страни. Поради това сега и българският данъкоплатец ще трябва да плаща за желанието на Гърция най-после да започне с реформите.

Защо това е проблем на дебатите отностно интеграцията?

Защото Европа спешно се нуждае от повече обща икономическа политика! В момента усилията са концентрирани прекалено много върху социални или фискални теми и въпроси. Вместо това, Европа трябва да се погрижи за сериозния проблем, една държава да не прави дългове за сметка на друга, защото само така може да се гарантира дълъг живот на Еврозоната.

В този ред на мисли не мога да прикрия и огромното си притеснение относно ситуацията засягаща и България. Във всяка една от 27-те страни-членки съществува голямо разминаване между същинското значение на Брюксел в законодателството и реалното възприемане на ЕС от съответните национални икономика, политика и общество.

Голяма част от хората все още не осъзнават, че над 80% от приетите закони в България, всъщност се изготвят или директно в Брюксел, или биват приети от парламента въз основа на направено предложение от ЕС.

Причина за това разминаване е, че ЕС е все още прекалено абстрактна материя за обикновения европейски гражданин, какъвто е и българинът. Разпределянето на правомощията сред европейските институции, както и самата бюрокрация в ЕС, не са идентични с познатите такива на национално ниво. Това води до объркване и разбира се до неразбиране, увеличаващи се още повече след приемането на Лисабонския Договор.

Този договор има много предимства, но той в никакъв случай не предвижда механизми за контрол на държавните дългове. Това е и основната причина да се притеснявам за бъдещето на Еврозоната, която е и моментната и заветна цел и мечта на българската икономическа политика.

Европа стои заклещена в една дилема!

Снимка: broodkast

От една страна ЕС трябва да помогне на Гърция, за да предотврати негативните последствия за еврото. От друга страна обаче, тази финансова помощ ще покрие част от дълговете на Гърция, но в никакъв случай няма и не може да въздейства на прокарването и успешното реализиране на необходимите реформи в страната, които зависят изцяло от ситуацията в гръцката политика и общество.

Когато към тази дилема прибавим и евентуалната възможност кризата да се разрастне още повече в европейски мащаб, поради това, че Португалия, Испания и Ирландия също имат огромни финансови проблеми – тогава, решаващ фактор в краткосрочна перспектива остава само запазването на способността на Гърция да си плаща сметките. Затова ЕС трябва да направи всичко възможно Гърция да не фалира, защото и без реалната инсолвенция на страната, в ЕС съществува реална опасност от огромна инфлация.

На фона на това, дори не мога и да си помисля, а още по-малко да правя прогнози за това, каква би била картината в ЕС, ако Гърция наистина фалира!

Предистория

Приемането и влизането в сила на Лисабонския Договор се превърна в един истински парад от интриги, скандали и притеснения. На 13.Декември 2007 той беше подписан от всички 27 страни-членки на ЕС и идеята беше да влезе в сила преди изборите за Европейски Парламент 2009 (т.е. 01.01.2009г.).

Изображение: galvino36

Преди това обаче, договорът трябваше да се ратифицира във всичkи 27 страни, което забави и приемането му. Ирландия е единствената страна в ЕС, в която за ратифицирането на договора се изискваше подкрепата на повече от 50% от населението чрез референдум. В крайна сметка, на 02.10.2009 г. ирландците казаха категоричното си “Да” (с 67,13%), което бе последвано и от дългоочаквания подпис на полския президент Лев Качински. Въпреки това, договорът не можеше да влезе в сила, понеже все още липсваха подписите на ирландския и чешкия президент. И докато ирландците чакаха резултатите от референдума, в Чехия никой не разбра, защо след обявяването на Лисабонския Договор от чешкия конституционен съд за напълно съвместим с чешкото законодателство и последвалото ратифициране от парламента и сената, върху него все още липсваше подписът на президента.

(Официалната позиция на Вацлав Клаус)

В крайна сметка, въпреки всички трудности, на 13.11.2009 г. в Рим прословутият Договор от Лисабон беше ратифициран от всички 27 страни-членки на ЕС и така се даде зелена светлина за влизането му в сила от 01.12.2009г.

Какво представлява Лисабонският Договор?

Договорите за Европейския Съюз и Европейската Общност бяха за последен път променени на 26.02.2001 г. в Ница (“Договорът от Ница”). Според него в Европейския Съюз при вземане на решения трябва да има абсолютна подкрепа от всички страни в Съвета на Европа, докато в Европейската Общност в повечето случаи е достатъчно и мнозинство. Освен това, не винаги Европейският Парламент има равни законодателни права със Съвета.

„Договорът от Лисабон“, от своя страна, предвижда вземането на решения чрез мнозинство във все повече сфери от европейската политика. Освен това, Европейският Парламент ще придобие повече функции, повече компетенции и така ще се увеличи значително ролята му в ЕС.

Прочетете повече за актуалните проблеми на ЕС и защо се нуждаем от промяна в концепта на работа.

Понеже Лисабонският Договор е доста обемно и не много приятно четиво и все по-често имам чувството, че хората така и не разбраха що за “нещо” е прословутият Лисабонски Договор, аз се постарах възможно най-сбито и систематизирано да Ви представя съдържанието му, като за да стане още по-разбираемо, го сравних с Договора от Ница.

“Договорът от Ница” Vs. „Договорът от Лисабон“

За да видите сравнението кликнете върху изображението:

при проблеми свалете от тук

Както вече всички разбрахте, българската министърка на външните работи г-жа Румяна Желева иска да става комисар в ЕС, поради което се яви и на “интервюто” за работа, което протече меко казано зле.

Спекулантите

Изображение: Wikipedia

От една страна, губещите от “Избори 2009” в България правят всичко възможно г-жа Румяна Желева да не заеме поста на еврокомисар в новия ресор международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реагиране при кризи на ЕС. Методите са добре познати – т.н. черен PR, компромати, скандали и други подобни „балканщини“. От друга страна, на европейско ниво също се намират достатъчно противници изобщо на идеята “България в ЕС”, които виждат в лицето на страната ни една огромна корупционна мрежа, поддържана от политици-мафиоти и нямаща никакво място в свещения съюз на европейските държави. На всичкото отгоре, в Европейския Парламент има една трета група от “зелени”, “комунисти” и “крайно десни”, които така или иначе критикуват всичко, излизащо от Комисията. Когато съберем всички тези фактори, получаваме перфектната комбинация наречена “Случаят Желева”, в който една жена стои между чука и наковалнята в удобна за всички критици ситуация.

Всъщност обаче, това не е никакъв феноменален случай, защото в действителност явно се превръща в практика държавите-членки да изпращат слаби личности и неподходящи политици в Брюксел, на които незнайно защо се възлагат задачи, за които те явно не са дорасли.

Let’s talk about Business

Както добре знаем, човек е невинен до доказване на противното. В този ред на мисли, докато обвиненията към Румяна Желева за нерегламентирани доходи, криене на данъци, неверни декларации, заобикаляне на закона чрез мрежа от фирми и връзки на семейството й с организираната престъпност не се докажат легитимно, то за мен лично тези неща ще стоят на заден план.

Въпреки това, не мога да си обясня няколко други неща:

-         Защо, ако тази жена наистина има чиста съвест и не участва в нелегални схеми, то по време на изслушването не отговори на еднозначно и напълно ясно, многократно зададените й въпроси – какви бизнеси е въртяла, кога и колко пари е получила след продажбата на фирмите?!

-         Защо трябваше да говори на английско-българо-немски, при положение, че всички имат слушалки в които се превежда това, което тя казва на един език? Сигурен съм, че ако беше слушала въпросите на български (канал 21) и беше отговаряла на български, щеше да остави много по-добро впечатление от гледна точка на компетентността и начина й на изразяване.

-         Ако проблемът не е в начина й на изразяване на английски и немски (ако не се губи в превода), а това са реалните й познания за света извън Европа, то аз съм сериозно притеснен за ефективността й като Министър на Външните Работи на България, а от там и за критериите по които се назначава такъв.

Истинският проблем обаче е съвсем друг:

Как е възможно един шеф на правителство от страна в ЕС да изпрати в Брюксел кандидатка за високо отговорна позиция, при положение, че тя явно не е подготвена и квалифицирана за тази работа???

С номинирането на Желева за комисар, правителството на Бойко Борисов си вкара автогол, като доурони и без това замазания имидж на България. По този начин правителството застана в противоречие със собствените си обещания и принципи за прозрачност и яснота в управлението, компетентност и поддържане на европейските ценности. Освен това, доста хора останаха с впечатлението, че за ГЕРБ е по-важно да си запази добрите отношения с “европейските си приятели” и да поддържа “шуробаджанащината вкъщи”, от колкото да работи за отстраняването на негативния имидж на страната ни на европейската сцена.

Как да кандидадстваме за работа?

Kойто кандидадства за работа в САЩ кaто публична личност, трябва (като начало) да се подготви и за най-лошото. Ще бъде осветено и най-тъмното ъгълче от миналото му, като ще бъде извадена всяка отдавна забравена афера или компромат. Освен това, още преди един политик да се кандидатира или бъде официално обявен за кандидат за определена длъжност, той трябва да премине през няколко предварителни етапа на подбор. В най-общи линии – екип от специалисти тестват неговите качества (компетентността му като експерт, лични и биографични характеристики) и отсъждат, дали е подходящ за позицията.

В Европа, за съжаление, нямаме установена подобна практика, дори когато става въпрос за толкова централни, отговорни и важни позиции като комисар в ЕС. Ако имаше, то президентът на Комисията г-н Барозо със сигурност щеше да се въздържи от номинацията на г-жа Желева за комисар, защото още в предварителния етап щеше да стане ясно, че тя не е подходяща за работата. Така нямаше да се стига до неудобството причинено от незнанията на г-жа Желева за имената на заливите около Сомалия, кризисните региони в световен мащаб и конкретните проблеми там, както и болезнени и повърхностни отговори като този, че в близко време щяла да отиде сама там, “да види със собствените си очи за какво става въпрос” и че детайлните въпроси и без това били материал за по-нисши чиновници.

От друга страна, изниква въпросът дали изобщо, било то на Барозо или на някой друг от ЕС-27, му пука за това, кой стои на върха на Европейския Съюз. В противен случай, аз лично не мога да си обясня избора на българката за кандидат-комисар, при положение, че ЕС и нейната работа в частност, имат директно влияние върху живота на 500 милиона човека, голяма част от националните закони, изразходването на 120 милиарда евро годишно и това всичко в 27 държави с ключова роля в световната политика и икономика.

Поука

Всъщност, както Барозо, така и всички държавници в ЕС знаят, че с приемането на Лисабонския Договор се покачи рязко и евро-скептицизма сред гражданите на страните-членки. При това деликатно положение, подобни ситуации, които показват непрофесионален подбор на кадри в европейските институции, могат да се окажат и катастрофални спирачки за граденето на европейски идентитет и доверие към структурите. Не само това, тези ситуации са инструмент за политически натиск не само върху ЕС, но и върху националните парламенти.

За мое най-голямо съжаление трябва да отбележа, че в конкретната ситуация, вина нямаха нито хората, които интервюираха г-жа Желева, нито пък опозицията от БСП. Когато човек излиза на политическата сцена с обещания за прозрачност, коректност, компетентност и едновременно с това пледира за ясни и твърди правила, то първо той трябва да носи примера за това в себе си. Така че с оттеглянето на кандидатурата си, г-жа Желева би направила услуга не само на себе си, на ГЕРБ и България, но и на целия ЕС.

Да искаш да станеш Еврокомисар е като да искаш да изкачиш Еверест – без добра екипировка и необходимата подготовка е невъзможно.

