С “Bail-out” се обозначава в икономиката процесът на прехвърляне на дълг, изплащането му или поемането на отговорността върху него от трета страна. Използва се най-често, когато третата страна е държава, а обстоятелствата са икономическа криза.

Един държавен “Bail-out” цели предотвратяването на инсолвенция, когато от гледана точка на държавата, това би довело до огромни негативни последствия и загуби за цялата система (“Too big to Fall“).

Практически пример за “Bail-out” чрез намеса на държавата е когато една голяма банка е застрашена от несъстоятелност, но също и когато много значима фирма е ключова за националната индустрия и чиято инсолвенция би докарала много други фирми до несъстоятелност.

Тази спасителна акция от държавата има за цел чрез поемане на дълга или гарантиране на капитала да отстрани кризата и по този начин да предотврати негативните последствия върху цялата икономика.

_________________________________________________________

Изображение: alles-schlumpf

Гърция поиска спешен отговор от Европейския Съюз (ЕС) и Международния Валутен Фонд (МВФ) за обещаната финансова помощ. Центърът за Европейска Политика (ЦЕП) изрази остра критика в становището си относно евентуалния „Bail-out“ чрез двустранни кредити между Гърция и другите страни от Еврозоната.

Намиращият се във Фрайбург Център за Европейска Политика (ЦЕП) наблюдава, анализира и консултира по всички икономически и политически процеси влизащи и излизащи от ЕС. По този начин ЦЕП поема ролята на една “система за предварително предупреждение” засягаща актуалните теми на европейско ниво, като под формата на обстойни икономически, юридически и политически анализи оценява евентуалните последствия от решенията на европейските институции.

Според ЦЕП плануваната помощ за Гърция нарушава не само европейското право, но и съдържа в себе си сериозни притеснения с икономически характер.

Експертите са на мнение, че ако Гърция получи кредит от страните-членки на Еврозоната, то условията по него трябва да отговарят на актуалните пазарни условия. Това означава, че ако Гърция получи кредит с лихва, основаваща се на политическо решение, а не на пазарните условия (т.е. по-ниска от пазарната), то това ще бъде типичен пример за незаконна субсидия. Освен това, отпускането на един такъв кредит, само по себеси е извънредно положение и показва привилегия, защото Гърция за момента няма право на повече кредити от финансовите пазари.

От юридическа гледна точка положението е още по-лошо, предупреждават експертите от ЦЕП. Основавайки се на Европейското Право и по-точно на чл. 125 от ДФЕС (Договор за Функционирането на Европейския Съюз), който абсолютно забранява прехвърлянето на финансови отговорности върху ЕС-общност, експертите напомнят, че всички страни са сложили подписите си върху една абсолютна “Bail-out”-забрана. С други думи чл. 125 от ДФЕС забранява напълно на всички страни-членки на ЕС да поемат, изплащат или по друг начин да се обвързват с дълговете на Гърция. Това е и причината един такъв “Bail-out” чрез двустранни кредити да бъде незаконен.

Освен това според чл. 124 от ДФЕС, европейският “Reconstruction Credit Institute” има право да дава кредити с лихви обосновани единствено и само от актуалните пазарни условия, а не от политически решения.

Снимка: UggBoy

Обявеното от президента на Европейската Комисия Мануел Барозо предложение, а именно да се направи изключение за Гърция, основано на чл. 136 от ДФЕС е също неосъществимо, защото е юридически необосновано и ако се реализира ще е незаконно. Причината е, че чл. 136 позволява реализирането, но само на “мерките, които са съгласувани със съответните разпоредби към договорите за ЕС”. С други думи, чл. 136 разрешава правенето на изключения, но не и ако те не са предвидени в Договора за ЕС, а още по-малко ако изрично за забранени в Договора за ЕС.

Финансовата помощ за Гърция не би й помогнала да се справи с проблемите, защото моментният помощен пакет от 45 милиарда евро (15 млд. oт страна на МВФ и 30 от ЕС) не е достатъчен. Гърция има нужда от около 170 млд. евро до 2014 г., което моментално поставя въпроса за възможността на държавата да се справи с това предизвикателство и дали въпреки всичко няма да стигне до банкрут.

Към всичко това може и да се добави, от една страна, не по-маловажния факт, че един евентуален “Bail-out” ще постави прецедент и в бъдеще, независимо от обстоятелствата, ще е невъзможно да се откаже финансова помощ на страна-членка, което би довело до огромно и неконтролируемо бюджетно натоварване в отделни държави. А от друга страна ще се наблюдава и неизбежното в следствие на “Bail-out” значително обезценяване на еврото в дългосрочна перспектива.

]]> http://ivanyanakiev.com/2010/04/26/%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%be-%d0%b5%d0%b4%d0%bd%d0%be-%d0%b5%d0%b2%d1%80%d0%be-%d0%b7%d0%b0-%d0%b3%d1%8a%d1%80%d1%86%d0%b8%d1%8f/feed/ 0 http://ivanyanakiev.com/2010/04/24/%d0%b3%d1%80%d1%8a%d1%86%d0%ba%d0%b8%d1%8f-%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d1%8a%d1%82-%d0%ba%d1%8a%d0%bc-%d0%b4%d1%8a%d1%80%d0%b6%d0%b0%d0%b2%d0%b5%d0%bd-%d0%b1%d0%b0%d0%bd%d0%ba%d1%80%d1%83%d1%82/ http://ivanyanakiev.com/2010/04/24/%d0%b3%d1%80%d1%8a%d1%86%d0%ba%d0%b8%d1%8f-%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d1%8a%d1%82-%d0%ba%d1%8a%d0%bc-%d0%b4%d1%8a%d1%80%d0%b6%d0%b0%d0%b2%d0%b5%d0%bd-%d0%b1%d0%b0%d0%bd%d0%ba%d1%80%d1%83%d1%82/#comments Sat, 24 Apr 2010 13:06:44 +0000 Иван Янакиев http://ivanyanakiev.com/?p=1288 Според най-новите данни, идващи от европейските институции се оказва, че финансовият дефицит на южната ни съседка е още по-голям от досега обявеното. Числата се променят в резултат на разкритията за допълнителни и прикрити до сега от правителството задължения.]]> Според най-новите данни, идващи от европейските институции се оказва, че финансовият дефицит на южната ни съседка е още по-голям от досега обявеното. Числата се променят в резултат на разкритията за допълнителни и прикрити до сега от правителството задължения.

Оказва се, че бюджетният дефицит на страната възлиза на 13,6%, което се различава от до сега обявените 12,9 с почти 1%.

Снимка: Aster-oid

Това показва, че Гърция маневрира на ръба на банкрута, като планината от задължения расте и в момента възлиза на 273 милиарда евро. Това отговаря на 115% от брутния въртрешен продукт (БВП) на държавата и е далеч над горната граница на допустимите в ЕС дългове от 60% от БВП. По този начин дефицитът на средиземноморската държава е два пъти по-голям от средния за ЕС от 6,3%. За сравнение, през 2007 дефицитът на Гърция е бил 7,7% от БВП.

Понеже Гърция вече обяви, че иска да се възползва от обещания в краен случай кредит от европейските страни, който възлиза на около 30 милиарда евро, Европейската Комисия ясно подчерта необходимостта от затягане на всички механизми за намаляване на разходите в страната.

Според гръцкото правителство, основната цел на страната през тази година е намаляване на дефицита с 4%, което кара все повече анализатори и наблюдатели да изразяват скептичното си мнение за бъдещето на страната. В същия дух говорят и все повече медии, като предричат неизбежния държавен банкрут на южните ни съседи.

Междудругото държавните облигации скочиха с рекордните 8,38%, което прави получаването на кредити от Гърция на финансовите пазари още по-скъпо. Още по-обезпокояващо е, че е много възможно държавният дефицит да се увеличи с още 0,5% поради несигурността в “качеството на данните” идващи от Гърция.

Европейският шампион по правене на дългове – Гърция влезе с фалшиви данни в Еврозоната през 2001 г. Повече по темата прочетете тук.

Като капак на всичко и рейтинговата агенция Moody’s понижи кредитното доверие на Гърция с едно ниво – от “А2” на “А3”, като не пропусна да съобщи, че има голяма вероятност в най-скоро време да последва и още едно ниво в посока надоло. Въпреки това, Moody’s е единствената рейтингова агенция, която все още оптимистично и подкрепящо дава рейтинг на кредитно доверие за Гърция в “А”-зоната. За сравнение, агенцията Fitch наказва страната с “ВВВ-“, както и Standart&Poor’s с “ВВВ+”.

Това положение е изключително сериозно, защото Европейската Централна Банка (ЕЦБ) последно реши като изключение да приема книжа с рейтинг минимум “ВВВ-“. За сравнение, ЕЦБ преди кризата допускаше такива с рейтинг от минимум “А-“.

Класация на страните от ЕС според дефицита им в хазната

* Дефицитите на страните-членки на ЕС в процент от БВП.

* Източник: Eurostat

Изображение: IvanYanakiev.com

]]> http://ivanyanakiev.com/2010/04/24/%d0%b3%d1%80%d1%8a%d1%86%d0%ba%d0%b8%d1%8f-%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d1%8a%d1%82-%d0%ba%d1%8a%d0%bc-%d0%b4%d1%8a%d1%80%d0%b6%d0%b0%d0%b2%d0%b5%d0%bd-%d0%b1%d0%b0%d0%bd%d0%ba%d1%80%d1%83%d1%82/feed/ 1 http://ivanyanakiev.com/2010/04/24/%d0%b5%d0%b4%d0%bd%d0%be%d1%81%d0%b5%d0%b4%d0%bc%d0%b8%d1%87%d0%bd%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d0%b2%d1%83%d0%bb%d0%ba%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d1%87%d0%b5%d0%bd-%d1%85%d0%b0%d0%be%d1%81-%d0%b2-%d1%87%d0%b8%d1%81/ http://ivanyanakiev.com/2010/04/24/%d0%b5%d0%b4%d0%bd%d0%be%d1%81%d0%b5%d0%b4%d0%bc%d0%b8%d1%87%d0%bd%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d0%b2%d1%83%d0%bb%d0%ba%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d1%87%d0%b5%d0%bd-%d1%85%d0%b0%d0%be%d1%81-%d0%b2-%d1%87%d0%b8%d1%81/#comments Sat, 24 Apr 2010 12:05:04 +0000 Иван Янакиев http://ivanyanakiev.com/?p=1280 Почти една седмица продължи “сънят” на въздушния транспорт в Европа. Причината беше големия облак от вулканична пепел, който се простираше над “Стария Континент”. Първоначалното възхищение от природния феномен бързо се замени от недоволството на стотици хиляди пътници и гнева на самолетните компании поради финансовите загуби.]]> Почти една седмица продължи “сънят” на въздушния транспорт в Европа. Причината беше големия облак от вулканична пепел, който се простираше над “Стария Континент”. Първоначалното възхищение от природния феномен бързо се замени от недоволството на стотици хиляди пътници и гнева на самолетните компании поради финансовите загуби.