Снимка: IvanYanakiev.com

От доста време на европейско ниво се обсъжда въпросът дали да не се даде възможност на страните-членки да въвеждат данъчни облекчения или напълно да освобождават от ДДС продукти, които са изключително екологично чисти, като целта е стимулиране и увеличаване на консумацията на тези продукти от потребителите.

Още през 2007 г., основен инициатор на тази идея беше британският премиер Гордън Браун, като в последствие, темата спечели доста привържаници от всички страни-членки на ЕС. Във фокуса на дискусиите влизат най-вече “енергоспестяващи материали, продукти с висока енергийна ефективност и такива щадящи околната среда”. Понеже в политическите дебати на тази тема има все още доста неясни въпроси, трябва да се подчертае, че става въпрос най-вече за продукти, спестяващи енергия. Така например, домакинските уреди, изразходващи малко ток и/или вода, би трябвало да подлежат на ДДС-облекчения, които да намалят значително цената им на пазара и по този начин да ги направят по-атрактивни за потребителите. По същата логика, данъчни облекчения ще получават и продукти, използвани в строителството, като например изолиращи материали, които спестяват енергия при нормалната експлоатация на сградите.

Политическо значение на европейско ниво

В момента всички страни-членки на ЕС са длъжни да облагат продуктите от вътрешния си пазар с минимум 15% данък добавена стойност, като изключения могат да се правят за определени хранителни стоки, детски седалки за автомобили, лекарства и някои услуги на местно ниво. Тези изключения обаче, не трябва да се облагат с по-малко от 5% ДДС. Според сегашното европейско законодателство, възможно или задължително пълно освобождаване от ДДС се предвижда само при определени лекарски услуги в хуманната медицина, както и при лотарийните печалби. От друга страна, европейското законодателство препоръчва и облекчения при продукти от ежедневна необходимост, както и при определени секторни услуги, където чрез намаляване на данъците, би могла да се стимулира борбата с работата на черно.

В този контекст, за да се реализират и допълнителни данъчни облекчения, които да се аргументират с опазването на околната среда, трябва да се промени законът за ДДС в ЕС, като към него се добавят и изключения за определени “приятелски настроени” към околната среда продукти. Тези промени могат да станат факт само чрез окончателно решение, взето със 100%-ва подкрепа от всички 27 страни в Съвета на ЕС, което е и всъщност основният проблем за приемането му.

Външни ефекти и възможни проблеми

Когато говорим за подобни методи за опазване на околната среда, които пряко засягат икономическата и данъчната политика на една страна, трябва да споменем, че основните икономически теории предвиждат при подобни мерки, едно евентуално възникване на т.н. “негативни външни ефекти”. Подобни негативни външни ефекти възникват когато едно действие предизвиква допълнителни разходи, които при нормални обстоятелства не рефлектират върху ценовата система.

Принципно съществуват доста възможности за предотвратяване на външните ефекти.

Това са някои от най-популярните:

1. Контрол, разрешителни и забрани
Тези механизми могат да се използват там, където от определено действие се причиняват големи щети в околната среда. Например силен контрол в населени места с висока концентрация на вредни газове във въздуха.

2. Манипулиране на пазарните цени чрез данъци и субсидии
Понеже външите ефекти причиняват смущение в ценовата система, се налага използването на тези инструмети. Една от възможностите е, когато едно действие е свързано с определен негативен ефект, то да бъде обложено с данъци. По този начин на мястото на външните разходи ще се въведе приходният данък като елемент в ценовата система. Тук проблемът е, че за да функционира подобен инструмент в ценовата система, то данъкът трябва да е в пряка зависимост с външните ефекти, което на практика не е така.

Интересно е, когато например вместо негативен, наблюдаваме позитивен външен ефект. Този позитивен ефект се появява когато имаме облаги от дадена дейност, без тези облаги да рефлектират върху ценовата система. Тези дейности не подлежат на данъчни промени, а точно обратното – субсидират се. По този начин се намаляват негативните ефекти, причинени от високите консумации на енергия.

3. Сертификати
Издаването на сертификати за екологично чисти продукти и материали е добър стимул за насърчаване на производството им.

4. “Пазарене”
За целта трябва да съществуват ясни екологични норми, които да определят данъците за замърсяване на околната среда. Тук идеята е такава, че когато например две фабрики изхвърлят отпадъчните си води в една и съща река, то те да плащат по равни части за замърсяването й (50-50). Но когато едната фабрика въведе нови технологии за намаляване на вредните си емисии, то тя да може да се пазари на местно ниво за намаляване на данъците си, което пък автоматично ще увеличи данъците на другата фабрика (40-60).

Тези, както и други инструменти за опазване на околната среда, функционират доста добре и имат висока ефективност в много европейски страни и без да съществуват ДДС-облекчения за екологично чисти продукти.

Необходимо ли е да се използва ДДС като инструмент за опазване на околната среда?

Снимка: IvanYanakiev.com

Фактически, данъчните облекчения върху продуктите, щадящи околната среда, имат същия ефект като стандартните субсидии, които от своя страна имат две основни цели. Първата е насочена към това, вече съществуващи на пазара продукти, да бъдат достъпни на по-ниска цена, а втората цели стимулиране на производството и развитието на нови екологични продукти.

Проблемът е, че това, което се спестява от намаленото ДДС на тези продукти е по-малко от разходите за производството на екологични стоки. Разбира се, чрез намаляване на ДДС, те ще бъдат на по-достъпна цена, но няма как да конкурират по производствени разходи останалите неекологични стоки. С други думи, от икономическа гледна точка, едно фискално облекчение не означава поевтиняване на стоката, а просто, че разходите ще бъдат разпределени по друг начин.

Друг основен проблем е, че пазарната цена на един продукт не взема под внимание ефектите му върху околната среда, а само други, чисто икономически фактори. Според привържениците на новата идея за ролята на ДДС, точно това би трябвало да се промени в бъдеще.

Но дали ще има реален ефект?

При всички положения евентуалните ДДС-облекчения ще означават повече държавни инвестиции в по-скъпите продукти и по-малко при евтините. Проблем ще се прояви при продуктите, които са по-скъпи, но не защото са по екологични, а по други причини. За да се избегнат тези неточности ще е необходимо продуктите на всеки пазар да бъдат поединично облагани с ДДС, а не както до сега групирани в категории. Това разбира се ще доведе до огромни разходи за контрол и администрация на пазарите, както и оптимизиране на данъчната политика на всяка една страна-членка, което автоматично ще обезмисли това действие в множество сектори, където ще са необходими безкрайно много данъчни категории.

За да избегнат тази комплекстност, страните-членки ще изберат по-простия метод за данъчно облагане, който евентуално ще се състои от две категории – едната ще е нормалното ДДС за страната, а другата ще е 0% ДДС. Но за да има истински ефект върху пазарната цена на продукта ще е необходимо не само самият продукт да се ползва от данъчните облекчения, но и всички продукти, необходими за производството му.

Освен това, един енергоспестяващ хладилник не може да се определи като екологичен продукт, ако за прозводството на отделните му части са използвани разрушаващи околната среда методи. Гаранция не може да се даде и за това, дали един екологичен продукт ще бъде екологично използван и екологично рециклиран след използването от притежателя му.

Това са само някои от малкото проблеми, които поставят под въпрос целевата ориентация на ДДС-обклекченията като инструмент за запазване на околната среда. Освен това, остава неясно какъв ще е ефектът върху вече съществуващите инструменти в практиката и дали механизмите с ДДС ще се комбинират успешно с досегашните ефективни методи. Защото и сега високата консумация на енергия, както и замърсяването на въздуха с вредни емисии излизат по-скъпо на потребителите, което пък от своя страна прави енергоспестяването атрактивна алтернатива и без специални ДДС-облекчения.

Заключение

Въпреки това, се очаква темата за ДДС-облекченията за “приятелски настоените” към околната среда продукти тепърва да придобива значение на европейско ниво. Но мнението ми е, че за сега е необходимо да се подходи доста внимателно към подобни крайни и рисковани мерки, които не толкова опазват околната среда, колкото се превръщат в политически инструмент за опазване на околната среда.

Основната причина за скептицизма ми е, че около ефектите от ДДС-облекченията има прекалено много неясноти, които са най-вече свързани със съществуващата пряка връзка между това, как един продукт влияе на околната среда като цяло и неговото данъчно облагане. Освен това, резултатите от новото предложение се препокриват изцяло от вече съществуващите механизми за стимулиране на екологичното производство и потребление. Тези механизми са доказани в практиката и имат голям потенциал да се развиват, върху който би трябвало да се концентрира европейската политика.

Снимка: IvanYanakiev.com

Обработени са 100% от протоколите. Тук ще Ви представя окончателните, но неофициални резултати от изборите за Европейски Парламент 2009. Освен това, може да разгледате и личностите, които всяка партия ще изпрати за да защитава интересите ни на европейско ниво. Окончателните и официални резултати ще бъдат факт до утре.

Големите победители на България в надпреварата за места в ЕП са ГЕРБ, Коалиция за България, АТАКА, ДПС, НДСВ и Синята Коалиция.

Големите губещи се оказаха ЗАЩИТА, Българска социалдемокрация, Българска нова демокрация (БНД), Зелените и Чавдар Николов, които не успяха да надхвърлят 1% подкрепа от избирателите.

Днес статистиката изглежда така:

това са окончателните, но неофициални резултати от изборите

Изображение: IvanYanakiev.com

ГЕРБ

В сравнение с 2007 г. партията печели популярност.

Изображение: IvanYanakiev.com

ГЕРБ имат 24,48% подкрепа от българския народ, което им дава право на 5 мандата (места) в ЕП. Тези места ще са в сектора на най-голямата европейска партия EPP-ED (Група на Европейската народна партия/Християндемократи и Европейските демократи), която ще има общо 263 места в парламента на Европа.

Лицата на ГЕРБ са:

натиснете върху снимките за повече информация

Коалиция за България

В сравнение с 2007 БСП губи рязко популярност.

Изображение: IvanYanakiev.com

БСП получи 18,59% подкрепа от българския народ, което им дава право на 4 мандата в ЕП. Тези места ще са в сектора на втората по големина европейска партия PES (Група на социалистите в Европейския парламент), която има общо 161 места в парламента на Европа.

Лицата на Коалиция за България са:

натиснете върху снимките за повече информация

ДПС

В сравнение с 2007 г. ДПС са от най-губещите позиции партии.

Изображение: IvanYanakiev.com

ДПС получи 14,21% подкрепа от българските граждани, което им дава право на 3 мандата в ЕП. Тези места ще са в сектора на четвъртата по големина европейска партия ALDE (Група на Алианса на либералите и демократите за Европа), която спечели 80 места в парламента на Европа.

Лицата на ДПС са:

натиснете върху снимките за повече информация

АТАКА

В сравнение с 2007 г. АТАКА също губи подкрепата на гласоподавателите.

Изображение: IvanYanakiev.com

АТАКА имат подкрепата на 12,01% от българите, което им дава правото на 2 мандата в ЕП. Тези места ще са в най-десният сектор на ЕП, където се намира третата по големина група от евродепутати, които обаче не принадлежат на нито една от европейските партии. Експертите коментират, че голяма част от тази група от 93 евродепутата от цяла Европа може да се обедини и да си направи собствена европейска партия.

Лицата на АТАКА са:

натиснете върху снимката за повече информация

НДСВ

В сравнение с 2007 г. НДСВ е успяла да увеличи доверието у хората.

Изображение: IvanYanakiev.com

НДСВ подкрепиха 8,00% от българите, което им дава право на 2 мандата в ЕП. Местата ще са отново в сектора на ALDE в парламента на Европа.

Трябва да отбележим, че „тежката артилерия“ на партията беше Меглена Кунева, която вероятно донесе повечето гласове за НДСВ от хората, които са гласували за личността на г-жа Кунева, а не за партията НДСВ.

Лицата на НДСВ са:

натиснете върху снимките за повече информация

Синята Коалиция

В сравнение с 2007 г. СДС и ДСБ имат спад в подкрепата от гласоподавателите, въпреки че се обединиха в коалиция.

Изображение: IvanYanakiev.com

Синята коалиция беше подкрепена от 7,99% от българският народ, което им дава право на 1 мандат в ЕП. Ако Лисабоският Договор бъде ратифициран, Синята Коалиция ще може да изпрати и свой втори представител в ЕП. Тези места ще са отново в сектора на най-голямата европейска партия EPP-ED, където се намира и ГЕРБ.

Лицата на Синята Коалиция са:

натиснете върху снимките за повече информация

Европейски Парламент

Данни за това, как ще изглежда Европейският Парламент може да намерите тук.

Промяната в резултатите и статистиките – тук.

Снимка: IvanYanakiev.com

Благодаря на всички, които се отзоваха и дойдоха в Страсбург за да дадат гласа си за тези, които ще защитават интересите им на европейско ниво.

Организацията беше страхотна, служителите в избирателната секция бяха много мили, учтиви и не пестяха сили да оказват персонално помощ на всеки, които се нуждаеше от такава. Нямаше напрежение, нито опити за манипулиране на вота. На всеки поотделно се разясняваха правилата и възможностите за гласуване. Освен това, аз лично бах изключително приятно изненадан от високата избирателна активност и интерес, които предизвикваха дълги опашки пред урната.

В този ред на мисли искам да благодаря на служителите в Постоянното представителство (ПП) на Република България към Съвета на Европа в гр. Страсбург, Франция за изключителната организация и професионално отношение, което направиха гласуването в секцията приятно и безпроблемно.

Вижте малко снимки от мястото на събитието:

Още с наближаването на сградата се виждаше необичайното струпване на хора, в иначе спокойния квартал на Страсбург.

Снимка: IvanYanakiev.com

В сградата, желаещите да гласуват чакаха търпеливо своя ред… а опашката се увеличаваше.

Снимка: IvanYanakiev.com

Усмихнати служители помагаха на всеки поотделно…

Снимка: IvanYanakiev.com

… а родители показваха на децата си как се гласува.

Снимка: IvanYanakiev.com

В стаята за гласуване всеки един получи инструкции за правилата на вота.

Снимка: IvanYanakiev.com

Въпреки сериозността на изборите за Европейски Парламент 2009, в избирателната секция цареше спокойствие и приятелска атмосфера…

Снимка: IvanYanakiev.com

… но в комбинация с това, се усещаше, че служителите осъзнават отговорността на работата си.

Снимка: IvanYanakiev.co

Комбинацията от всичко това ни направи и изключително щастливи, че подкрепихме фаворитите си.

Снимка: IvanYanakiev.com

А ето и целта…

Снимка: IvanYanakiev.com

]]> http://ivanyanakiev.com/2009/06/08/%d0%b3%d0%bb%d0%b0%d1%81%d1%83%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b5-%d0%b2-%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%b1%d1%83%d1%80%d0%b3-%d0%b7%d0%b0-%d0%b5%d0%b2%d1%80%d0%be%d0%bf%d0%b5%d0%b9%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d0%bf/feed/ 4 http://ivanyanakiev.com/2009/06/08/%d1%80%d0%b5%d0%b7%d1%83%d0%bb%d1%82%d0%b0%d1%82%d0%b8-%d0%be%d1%82-%d0%b8%d0%b7%d0%b1%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b7%d0%b0-%d0%b5%d0%b2%d1%80%d0%be%d0%bf%d0%b5%d0%b9%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d0%bf/ http://ivanyanakiev.com/2009/06/08/%d1%80%d0%b5%d0%b7%d1%83%d0%bb%d1%82%d0%b0%d1%82%d0%b8-%d0%be%d1%82-%d0%b8%d0%b7%d0%b1%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b7%d0%b0-%d0%b5%d0%b2%d1%80%d0%be%d0%bf%d0%b5%d0%b9%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d0%bf/#comments Mon, 08 Jun 2009 12:33:16 +0000 Иван Янакиев http://ivanyanakiev.com/?p=759 Резултатите от изборите за Европейски Парламент (ЕП) са почти готови. До момента големите победители на България в надпреварата за места в ЕП са ГЕРБ, Коалиция за България, АТАКА, ДПС, НДСВ и Синята Коалиция. Големите Губещи се оказаха Българска нова демокрация (БНД) и Зелените, които получават 0% подкрепа от избирателите.

Най-кратко обобщено, картината до момента е следната:

1. ГЕРБ имат 26,15% подкрепа от българският народ, което им дава право на 5 мандата (места) в ЕП. Тези места ще са в сектора на най-голямата европейска партия EPP-ED (Група на Европейската народна партия/Християндемократи и Европейските демократи), която ще има общо 267 места в парламента на Европа.

2. БСП получи 18,87% подкрепа от българският народ, което им дава право на 4 мандата в ЕП. Тези места ще са в сектора на втората по големина европейска партия PES (Група на социалистите в Европейския парламент), която има общо 159 места в парламента на Европа.

3. АТАКА имат подкрепата на 11,43% от българите, което им дава правото на 2 мандата в ЕП. Тези места ще са в най-десният сектор на ЕП, където се намира третата по големина група от евродепутати, които обаче не принадлежат на нито една от европейските партии. Експертите коментират, че голяма част от тази група от 90 евродепутата от цяла Европа може да се обедини и да си направи собствена европейска партия.

4. ДПС получи 11,31% подкрепа от българските граждани, което им дава право на 2 мандата в ЕП. Тези места ще са в сектора на четвъртата по големина европейска партия ALDE (Група на Алианса на либералите и демократите за Европа), която спечели 81 места в парламента на Европа.

5. НДСВ подкрепиха 8,75% от българите, което им дава право на 2 мандата в ЕП. Местата ще са отново в сектора на ALDE в парламента на Европа.

6. Синята коалиция беше подкрепена от 8,41% от българският народ, което им дава право на 2 мандата в ЕП. Тези места ще са отново в сектора на най-голямата европейска партия EPP-ED, където се намира и ГЕРБ.

Потози начин, Европейският Парламент ще изглежда така:

- в сектора на EPP-ED ще има 7 български представителя (от 267 за ЕС-27)

- в сектора на PES ще има 4 български представителя (от 159 за ЕС-27)

- в сектора на ALDE ще има също 4 български евродепутата (от 81 за ЕС-27)

- в сектора на т.н. “други” ще присъстват 2 български представителя (от 90 за ЕС-27)

Избирателната активност при избора на българските кандидати за евродепутати е била 37,49%, което е доста добре при положение, че средната избирателна активност за Европа е била 43,09%.

Данните са от http://www.elections2009-results.eu

Съдейки по онлайн анкетата която направих, ако на изборите за Европейски парламент можеше да се гласува онлайн, то нещата биха могли да изгреждат така:

1. ГЕРБ – 22,5%

2. Синята Коалиция – 13,2%

3. НДСВ – 13,04%

4. Зелените – 10,48%

5. АТАКА – 8,95%

6. Чавдар Николов – 6,64%

7. БСП – 5,88%

8. Лидер – 5,88%

9. Напред – 4,85%

10. РЗС – 4,6%

11. Защита – 1,79%

12. ДПС – 1,02%

13. БСД – 0%

14. БНД – 0%

Оставям на Вас сами да прецените до колко онлайн гласуването би могло да повлияе на резултатите по време на избори.

Когато са готови окончателните резултати, ще побликувам и имената на българските депутати в ЕП.

Тази седмица (на 07.06.2009-неделя) ще се проведат изборите за Европейски Парламент 2009.

Ако все още не знаете за кого ще гласувате, ето пълните списъци на българските кандидати за депутати в Европарламента.

Листите на кандидатите в Избори за Европейски Парламент 2009 са подредени по номера на изборната бюлетина.

Бюлетина Nr. 1. Политическа партия „Ред, законност и справедливост“

1. Димитър Иванов Абаджиев
2. Атанас Марков Семов
3. Иван Златев Василев
4. Надежда Димитрова Тодоровска
5. Антоанета Георгиева Русинова-Христова
6. Цветослава Стоянова Иванова
7. Огнян Николаев Стателов
8. Давид Леон Леви
9. Светлана Райчева Димитракиева
10. Димитър Тодоров Великов
11. Живко Христов Темелков
12. Лора Николова Ангелова
13. Христо Атанасов Къдрев
14. Биляна Леонидова Лавчева
15. Николай Желязков Александров
16. Александър Димитров Димитров
17. Добри Милчев Божилов

Бюлетина Nr. 2. Политическа партия „ЛИДЕР“

1. Емил Илиев Кошлуков
2. Алина Добромирова Добрева
3. Веселина Иванова Делчева-Борисова
4. Свилен Богданов Габровски
5. Климент Минев Найденов
6. Алеко Константинов Кюркчиев
7. Величка Ангелова Тодорова
8. Йордан Каменов Каменов
9. Георги Иванов Цанков
10. Александър Цоков Желязков
11. Георгица Огнемирова Пенчева-Парушева
12. Бисер Добрев Балинов
13. Павлин Григоров Димитров
14. Христо Дянков Михов
15. Красен Кирилов Кралев
16. Мирослав Петров Севлиевски
17. Кънчо Янев Филипов

Бюлетина Nr. 3. Политическа партия „ГЕРБ“

1. Румяна Русева Желева
2. Владимир Андреев Уручев
3. Илиана Найденова Иванова
4. Емил Стефанов Стоянов
5. Мария Иванова Неделчева
6. Андрей Андреев Ковачев
7. Моника Ханс Панайотова
8. Преслав Пламенов Борисов
9. Росица Пенчева Пенчева
10. Станислав Христов Петков
11. Ана Владимирова Страшимирова
12. Стефан Иванов Шилев
13. Павлина Стоянова Николова
14. Делян Александров Добрев
15. Мария Йосифова Рабаджийска
16. Ренета Рашева Рашкова
17. Ангел Атанасов Джалъзов

Бюлетина Nr. 4. Политическа партия ДПС „Движение за права и свободи“

1. Филиз Хакъева Хюсменова
2. Владко Тодоров Панайотов
3. Метин Хюсеин Казак
4. Корман Якубов Исмаилов
5. Искра Димитрова Михайлова- Копарова
6. Неджми Ниязи Али
7. Румен Венциславов Пехливанов
8. Лало Пацев Каменов
9. Медиха Йълмазова Тосунова
10. Емине Фикри Гюлестан
11. Джунейт Нехатов Кантаров
12. Икмал Юсеинова Джомова
13. Бойко Стоянов Опърлаков
14. Нихат Тахир Кабил
15. Людмил Дочев Георгиев
16. Алиосман Ибраим Имамов
17. Юнал Саид Лютфи

Бюлетина Nr. 5. Политическа партия „АТАКА“

1. Димитър Кинов Стоянов
2. Славчо Пенчев Бинев
3. Десислав Славов Чуколов
4. Петър Иванов Хлебаров
5. Данчо Димитров Хаджиев
6. Станислав Тодоров Станилов
7. Никола Николов Рачев
8. Румен Атанасов Ваташки
9. Тодор Петков Христев
10. Георги Георгиев Петров
11. Слав Стефанов Стойчев
12. Гален Симеонов Монев
13. Огнян Стоичков Янакиев
14. Катя Валериева Вушева
15. Александър Василев Станков
16. Анита Тодорова Стоянова
17. Цветан Пламенов Колев

Бюлетина Nr. 6. Коалиция от партии КОАЛИЦИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ

1. Ивайло Георгиев Калфин
2. Илияна Малинова Йотова
3. Кристиан Иванов Вигенин
4. Евгени Захариев Кирилов
5. Маруся Иванова Любчева
6. Румян Сергеев Русинов
7. Андрей Лазаров Пантев
8. Деница Златкова Златева
9. Наталия Стоянова Стоянова
10. Драгош Богданов Методиев
11. Елка Николаева Тодорова
12. Петър Стефанов Филипов
13. Жасмина Желязкова Мирчева-Сиракова
14. Ангел Георгиев Иванов
15. Николай Юриев Мартинов
16. Калоян Драгомиров Паргов
17. Ерик Валентинов Рангелов

Бюлетина Nr. 7. Политическа партия „Съюз на патриотичните сили „ЗАЩИТА“

1. Минчо Христов Куминев
2. Христо Минков Мермерски
3. Мирослав Миланов Миланов
4. Владимир Богданов Петров
5. Владимир Стефанов Чуков
6. Кирияк Цонев Цонев
7. Еньо Василев Савов
8. Цветан Стоименов Ночев
9. Николай Владимиров Захариев
10. Михаил Николаев Шишков
11. Симеон Николов Нейчев
12. Цветанка Каменова Иванова
13. Кирил Георгиев Георгиев
14. Теодора Стефанова Стефанова
15. Мая Венелинова Димитрова
16. Стела Димитрова Ангелова-Банкова
17. Йордан Петров Величков

Бюлетина Nr. 8. Политическа партия „НДСВ“

1. Меглена Щилиянова Кунева
2. Антония Стефанова Първанова
3. Станимир Янков Илчев
4. Биляна Илиева Раева
5. Даниела Кирилова Русева
6. Людмила Милкова Иванова
7. Георги Благов Денков
8. Десислава Петрова Добрева
9. Пенка Николова Ненкова
10. Галина Стефанова Райчева
11. Савино Сашо Батанов
12. Иво Стоянов Чифлички
13. Красимира Костадинова Тагарева
14. Любомир Тодоров Георгиев
15. Светлозар Благоев Дойчев
16. Красимир Вутев Катев
17. Соломон Исак Паси

Бюлетина Nr. 9. Политическа партия „Българска социалдемокрация“

1. Александър Иванов Маринов
2. Татяна Трифонова Томова
3. Веселин Найденов Марешки
4. Галина Недялкова Митева
5. Ивайло Дражев Атанасов
6. Живко Александров Алексиев
7. Цако Михайлов Бънчев
8. Петър Петров Жеков
9. Александър Трифонов Томов
10. Тодор Иванов Велинов
11. Цветина Павлинова Петкова
12. Лозка Бориславова Василева
13. Явор Димитров Димитров

Бюлетина Nr. 10. Политическа партия „Българска нова демокрация“

1. Борислав Любенов Великов
2. Петя Илиева Гегова
3. Веселин Веселинов Николов
4. Сава Огнянов Георгиев
5. Лидия Сантова Шулева
6. Гани Трендафилов Стамов
7. Христо Савчев Христов
8. Крикор Бохос Топакбашиян
9. Атанас Димитров Щерев
10. Константин Генчев Генчев
11. Радина Димова Маринчева
12. Чонка Донева Стоянова
13. Владимир Михайлов Дончев
14. Виолета Милчева Йотова
15. Мария Димитрова Балевска
16. Пламен Александров Панайотов
17. Николай Аврамов Свинаров

Бюлетина Nr. 11. Коалиция от партии СИНЯТА КОАЛИЦИЯ

1. Надежда Николова Михайлова
2. Светослав Христов Малинов
3. Петя Ставрева Ставрева
4. Стефан Любомиров Тафров
5. Атанас Георгиев Чобанов
6. Лъчезар Благовестов Тошев
7. Борис Борисов Станимиров
8. Давид Любенов Сукалински
9. Пламен Симеонов Цветков
10. Ани Йосифова Цветкова
11. Юсеф Ез Един Ахмед Дакак
12. Полина Михайлова Кирилова
13. Христо Василев Чешмеджиев
14. Айрин Алик Ибрямова
15. Теодор Димитров Страшимиров
16. Росица Желязкова Рачева
17. Атанас Йорданов Енгьозов

Бюлетина Nr. 12. Политическа партия „Зелените“

1. Андрей Николаев Ковачев
2. Даниела Стоянова Божинова
3. Наталия Петрова Димитрова-Попова
4. Деница Петрова Петрова
5. Васил Иванов Къдринов
6. Богомил Борисов Шопов
7. Генади Борисов Кондарев
8. Борислав Димитров Сандов
9. Петко Димитров Цветков
10. Мариана Костадинова Стоянова
11. Ясен Атанасов Атанасов
12. Найден Найденов Чакъров
13. Калоян Валентинов Раев
14. Ивайло Георгиев Стоименов

Бюлетина Nr. 13. Коалиция от партии НАПРЕД ВМРО – Българско национално движение, Земеделски народен съюз, Движение Гергьовден, Единна Народна Партия

1. Любен Любенов Дилов
2. Румен Маринов Йончев
3. Владимир Йорданов Зиновиев
4. Ирина Пенчева Еневска
5. Слави Василев Георгиев
6. Зорница Димитрова Дикова
7. Петър Иванов Петров
8. Данаил Сотиров Иванов
9. Георги Милчев Чепишев
10. Радослав Живков Радев
11. Вера Омуртагова Цветкова
12. Асен Иванов Даскалов
13. Костадин Тодоров Костадинов
14. Вероника Христова Рачева
15. Милена Людмилова Василева-Кузманова
16. Даниела Петрова Моллова-Русанова
17. Христо Луков Матанов

Бюлетина Nr. 14. Независим кандидат – Чавдар Иванов Николов

Снимка: IvanYanakiev.com

Остават само няколко дни до изборите за Европейски Парламент, въпреки това, според проучванията, за над 50% от европейските граждани този вот не се категоризира като интересна тема. Една от основните причини, както в България, така и в другите страни-членки е познатата фраза, че един глас нищо няма да промени.

Снимка: IvanYanakiev.com

Идеята за тази статия дойде от един разговор с мой приятел и колега-политолог Райчо Пенчев. Съвсем скоро той е писал подробен и много интересен анализ на подобна тема и така ми даде огромно количество материал за размисъл.

Ето до какви изводи стигнахме:

Всъщост причините за липсата на интерес към Евровота са доста прости. Европейските граждани получават само частична информация относно приетите решения и дискутираните теми в Европейския Парламент (ЕП). Причина за това е недостатъчната информация, идваща от медиите за масово осведомяване във всичките 27 страни. Това води до един доста обезпокояващ феномен, а именно, че Европейският Парламент не само не е достатъчно близо до обикновените европейски граждани, но и все повече се отдалечава от тях. Тази моя теза може лесно да се докаже ако попитате 10 човека на улицата къде се намира парламента. Резултатите са стряскащи – повече от 50% не знаят дали парламентът е в Стразбург, в Брюксел или и на двете места. Освен това, гражданите на ЕС не се и притесняват от това, че ЕП за тях е толкова далечна и непозната тема.

В действителност, това “чувство на отдалеченост” стои в пряк разрез с влиянието, което Европейският Парламент и другите европейски институции имат върху живота на гражданите от страните-членки.

Има ли дефицит на демокрация в ЕС?

Първо, трябва да си дадем ясна сметка какво се разбира под дефицит на демокрация.

Демокрация: думата идва от гръцки и означава управление от народа. Това е държавно устройство, при което управлението директно или индиректно се упражнява от народа.

Дефицит: е латинска дума и обозначава липсата или количествен/качествен недостатък на нещо.

Така “дефицит на демокрация” означава съответно липсата или недостатъка в една или повече точки от дефиницията на демокрация.

__________

В рамките на Европейския Съюз трябва да се обърне внимание на следните точки:

1.) “… от народа …”

Има ли единен европейски народ?

Съществува ли в ЕС “Ние”-идентичност?

В този ред на мисли, може да се каже, че европейците:

- нямат единна комуникационна общост (говорят различни езици).

- не са културно хомогенни

- не са хомогенни и от гледна точка на опита, който имат (различна история)

2.) “… управление от народа… “

В ЕС не съществува баланс между властимащите и демократичната легитимност. Този проблем се вижда най-ясно ако вземем за пример Европейския Парламент. Това е единствената институция, която получава своята легитимност чрез директно избиране от европейския народ. От друга страна обаче, тази институция не притежава достатъчно власт на европейско ниво.

3.) “… се упражнява от народа …”

Недостатъчната прозрачност при решенията на ЕС доста често е описвана от обикновените граждани като “политика при заключени врати”. Това води до нарушаване на принципа на индиректното управление на народа.

Така отговорът на първоначалния въпрос, дали има дефицит на демокрация в ЕС е твърдо “Да”.

За да обобщим аргументите, подкрепящи тази теза, трябва още веднъж да кажем, че Европейският Парламент има само ограничени права. Например, той не може да избира председателите на Комисията. Това важно решение се пада на страните-членки. Освен това, ЕП не може да предлага закони, защото тази функция се пада на Европейската Комисия. Това е една доста голяма слабост на тази институция, въпреки че от друга страна, човек може да каже, че ЕП може да предложи на Комисията да обсъди определена законодателна инициатива.

В този ред на мисли, мога спокойно да твърдя, че в общественото пространство ЕП не е интересна тема, защото не предоставя много вълнуващи дебати по актуални теми. Гласуванията по различните решения, доста често се състоят само в различните работни групи, а не в пленарната зала. Друг факт, който спомага за липсата на интерес към ЕП е и самата липса на интрига между “управляващи” и “опозиция”, защото в ЕП такива няма. Като цяло в тази институция властва един прагматичен начин на работа, който не е интересен за гражданите на ЕС.

Неразбираеми правила

Една от основните критики е, че при изборите за ЕП, гласът на един гражданин от малка страна като България има тежестта на гласовете на няколко германски или френски граждани. Причината за това е съществуващата горна граница на броя на депутатите от една страна, която е пропорционална на броя на населението.

Освен това, правилата, по които работи ЕП, са сравнително сложни и неразбираеми за повечето граждани на ЕС. Това е и една от основните причини за неразбирането на работата на Евро-депутатите от гражданите. Сложността идва от там, че човек трябва поотделно да се запознае с различните политически области, за да разбере в коя област по какъв начин се вземат решенията. Така в зависимост от това, какви са правилата за вземане на решения в отделните политически области, се определя и докъде стигат компетенциите на ЕП по даден въпрос т.е. доколко парламентът е способен да се намесва, да дава становище или да взема решения.

Например, в областите “Защита на правата на потребителите” и “Околна среда”, позицията на ЕП тежи точно толкова, колкото и на Съвета и Комисията. По вътрешни за ЕС въпроси, като приемането на Турция в общността, ЕП може само отчасти да изразява мнение и позиция. А отностно общата външна политика и политиката за сигурност на ЕС, няма никакво право на глас.

Какво трябва да се направи?

Снимка: IvanYanakiev.com

Един много популярен и вероятен вариант за ограничаване на дефицита на демокрацията в ЕС е ратифицирането на Лисабонския Договор. В него е планирано едно засилване на тежестта на гласовете от ЕП, като парламентът ще може да гласува в повече политически области. Освен това е планирано ЕП да избира председателите на Европейската Комисията. По този начин Евровотът ще бъде много по-интересен за европейските граждани, отколкото е в момента, защото всеки един от нас ще може с гласа си на изборите за Европейски Парламент индиректно да влияе и на избора за председател на Комисията.

Според мен ратифицирането на Лисабонския Договор ще донесе серозен напредък по отстраняването на дефицита на демокрация в ЕС, но това ще бъде далеч от желаните резултати. Така в бъдеще ще трябва да бъдат изпълнени още много сериозни критерии в тази насока, като по мое мнение, трябва задължително да се започне със следното:

1.) ЕП трябва да има неограничени законодателни права.

2.) Националните парламенти трябва да притежават в рамките на контрола върху профилактиката и субсидариалността истинско право на вето, защото сегашното частично право на вето не е достатъчно.

3.) По правните въпроси в областта на контрола върху профилактиката и субсидариалността трябва заедно с Европейския съд или поне в рамките на Европейския съд да се създаде орган, който да се занимава само с въпросите върху компетенциите на органите на ЕС.

Какви са предимствата и недостатъците на съществуващите решения на проблема с дефицита на демокрация в ЕС?

Много е важно да се определят предимствата и недостатъците на съществуващите предложения относно ограничаването на дефицита на демокрация в ЕС, някои от които са и планирани в Лисабонския Договор:

1.) По-силен Европейски Парламент

предимства: по-висок градус на легитимност на решенията

недостатъци: ограничаване на полето на действия и мажоритарността на малките страни-членки от големите страни-членки

2.) Съвместна работа на националните парламенти с ЕП

предимства: по-висок градус на легитимност на решенията

недостатъци: ограничаване на полето на действия

4.) Референдуми на европейско ниво

предимства: максимално демократична легитимация на решенията

недостатъци: значително ограничаване на полето на действие и мажоритарността на малките страни-членки от големите страни-членки

5.) Открити за гражданите заседания на Съвета на министрите

предимства: повишаване на прозрачността за гражданите на ЕС

недостатъци: няма

6.) Общоевропейски предизборни програми при вота за ЕП

предимства: висок градус на легитимност на депутатите и привличане на вниманието на гражданите върху работата на ЕП

недостатъци: няма

7.) Задължително гласуване във всички страни-членки при избор на ЕП

предимства: висок градус на легитимност на депутатите и структурите на ЕП, както и привличане на вниманието на гражданите върху работата на ЕП

недостатъци: принудително гласуване

Заключение:

Предложение 1.) е най-популярното и най-желаното на европейско ниво, но то крие в себе си и множество рискове. Всяко едно пренасочване на власт между Съвета и Парламента означава пренасочване на власт между големите и малките страни-членки. Това, че в Съвета на министрите малките страни са надпропорционално представени, а в Парламента само пропорционално на броят на жителите им, ги кара да нямат интерес и да отричат, че по този начин ще се увеличи градуса на демократичност в ЕС. Най-общо казано, усилването на властта на парламента ще ограничи полето на действия на ЕС като цяло.

Референдумите на европейско ниво не са сериозно приемани в програмата и ако трябва да бъдем реалисти, едва ли има шанс за осъществяването на толкова мащабни допитвания и то перманентно.

Общоевропейските предизборни програми и свързаните с тях омаловажени национални и партикулярни политически теми при директното избиране на ЕП биха засилили интереса на европейските граждани към ЕП и едновременно с това биха увеличили градуса на легитимност на парламентарността.

Друга възможност за засилване на интереса към институцията е практиката, която вече е факт в Белгия, Италия, Люксембург и Гърция, а именно задължителното гласуване, което би могло силно, демократично да легитимира ЕП.

Основен проблем при опитите за демократизиране на ЕС е това, че всяка промяна на системата се нуждае от пълната подкрепа и ратификация на всички страни-членки, което я прави и много трудно постижима.

Дилемата “Демокрация или Ефективност”

Снимка: IvanYanakiev.com

Тази дилема стои винаги пред ЕС, защото всички опити за демократизиране на политическата система на ЕС водят до едно принудително ограничаване на възможностите за действия.

Колкото повече лобита, синдикати и групи, защитаващи определени интереси, съществуват, толкова е по-трудно да се стигне до консенсус и обща позиция. Това важи с изключителна сила за ЕС, където многото различни национални интереси играят огромна роля. По този начин за постигането на консенсус, трябва да се правят и компромиси, а правенето на компромиси не е ефективност.

Така като едно грубо обобщение, мога смело да твърдя, че демократичността е обратнопропорционална на ефективността в ЕС – колкото по-демократичен става ЕС (например в системата за вземане на решения), толкова по-неефективен би бил той.

Изображение: europarl.europa.eu, public domain

Първо, не забравяйте да участвате в АНКЕТАТА, както и да коментирате временните резултати от нея.

Към АНКЕТАТА

Второ, информирайте се относно това, какво представлява Европейският Парламент.

Трето, още веднъж погледнете “Как ще гласуваме в чужбина?”, там са и необходимите формуляри.

(формуляр 1, формуляр 2, формуляр 3)

В този ред на мисли, бих искал да обърна особено внимание на “Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България, приет от 40-ото Народно събрание на 22 февруари 2007 г.”

Важно да се отбележи, че според този закон, на изборите за Европейски парламент 2009 можете да гласувате и преференциално.

Какво означава това?

„Преференциално гласуване“ е гласуване, при което избирателят може да изрази своето предпочитание (преференция) относно реда на подреждане на кандидатите от кандидатската листа, за която гласува.

Пример:

Най-общо казано, след като изберете за коя листа на партия или коалиция да гласувате (при независимите кандидати въпросът за преференциално гласуване отпада) имате две възможности:

1. Да не се възползвате от правото си на преференция или преференциално гласуване и да пуснете бюлетината на партията или коалицията, без да отбележите конкретно едно име на кандидат.

2. Да се възползвате от правото си на преференция или преференциално гласуване и да маркирате квадратчето пред името на избрания от Вас кандидат. Тук е много важно да се отбележи, че можете да маркирате само едно име. По този начин вашият глас изразява подкрепа както за политическата сила, чиято бюлетина сте избрали, така и за конкретно избраният от Вас кандидат в листата й. Ако този кандидат е получил 15% или повече от гласовете дадени за неговата листа, той автоматично минава на избираема позиция, като измества първите имена в списъка.

Например, избрали сте си листа, но имате конкретен фаворит в нея, който е на 6-то място в списъка. След преброяване на гласовете се установява, че тази листа взима общо три места в Европейския парламент, тоест без преференциалното гласуване влизат кандидатите под номера 1, 2 и 3. Но ако даден кандидат, който е назад в списъка (като вашия – под номер 6) е получил над 15 % от гласовете за цялата листа, то той минава автоматично на последното избираемо място, в случая измества кандидата под номер 3.

Ако партията или коалицията успеят да получат само един мандат (едно място) и ако даден кандидат от листата е получил над 15 % от гласовете , то в Европейския Парламент отива той, а не водачът на листата.

Смисълът на това гласуване е, че Вие няма да гласувате просто за партия или коалиция, а след като се запознаете по-подробно с отделните кандидати в листите и техните автобиографии, Вие имате възможност да подкрепите конкретна личност.

ГЛАСУВАЙТЕ в чужбина!!!

За всички, които ще гласуват в чужбина, е много важно да си носят международните паспорти, защото по някаква причина, не е възможно да се гласува с лична карта.

Освен това, специално за хората, които ще гласуват в Германия:

много от Вас са се подлъгали от писмата, пратени им от германските административни служби по пощата и са се регистрирали за изборите чрез тях. Това автоматично ги изключва от българските избирателни списъци за Евровот 2009 и те нямат право да гласуват за българските кандидати.

Има механизъм за отменяне на тази молба, както и краен срок. Така че, ако все пак желаете да гласувате за българските кандидати, информирайте се за сроковете и процедурата по анулирането на регистрацията Ви във Вашата община или избирателен район.

За тези от Вас, които са изявили желание да гласуват във Фрайбург:

В посолството все още няма информация за това, колко формуляра са постъпили и дали изобщо ще се отвори секция в града. Ако няма секция във Фрайбург, тогава малко преди изборния ден ще Ви дам информация и опътване за това, къде ще можете най-удобно да гласувате, както и как да стигнете до там. Има голяма вероятност най-близката секция да е в Страсбург, което автоматично поставя въпроса с формалностите около нужните формуляри за това. (2,3)

За да проверите в коя секция и къде сте разпределени да дадете гласа си, вижте това на официалния сайт на ГРАО само срещу Името и ЕГН-то си. На сайта има и много полезна информация за изборите, както и различните формуляри и закони.

КАНДИДАТИТЕ

Атмосферата около предизбораната кампания на кандидатите се нажежава все повече. Вижте една много интерсна статия на Дневник, за това, как “Битката за Европарламента се пренесе в Мрежата”.

От сайта на Портал ЕВРОПА межете да се запознаете с всички имена, включени във всички листи с кандидати за български членове на Европейския Парламент. Освен това, изборните листи за 2009 са съпоставени с кандидатурите от първите ни избори за Европейски Парламент през 2007 година.

Ако се колебаете за кого да гласувате или просто искате да проверите коя партия е най-близо до вашите идеи, можете да го направите на сайта на „Гласоводител“. Това е автоматична система, която посредством 31 въпроса ще ви позволи да сравните своето становище с предизборните платформи на ATAKA, Българска социалистическа партия (БСП), ГЕРБ, Движение за права и свободи (ДПС), Национално Движение за Стабилност и Възход (НДСВ) и Синята коалиция.

Изображение: nDevilTV

Първата анкета от новата рубрика е посветена на Европейските Избори и цели да дефинира не само отношението на българина към този, сравнително нов за него вот, но и освен това да направи изводи за това, как се отнасят към него тези, които искат гласа му.

Моля, участвайте активно!!!

__________

_______

____

Ако сте отговорили с „ДА, …“, моля продължете:

__________

__________

__________

__________

За пълна информация относно начина за гласуване на Евро-изборите – кликнете ТУК.

__________

__________

__________

Благодаря Ви за участието.

Всякакви мнения и коментари относно анкетата или резултатите от нея са добре дошли.

Когато говорим за т.н. гастарбaйтери, Полша е непoклатима сила в Източна европа, следвана от Румъния. Само през 2008 румънците, работещи предимно в Италия и Испания, са превели в страната си около 7 милиарда евро, което е 32% повече от 2007. По този начин Румъния минава от десето на осмо място в световната класация на страните, получаващи най-много пари от гражданите си, работещи в чужбина. Въпреки че парите на гастарбaйтерите са се увеличили с повече от една трета, като част от БВП на страната те са намалели на 6% и като резултат от световната криза, тази тенденция ще се запази.

Според експертите, сумите, които гастарбaйтерите превеждат в родините си ще продължават да се увеличават, въпреки намаляващия брой на хората, които работят зад граница. Това се дължи отново на кризата, заради която емигрантите инвестират по-малко в държавите, където работят и така пращат повече пари вкъщи.

Според Българското Национално Радио, преводите, които постъпват в България от гастарбaйтерите се нареждат като сума веднага след чуждестранните директни инвестиции в страната. Отново според БНР, за разлика от Румъния, България трябва да очаква един сериозен спад в преводите от чужбина, защото страните, в които работят българи, нямат интерес българските граждани да се завърнат в България и ще направят всичко възможно да ги задържат. Това е много интересно становище, което ще се радвам да коментирате под статията.

Между другото, България води и своя собствена статистика на преводите от чужбина. В нея на първо място е Румъния с 5,1 милиарда евро, следвана от Полша с 5 милиарда евро, която пък е следвана от Сърбия и Русия, а България заема скромното 6-то място.

Част от информацията е публикувана в печатното издание на “Die Presse” от 12.05.2009

Изображение: europarl.europa.eu, public domain

Първо, на 7 юни 2009 г. се провеждат само Европейски избори. Изборният ден за български парламент, както и подробностите около това, как българските граждани (не само тези в чужбина, а изобщо) могат да гласуват, все още не се ясни. Единственото, което се знае със сигурност е, че изборите за евродепутати и за български парламент няма да са на една дата, като изборите за народни представители в България ще се състоят някъде до средата на месец юли.

Избори за Европейски Парламент

Снимка: IvanYanakiev.com

Датата на изборите

Изборите за Европейски парламент ще се проведат в периода 4 – 7 юни 2009 г. (четвъртък – неделя). Всяка държава-член избира точната дата на национално ниво, като резултатите от гласуването обаче не могат да бъдат обявявани до вечерта на 7 юни.

7. юни 2009 (неделя) – ще гласуват гражданите в Австрия , Белгия, България, Германия, Гърция, Дания, Естония, Испания, Литва, Люксембург, Португалия, Словения, Финландия, Франция, Швеция, Полша, Румъния и Унгария.

6. юни 2009 (събота) – ще се проведат европейските избори в Латвия, Кипър, Малта и Словакия.

5. юни 2009 (петък) – ще гласуват в Ирландия.

4. юни 2009 (четвъртък) – е вотът във Великобритания и Холандия.

В някои държави-членки изборите ще продължат два дни: в Чехия те ще бъдат проведени на 5 и 6 юни 2009 (в петък следобед и в събота сутрин), а в Италия – на 6 и 7 юни 2009 (събота и неделя).

Какви възможности за участие съществуват?

Всеки гражданин има право да избира и да бъде избиран в държава-член на ЕС, която не му е родна, но в която пребивава. Това важи, когато човекът:

- Има гражданство в някоя от 27-е държави-членки на ЕС.

- Законно пребивава в държавата-член, в която иска да гласува, или в която иска да бъде избран.

- Отговаря на изискванията, които се прилагат за гражданите на държавата-член, в която пребивава, относно правото на гласуване и кандидатиране. (Тук важи принципът на равенството между гласоподавателите от държавата-член и от другите страни от ЕС).

Граждани на страни от Европейския съюз, живеещи в различна от родната им държава, която обаче също е член на ЕС, имат право да гласуват или да се кандидатират в тази страна. Разбира се, на едни и същи избори никой няма право да гласува повече от един път и да се кандидатира в повече от една държава-член. Също така всеки, избрал да гласува в държава-член по пребиваване (т.е. в която се намира в изборния ден), няма право да гласува в родината си на същите избори.

Ако Вие сте български гражданин, намирате се в друга страна-член на ЕС и желаете да упражните правото си на глас в юнския евровот, имате две възможности:

- Да гласувате за местните кандидати.

- Да гласувате за българските кандидати.

Кой има право на глас?

Право на глас има всеки гражданин на ЕС, който легално пребивава на територията на друга страна членка и който към датата на изборите:

- е навършил 18-тата си година,

- живее от поне три месеца във страна членка на ЕС,

- не е изключен от избирателното право във страната в която живее и не изтърпява наказание лишаване от свобода (чл. 4, ал. 1 от ЗИЧЕПРБ и §1 ДБЗИЧЕПРБ).

Как българите в чужбина гласуват за българските кандидати?

Съгласно Указ № 82 от 03 април 2009 г. на Президента на Република България, на 07 юни 2009 г. ще се проведат избори за членове на Европейския парламент от Република България.

Предварителни постъпки за участие в изборите:

Българските граждани, които желаят да гласуват следва да заявят това не по-късно от 20 дни преди изборния ден, т.е. до 17 май 2009г., в писмена форма, чрез саморъчно подписано заявление, което е подадено лично, изпратено чрез писмо по пощата или в електронна форма (сканирано, така, че да се вижда подписът). В заявлението избирателят посочва: трите си имена по паспорт (лична карта или военна карта), ЕГН, адрес на пребиваване в съответната държава, постоянен адрес в Република България и декларира, че отговаря на условията на чл. 4, ал.1 от Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Р. България и параграф 1 допълнителните разпоредби на същия Закон (за да изтеглите заявлението-декларация натиснете тук).

Ръководителите на дипломатическите и консулските представителства на Република България образуват избирателни секции на територията на дипломатическото или консулското представителство – при наличие на не по-малко от 20 избиратели, заявили лично желанието си да гласуват.

По искане на избирателите, формуляр на заявление-декларация за гласуване може да бъде изпратен по пощата на посочен от тях адрес или факс.

Записалите се да гласуват в чужбина се заличават от избирателните списъци за гласуване в Република България и не могат да бъдат дописвани в избирателните списъци в страната в изборния ден.

Избирател, които не е включен в избирателния списък, изготвен предварително от Посолството или Постоянното представителство на Република България към ЕС, в изборния ден се вписва в списъка от съответната Секционната избирателна комисия (СИК) след представяне на документ за самоличност и декларация по образец, че е живял постоянно най-малко през последните три месеца в Република България или в друга държава-членка на Европейския съюз и не е гласувал в същите избори за Европейски парламент (за да изтеглите декларацията натиснете тук).

Ред за гласуване:

Гласуването се провежда в изборния ден (07. юни 2009) от 06,00 ч. до 19,00 ч.

Избирателите, гласуващи в чужбина, удостоверяват самоличността си с валидна лична карта, валиден паспорт, дипломатически паспорт, служебен паспорт или военна карта за самоличност (съгласно чл. 13, ал.1, т.1 и 2 от Закона за българските документи за самоличност). В случай на изтекъл срок на валидност на паспорта или на личната карта, той се допуска до гласуване, ако представи удостоверение, издадено от дипломатическо или консулско представителство, че е подал заявление за издаване на нов паспорт или лична карта.

Моряците на корабите под български флаг удостоверяват самоличността си с моряшки паспорт.

Българските граждани живеещи в друга държава членка на Европейския съюз, но желаещи да изразят вота си в трета държава членка на ЕС, трябва да представят декларация по образец, че не са гласували на същите избори за Европейски парламент в държавата членка в която пребивават. (декларацията можете да изтеглите тук).

Избирателите гласуват до 19,00 ч. Когато в 19,00 ч. пред изборното помещение има негласували избиратели, председателят и секретарят на комисията установяват техния брой и самоличност. Избирателите предават документите си за самоличност на комисията и само те се допускат до гласуване след 19.00 ч.

Как българите в чужбина гласуват за кандидатите на държавата, в която пребивават?

Ако сте български гражданин, или гражданин на която и да е друга държава-член на ЕС, и се намирате в чужбина (пак на територията на ЕС), Вие имате право да избирате и местни кандидати на изборите за Европейски парламент през юни 2009 г.

За да го направите е необходимо да бъдете вписан като гласоподавател в избирателния списък на съответната страна (държава-член по пребиваване). За да бъде вписан в избирателния списък на държавата-член по пребиваване, гласоподавателят трябва предварително да заяви желанието си за това: подава се заявление, придружено от определени документи – принципът е, че за Вас важат същите условия, които се прилагат спрямо гражданите на въпросната страна.

Пример:

Ако решите да участвате на изборите, като гласувате за кандидати от Германия (например), трябва да вземете предвид следните обстоятелства:

Какво трябва да направите?

За да може да гласувате в Германия, трябва да бъдете вписан с избирателен списък в общинската служба по Вашето германско местоживеене.

- Ако през 2004 г. вече сте участвали в Германия на европейските избори, значи сте вписани в избирателните списъци на Вашето населено място и не е необходимо да подавате ново заявление за вписване. Ако до 17 май не получите съобщение за изборите, трябва да се обърнете към Вашата общинска служба.

- Всички други граждани на Съюза следва най-късно до 17 май 2009 г. да подадат в общинската служба по своето германско местоживеене заявление за вписване в избирателния списък.

Къде се намира формулярът за заявлението и допълнителна информация?

Формулярът за заявлението и листовка с упътване може да получите във Вашата общинска служба или в интернет на адрес www.bundeswahlleiter.de. Допълнителна информация на всички езици на ЕС може да намерите също на посочения интернет адрес.

Какво трябва да направите, ако желаете да гласувате не в чужбина, а в страната, от която произхождате?

Ако сте участвали в друга страна от ЕС на европейските избори през 2004 г., трябва да подадете до 17 май 2009 г. във Вашата общинска служба заявление за заличаване от избирателния списък. Повече подробности за условията за участие в изборите в страната, от която произхождате, може да получите след като се обърнете към тамошните власти или към Вашето дипломатическо представителство.

Внимание – възможно е да пребивавате в държава-член на ЕС, в която гласуването е задължително за нейните граждани (като Белгия, Люксембург, Гърция, Кипър).

В този случай, ако сте вписани в избирателния списък като гласоподавател, и вие сте длъжни да гласувате! Ако не го направите, понасяте санкциите, предвидени в закона на страната, отнасящи се и до нейните граждани.

Крайни срокове за регистриране в избирателните списъци в държавите-членки:

За да може един чужденец, гражданин на европейска държава, да гласува за местни евродепутати в чужбина, пак на територията на ЕС, има две ключови изисквания. Първото е някакъв минимален срок, в който лицето да е пребивавало в съответната държава (например един месец), което се доказва с адресна регистрация. Второто условие е лицето да подаде до префектурата по местоживеене специално заявление по образец, с което желае да бъде вписано в местния избирателен списък, така че в изборния ден да упражни правото си на глас. Разбира се важи и изискването за навършено пълнолетие.

Швеция – за да гласуват за кандидатите от Швеция, гражданите от други страни-членки на ЕС, включително и българите, трябва да направят заявка за това в местната шведска префектура най-късно до 8 май 2009 г. Право да гласуват имат всички над 18 години, чиято адресна регистрация е в Швеция – най-малко от 30 дни преди изборите.

Финландия – в изборите за Европейски парламент граждани на друга държава-член на ЕС имат право да гласуват за финландските листи, ако имат навършени 18 години не по късно от деня на изборите. Също така регистрацията по местоживеене на лицето трябва да е във Финландия най-късно от 17 април 2009 г. Желаещите да гласуват не трябва да са изгубили избирателните си права в родината. Заявлението за регистрация или отказът от вече направена заявка за регистрация, трябва да бъдат отбелязани в местната регистрационна служба най-късно 80 дни преди датата на изборите: т.е. 19 март 2009 г. до 16.00 часа местно време. Известието трябва да е отправено в писмен вид до местната служба за адресна регистрация.

Малта – за да гласувате на Малтийските острови, а не сте малтийски гражданин, трябва да бъдете регистрирани като гласоподаватели в избирателния списък за европейските избори. Той се затваря за регистрация на 31 март 2009 г. (това е крайният срок за подаване на заявленията) и ще бъде обнародван през април. На лицата от този списък ще бъде даден документ за гласуване. По същият начин такива лица могат да се явят като кандидати, като за тази цел те трябва да подадат заявление в дните за номинация. За участие в изборите те трябва да попълнят и специален формуляр, който също може да бъде намерен в интернет (виж линка по-горе). Лицата трябва да имат малтийска карта за самоличност (тъй като всички живеещи там са длъжни да имат карта за самоличност), да са навършили 18 години, „да гласуват с бистър ум” (което е сред изискванията!), да се граждани на държава-член на ЕС, да не изтърпяват присъда за лишаване от свобода за повече от една година и да не са лишени от избирателно право в родината си. За да подаде заявление, лицето подписва декларация, че ще гласува единствено в Малта, за кандидатите в Малта, а не в страната, на която е гражданин. Избирателната комисия ще представи списъка на различните избирателни органи във всички държави-членки на ЕС, като по този начин отделните имена бъдат премахнати от съответните местни списъци за тези избори. Въпреки това гласуването в Малта не е задължително. Дадено лице може да е вписало името си в избирателния регистър, дори и да е получило документ за гласуване, но то има право да реши да не участва в изборите.

Изборен календар

31. декември 2008 – краен срок за регистриране във Франция (вотът е на 7 юни)

28. февруари 2009 – краен срок за регистриране в Гърция (вотът е на 7 юни)

9. март 2009 – краен срок за регистриране в Италия (вотът е на 6 и 7 юни)

13. март 2009 – краен срок за регистриране в Люксембург (вотът е на 7 юни)

24. март 2009 – краен срок за регистриране в Словения (вотът е на 7 юни)

31. март 2009 – краен срок за регистриране в Австрия (вотът е на 7 юни)

31. март 2009 – краен срок за регистриране в Малта (вотът е на 6 юни)

1. април 2009 – краен срок за регистриране в Белгия (вотът е на 7 юни от 8 до 15 ч.)

2. април 2009 – краен срок за регистриране в Кипър (вотът е на 7 юни)

3. април 2009 – краен срок за регистрация в Литва (вотът е на 7 юни)

8. април 2009 – краен срок за регистриране в Португалия (вотът е на 7 юни)

17. април 2009 – краен срок за регистриране във Финландия (вотът е на 7 юни)

19. април 2009 – краен срок за регистриране във Великобритания (вотът е на 4 юни)

22. април 2009 – краен срок за регистриране в Нидерландия (вотът е на 4 юни)

26. април 2009 – краен срок за регистриране в Чешката република (вотът е на 5 и 6 юни)

27. април 2009 – краен срок за регистриране в Словакия (вотът е на 6 юни)

27. април 2009 – краен срок за регистриране в Испания (вотът е на 7 юни)

30. април 2009 – краен срок за регистриране в Унгария (вотът е на 7 юни)

4. май 2009 – краен срок за регистриране в Дания (вотът е на 7 юни)

7. май 2009 – краен срок за регистриране в Латвия (вотът е на 6 юни)

8. май 2009 – краен срок за регистриране в Естония (вотът е на 7 юни)

8. май 2009 – краен срок за регистриране в Швеция (вотът е на 7 юни)

17. май 2009 – краен срок за регистриране в Германия (вотът е на 7 юни)

17. май 2009 – краен срок за регистриране в България (вотът е на 7 юни)

17. май 2009 – краен срок за регистриране в Полша (вотът е на 7 юни)

17. май 2009 – краен срок за регистриране в Румъния (вотът е на 7 юни)

18. май 2009 – краен срок за регистриране в Ирландия (вотът е на 5 юни)

Още веднъж необходимите формуляри за Европейските Избори:

Заявление-декларация по чл. 46, ал. 9, изр. 1, §1, т. 1 от ДР на Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България (за предварително включване в избирателния списък)

Декларация по чл. 46, ал. 9, изр. 2, §1, т. 1 от ДР на Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България (представя се в деня на гласуването на Секционната избирателна комисия от избиратели, които не са включени предварително в избирателния списък)

Декларация по чл. 46, ал. 13 от Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България (представя се в деня на гласуването на Секционната избирателна комисия от български граждани живеещи в друга държава-членка на Европейския съюз, че не са гласували в изборите за ЕП в държавата в която пребивават)

Снимка: IvanYanakiev.com

Представителното проучване относно професионалните намерения на младите българи в Германия, което бе подготвено от екип на български студенти и абсолвенти от Манхайм, вече е готово и резултатите са систематизирани.

Проектът започна през януари 2008, а самата анкета се проведе между май и ноември 2008, като анкетираните студенти и абсолвенти са 1425 или около 10% от всички, попадащи в тази категория в Германия.

Интересно е, че едва 2% от анкетираните виждат своята краткосрочна и дългосрочна реализация в България. Причината е най-вече, че работодателите в България не предлагат добри условия, които да удовлетворяват критериите на младите хора в чужбина. От друга страна, критериите, които са важни за българските студенти при избора им на работодател, също не са изпълнени в България. Освен това, стандартът на живот, както и политическата и икономическа ситуация в България, не са особено атрактивни за младите специалисти, поради което единствената мотивираща причина да се завърнат в родината остава близостта до близките и роднините. Като основни критични точки, анкетираните са посочили корупцията, ниските заплати, неуредеността на социалната система и липсата на целенасочена политика на държавата и работодателите. Средната заплата, която би заинтригувала студентите в Германия да се замислят за връщане е над 2000 лева на месец, като при студентите средната стойност е 2346 лева, а при абсолвентите 3162 лева месечно.

Друг интересен резултат от проучването е, че за разлика от българските си колеги, по-голямата част от студентите и абсолвентите в чужбина, които все пак са склонни да се завърнат в родината, не желаят да работят в столицата. Една от основните причини за евентуалното им завръщане в България е и възможността да допринесат за развитието на страната. В контраст с това, за тези които изключват една евентуална професионална реализация в България, основните причини за незавръщането им страната са отново стандарта на живот и политическата и икономическа ситуация в родината, което за близо 30% от анкетираните е в конфликт с желанието им да са близо до роднините и приятелите си. Обезпокоително малък е и процентът на студентите, които се считат за добре информирани относно работния пазар в България – едва 25% от анкетираните.

Като цяло организацията на българските студенти и абсолвенти в Манхайм обобщава доста песимистично резултатите от анкетата. Тези, които краткосрочно и дългосрочно искат да се завърнат в България са едва 13,5%, но при голяма част от тях това им желание е възпрепятствано от проблемите, които ги спират да се върнат. А тези, които категорично искат да останат в чужбина са 54,5% от всички анкетирани.

Екипът, реализирал проекта, представи резултатите на 25 и 26 април в Берлин и Мюнхен на информационните трудови борси за български студенти, абсолвенти и млади професионалисти в Германия, организирани от Министерството на Труда и Социалната Политика и Посолството на България в Германия. Резултатите събудиха голям интерес сред държавните институции, присъстващите работодатели, студенти и медиите.

Подробности от анкетата можете да видите на сайта на българското студентско сдружение в Манхайм – „Бай Ганьо“.

Изображение: cobalt123, CC Attribution-Noncommercial-Share Alike 2.0 Generic

Вице-президентката на Европейската Комисия Марго Валстрьом посети България

Европейската Комисия за пореден път прикани България към спешни мерки за промяна и въвеждането на високи стандарти на работа. Г-жа Валстрьом подчерта, че държавата все още не може да се отърве от имиджа си на екстремно високо корумпирана страна. Тя спомена, че Европейският Съюз ще продължи да помага на България в борбата с проблемите и особено в изграждането на по-ефективна съдебна система.

Жените в политиката

Г-жа Валстрьом участва и в конференция отностно жените в политиката.

“Нуждаем се от още 70 години, за да изравним доходите между мъжете и жените, които работят една и съща работа. А в политиката ще са нужни поне още 200 години за това!”, каза Валстрьом.

В момента само около 14% до 18% от работните места в европейските институции са заети от жени. Единственото изключение е Европейският Парламент, където около 33% от депутатите са жени. Според г-жа Валстрьом, жените трябва по-убедително да намерят своето място в политиката, не защото са по-добри от мъжете, а защото мислят по по-различен начин, което е много важно при вземането на адекватни решения. Изход от моментната ситуация, според Европейската Комисия, е изработването на квоти за броя на мъжете и жените в избирателните листи, въпреки че това не винаги и от всички държави може да бъде възприето позитивно.

“По-малко от една четвърт от министрите и депутатите от всички 27 страни членки са жени!”, каза г-жа Валстрьом и допълни, че “в България 5 от общо 19 министри са жени”. От депутатите жените са 22%.

Тази година ще се празнува и 30-та годишнина от първото пряко избиране на представители в Европейският Парламент, но въпреки това едва една трета от членовете на парламента са жени. Освен това, за 30 години едва две дами са били председатели на Парламента и една е била шефка на Комисията. Към статистиката се прибавя още и това, че 10 от общо 27-те члена на Комисията са жени. Тук, разбира се, се поставя и въпросът, как можем да говорим за една репрезентативна демокрация, като половината от населението изпитва дефицити от защитата на интересите си в политиката. Този дефицит може да се преодолее само ако жените са презентирани наравно с мъжете в политическите структури.

Факт е, че европейската политика се прави главно от мъже, от което не може да се очаква, че темите, които са важни за жените, ще бъдат предпочитани в дневния ред. Темата за равнопоставеното положение на мъжете и жените в политиката тази година е особено актуална и широко дискутирана, заради европейските избори. Един от аргументите, с които жените политици защитават тезата си е, че 52% от населението на Европа се състои от жени, затова и заслужават по-масивна защита на интересите им в институциите. Така те подкараха масивна кампания под наслов “50 на 50”, в която приканват всички жени-гласоподаватели, да гласуват за жените-кандидатки и по този начин да увеличат влиянието на женското лоби в Европа.

Друга част от кампанията е приканването на страните членки да издигнат двама кандидати за председател на Европейския Парламент, от които един да е мъж и един да е жена, за да се постигне баланс между половете.

В България, според статистиката, в политиката на национално ниво жените заемат между 20% и 25%, но на локално едва 10% от политиците са жени. Въпреки че положението в България е два пъти по-оптимистично за жените от колкото е средното в ЕС, то едва една трета от заемащите водещи позиции в частни компании са жени. В средния и малкия бизнес жените-шефове са още по-малко. Статистиката продължава с образованието, като в университетите на България само 4 от общо 35 ректора са жени. От едно друго пручване става ясно, че 9 от 10 българи са готови да си дадат гласа за това, жена да ги управлява, но в същото време само половината от участниците са на мнение, че мъжете и жените в политиката си вършат еднакво добре работата. Освен това, 90% от хората са на мнение, че за тях в политиката е решаваща професионалната квалификация, а не партийната принадлежност. На фона на това обаче, само 8% са на мнение, че мъжете и жените трябва да имат равeн брой места в парламента, независимо от квалификацията им.

Снимка: Stadtneurotiker, CC Attribution-Noncommercial-Share Alike 2.0 Generic

Статистическата Агенция на Германия обяви данните за чужденците в страната. Според статистиката, през 2008 година в страната са живяли 6,7 милиона човека с чуждестранни паспорти. Докато броят на турците намалява, то този на българите и румънците се увеличава. Най-голяма част от чужденците в Германия са граждани на ЕС и се равнява на 80% от общият брой. Освен това, в сравнение с 2007, се наблюдава спад на потока от чужденци с 0,3%.

Най-силно е спаднал броят на турците в Германия, в края на 2008 те са били 1,69 милиона, което е с 25 200 по-малко от 2007 или минус 1,5%. Този спад обаче се обяснява с даденото германско гражданство на много турци през миналата година и въпреки това, те остават най-голямата в страната или една четвърт от всички чужденци.

В Германия има 24 200 чужденци повече, които притежават паспорт от страна-членка на ЕС (плюс 1% ). Този 1% е образуван от нарастналият брой на румънците в страната с 9 700, поляците са се увеличили с 9 000 и българите със 7 200. Интересно е, че в сравнение с 2007, броят на българите в Германия се е увеличил с 15,3%, а този на румънците с 11,5%.

Общият брой на всички чужденци, които през 2008 са имигрирали в Германия е 403 400, като голяма част от тях са били и родени в страната, което е с 1000 повече от 2007 година. В същото време, Германия са напуснали или са починали 307 800 чужденци, което е с 28 700 повече от 2007. От тези 307 800 човека обаче, 112 900 са изтрити от регистрите на чужденците, защото са получили германско гражданство.

4 от 5 човека имат европейски паспорт

Около 5,36 милиона или 80% от всички чужденци в Германия са имали в края на годината европейски паспорт. 35% или 2,36 милиона човека са с паспорт от страна членка на ЕС, 29% или 1,97 милиона притежават паспорт на страна кандидат-членка (Турция, Хърватска и Македония) и останалите 15% или 1,03 милиона, са от други европейски страни. Други 12% идват от Азия, 4% от Африка, 3% от Америка и 1% са с неясна или липсваща държавна принадлежност.

Статистиката обхваща само официалните данни за чужденците в Германия. В действителност на територията на страната живеят и работят доста повече чужденци, които пребивават нелегално.

Източник FOCUS

Изображение: mag3737, CC Attribution-Noncommercial-Share Alike 2.0 Generic

Мисля, че идеята не е лоша и затова ще ви дам няколко примерни въпроса, с които германски журналисти са изпитали ефективността на системата, като резултатите са впечатляващи. Те добавят още, че в зависимост от сложността и специфичността на въпросите, времето за изчакване на отговор може да варира от 30 секунди до 7 минути, което е напълно приемливо.

Къде и как мога да си изкарам паспорт на кучето?

(1 минута за информацията, след което питащият го свързват с най-близкият ветеринар до мястото където живее, за да си уговори час)

Искаме да си отрежем кестена в задния двор. За какво трябва да внимаваме?

(2 минути и 30 секунди)

Искаме да си построим дървена къщичка в задния двор. Нуждаем ли се от специално разрешение?

(2 минути и 30 секунди)

Искам лятото да пътувам до САЩ. Къде мога да си изкарам виза и какви документи ми трябват?

(3 минути и 30 секунди. След което получава цялата информация и му се дава номера на американското посолство и работното време)

Искаме да сключим брак. Какви документи ни трябват?

(6 минути и 30 секунди)

По време на изборите няма да съм в Берлин. Как мога да гласувам?

(4 минути и 30 секунди)

Аз идвам от Бранденбург и искам да запиша детето си на училище в Берлин. Къде мога да се информирам за подробности?

(2 минути)

Как и къде да подам молба, зада получавам социални помощи?

(30 секунди)

Ще ни идват гости от Русия. Какво трябва да имаме предвид за уреждането на визите?

(2 минути и 30 секунди)

Аз имам турска шофьорска книжка. Как мога да си я призная в Германия?

(4 минути и 30 секунди)

Интересно ми е, дали в България би било полезно подобно обслужване на гражданите?

Имаме ли нужда от подобно нещо?

Българите по-информирани ли са относно законите и правилата от Германците?

И най-общо казано – има ли смисъл да се инвестира в подобна система, независимо за коя държава е предназначена?

Ако ДА, тогава възможно ли е и в България да стане реалност, като се има предвид опита на страната ни с номера за спешни случаи 112?

Източник: Tagesspiegel

Снимка: Wikipedia

На поредния референдум в Швейцария, народът каза звучно “Да” на свободното движение на хора в Европа. Резултатите от референдума показаха, че 59,6% от швейцарците подкрепят проекта “Европа без граници”, който вече включва и България и Румъния. Против се оказа, че са само 4 Кантона от страната на шоколада.

1 517 156 човека са гласували с “Да” (59,6%) срещу 1 027 644 човека с “Не” (40,4%). Едно мнозинство от страна на кантоните не е било неоходимо, но дори и да е било, нямаше да е проблем за приемането на закона.

Активността на участие в референдума може да се класифицира като значително висока, като се има предвид официалните данни, според които участие са взели 50,9% от населението. Сегашното “Да” е с около 4 процентпункта по-ясно от това което беше през Септември 2005, по повод 10-те нови членки на ЕС.

Най-висока беше подкрепата, както обикновено по въпроси касаещи Европа, от западна Швейцария и двата Базел-Кантона. Най-голямото “Да” идва от кантона Ваадт с 70,2%, след него е Ноенбург с 69,4%. Останалите са Юра (66,9%), Базел-град (66,8%), Фрайбург (64,5%), Базел-окръг (63,3%), Женева (62,4%), Берн (62,9%), Цюрих (61,9%), Граубюнден (59,4%), Цуг (59,2%), Люцерн (58,1%), Солотурн (57,8%), Апенцел Аусерроден (57,3%), Сейнт Гален (55,6%), Аграу (55,5%) и Шафхаузен (54,3%). Със съвсем малко мнозинство са Обвалден (52,3%), Ури (51,8%) и Нидвалден (50,3%).

Тесин твърдо против

Твърдо “Не”, както беше очаквано, каза Тесин с 65,8%. Още през Май 2000 година кантонът гласува срещу седемте договора за двустранно сътрудничество “I”, както и през Септември 2005, когато гласува с 64% против свободното движение на хора от тогавашните 10 нови членки на ЕС. Заедно с Тесин против гласуваха и Швитц (56,6%), Апенцел Инерроден (53,4%) и Гларус (51%). Но за сметка на това Обвалден, Нидвалден и Ури, които през 2005 гласуваха против – сега казаха твърдо “Да”.

Никакви рискове по време на икономическата криза

Снимка: IvanYanakiev.com

С окончателното си решение швейцарският народ се присъедини към Парламента, Съвета, икономиката и по-голямата част от партиите. Икономическата криза явно успя да убеди швейцарците, че страната им повече от всякога се нуждае от квалифицирани работници от ЕС, които да допринесат за разтежа и просперитета в страната.

Разбира се това решение на народа няма да се размине без вътрешно-политически конфликти. В случая силен шамар получиха от една страна “Младите SVP”, лигата към Тицинеси и швейцарските Демократи, които първоначално се изразяваха против свободния трансфер на хора с България и Румъния. От друга страна, шамар получиха и швейцарската народна партия (SVP), които разпространяваха сценария за масово нашествие на имигранти, безработица, социален дъмпинг и криминалитет.

Валидност: Неограничена

Изображение: IvanYanakiev.com

След референдума сред швейцарското население остава само още една стъпка до приемането на свободния обмен с България и Румъния и това е гласуването и приемането му в Брюксел, което се очаква да стане до броени месеци.

След приемането му в Брюксел започва така наречения 7-годишен преходен (адапционен) период, през който ще има едно поетапно задвижване на свободния трафик на работници отдвете стани.

По време на този срок т.е. до 2016 година допускането на работници от България и Румъния остава ограничено. При договорите за дълготрайно ангажиране (до 5 години) нараства Квотата от 362 на 1207. При краткотрайните договори т.е. сезонни работници (4 до 12 месеца) от 3620 на 11 664.

След изтичане на 7-те години Швейцария има правото да въведе една допълнителна “Вентилна-клауза”, която да ограничи достъпа на българи и румънци на работния си пазар за още 3 години. Това ще се случи, ако до тогава се установи, че имигрантите от двете страни се увеличат нежелателно много. След 2019 обаче, вече ще бъде невъзможно каквото и да е отлагане.

Още една интересна подробност е, че местният работен персонал, но само по време на междинния 7 годишен период, винаги ще има предимство при назначаване на работа. При всяко ново назначение швейцарските власти ще контролират не само дали за съоветната позиция няма достатъчно квалифициран швейцарски гражданин, но и при какви условия (заплата, данъци) се назначават българи и румънци.

За сега на 7 години ограниченото и вече 27 ЕС-страни обхващащо споразумение за свободен достъп на работен перонал ще важи от този момент неограничено. Това споразумение може по всяко време да бъде прекратено от всяка една страна, като има 6 месеца буферен период.

Източник: http://www.swissinfo.ch

Снимка: IvanYanakiev.com

Тази статия беше провокирана от един спор, на който бях пряк свидетел. Направи ми впечатление, че доста хора не правят голяма разлика между „право на свободно разпространение на културни продукти“ и „интелектуална собственост“ като термини. На пръв поглед звучи нелепо, но в действителност е учудващо голям броят на хората, които преплитат терминологичността на двете понятия и пречупвайки я през собствената си призма, получават като резултат съвсем нов продукт.

Мисля, че доста хора разбират погрешно правото на свободно разпространяване на културни продукти, като част от принципите на Европейския съюз. Това право, е правото човек ако създаде нещо, не само да може свободно да го разпространява, но и всеки, който има желание да го купи, да не бъде ограничаван да го направи.

Но аз искам да се концентрирам върху Директивата на Европейската Комисия към Артикел 2 от Правилник 2004/48/ЕС на Европейския Парламент и Съвет за изпълнението на правата върху интелектуалната собственост.

Въпреки че, „интелектуална собственост“ звучи като сложна концепция, тя всъщност може да бъде обяснена доста простичко. Може да бъде разделена на две области:

1) “индустриална собственост”, която може да бъде всичко – от определен производствен процес до специфични планове за проект или химическа формула, и

2) “авторски права”, които включват литературни и художествени произведения, като романи, филми и музикални творби.

Освен това съществуват различни области на интелектуалната собственост в четири категории:

1) патент – означава, че никой друг освен теб не може да произвежда даден продукт за определен период от време. Европеиската Комисия искаше на последната Конференция на високо равнище върху Плагиатството и Пиратството на продукти, която се проведе на 13.05.2008 в Брюксел, да увеличи този период от 50 на 95 години. Дали е прието не мога да ви кажа в момента.

2) търговска марка – име, фраза, звук или символ, които се асоциират с определен продукт

3) авторски права – закони, които защитават писмени творби или други произведения на изкуството

4) търговски тайни – формула, мостра или средство, което ти дава предимство пред конкурентите.

Европейските закони, отнасящи се до защитата на интелектуалната собственост, са пряко свързани с доброто функциониране на Единния европейски пазар. В областта на защитата на интелектуалната собственост съществуват голям брой международни спогодби. Ключовите действащи лица са „Световната организация за интелектуална собственост“ (WIPO) и „World Trade Organisation“ (WTO).

Освен това ЕС е създал допълнителни закони с цел да постигне по-ефективна защита на интелектуалната собственост.

1.) Търговските марки са защитени чрез създаването на валидни в целия ЕС търговски марки, както и хармонизирането на законите за националните търговски марки. Собственикът на търговска марка има правото да популяризира своите продукти навсякъде в Общността. Специален орган е OHIM. Подобен подход е възприет и при дизайна. Националните закони са хармонизирани и се въвежда т. нар. Общностен дизайн.

2.) В областта на патентите и авторското право две спогодби са от най-голяма важност. Първата, Мюнхенската спогодба за европейския патент, датира от 1973 г. и дава възможност патентите да бъдат получавани с обикновена молба до Европейската патентна служба. Втората, Люксембургската спогодба от 1975 г. и променена през 1989 г. С нея се цели еднакъв ефект върху европейските патенти навсякъде в Общността. През 2000 г. бе прието предложение за нов закон, целящ създаването на общностен патент. Надеждата е, че чрез подходяща правна рамка, включително единен патент за цялата общност.

3.) В областта на авторското право и сродните му права първи действия са предприети през 1986 г. с приемането на директива, която се занимава само с няколко технически продукта. Оттогава усилията и решенията са фокусирани главно върху правната защита на компютърни програми и бази данни, сателитни емисии и кабелно излъчване, права за отдаване и вземане под наем и др.

Все пак през 2001 г. се приема важната Директива за авторското право и сродните му права в информационното общество. Целта на директивата беше да се адаптира законодателството в областта на авторското право и сродните му права, така че да отрази технологичното развитие в „информационното общество“, основно в трите най-значими области: право на възпроизвеждане, право на комуникация и право на разпространение.

С развитието на информационното общество, пиратството и фалшифицирането стават все по-често явление. ЕС полага значителни усилия в тази област, за да намали нарушенията, с надеждата да се справи с проблема. Последната инициатива е Директивата относно изпълнението на правата върху интелектуалната собственост от 2004. Която преследва и осъжда всички, които нерегламентирано (т.е не са си платили на притежателите на правата) разпространяват всякакви интелектуални продукти. Най- масовите нарушения са именно, разпространението на филми и музика в интернет.