Хаосът от пепел в числа

Изображение: Funchye

95 000 отменени полети. Засегнати бяха не само вътрешноевропейските полети, но и всички в посока Европа от целия свят.

Почти 7 милиона пасажери по целия свят не можаха да се приберат по домовете си.

Само в последната неделя от кризата в самолетопревозвачеството бяха затворени 313 летища, което е 80% от всички в Европа.

1,26 милиарда евро е предполагаемата загуба на летищата в Европа. Отделно беше обявено от синдиката на фирмите, занимаващи се със сигурността на полетите, че имат загуби от около 25 милиона евро на ден.

Облакът от вулканична пепел струваше на аеро-компаниите минимум 1,3 милиарда евро. Най-големия превозвач в Европа, компанията TUI обяви загуби до неделя от над 23 милиона евро, като всеки следващ ден те се увеличаваха с почти 7 милиона евро.

Поради заклещените в различни точки на света работници и блокираните доставки в европейски мащаб, загубите за икономиката на Европа възлизат на около 500 милиона на ден.

Източник: AFP

Снимка: IvanYanakiev.com

Тази статия има за цел да покаже, че законодателите в България биха могли да намалят консумацията на тютюневи изделия от младите граждани с 18,3%, ако увеличат акциза на цигарите с 10%.

От доста години ограничаването на употребата на тютюневи изделия е основен приоритет в световен мащаб. Дори Световната Здравна Организация (WHO) излезе през 2008 година със становището, че тютюнопушенето е основният причинител на т.н. “предотвратими” смъртни случаи.

Димящата младеж

Тютюнопушенето се превърна в основна грижа на здравеопазването поради нещастната комбинация между драстичното увеличение на потреблението в последните десетилетия от една страна и неадекватната здравна система от друга. Но най-сериозен и важен проблем е тютюнопушенето сред младежда, което може да започне в много ранна възраст и така да се превърне в основната причина за вредния навик  на възрастните пушачи.

“Според проучвания на Европейската комисия ежегодно в Европа умират около 650 000 души вследствие на тютюнопушене. България по традиция е на едно от челните места по този показател. Лошото е, че тютюнопушенето там слиза във все по-начална възраст и за 15-16-годишни ученици в България то си е почти ежедневна необходимост. До такава степен ежедневна, че повечето от тях вече се нуждаят от по-силни стимуланти.” (Източник: Дойче Веле)

Поради тази причина увеличението на акцизите за тютюневите изделия не е толкова мярка за ограничаване на тютюнопушенето при възрастните и работоспособни хора, колкото при младите българи с ограничени или без собствени доходи.

Доказателства от 20 страни

Най-новото изследване в тази област излезе в началото на 2010 от американската, неправителственa организация, занимаваща се с изследвания на икономически феномени “The National Bureau of Economic Research” (NBER). Автори на изследването са българката Деляна Костова, която в момента прави своята доктурантура по икономика в Университета Емори в Атланта, Хана Рос, Еван Блехер и Сара Марковиц. Изследването се базира на данни от Global Youth Tobacco Survey (GYTS) на Световната Здравна Организация (WHO) в комбинация с Economist Intelligence Unit Cost of Living Survey.

Prices and Cigarette Demand: Evidence from Youth Tobacco Use in Developing Countries

Изследването доказва, че законодателите биха могли да намалят консумацията на тютюневи изделия от младежта, ако увеличат цената на цигарите. Освен това авторите са изчислили, че ценовата еластичност на търсенето на цигари от младите хора се равнява средно на -1,83.

За повече информация: Ценова еластичност

Тук е важно да се спомене, че като млади хора авторите дефинират тези на средна възраст 14 години. Според тях, това е оптималната възраст за интервенции, защото около тази възраст хората най-често започват да пушат и естествено най-лесно могат да спрат или изобщо да не започнат, поради влиянието на множество физиологически и психологически фактори.

Ценовата еластичност от -1,83 се получава от сбора на два показателя:

● ценовата еластичност на пушачите (-0,63), показва как се отразява повишаването на цената върху броя на пушачите.

●  ценовата еластичност на интензивността на консумацията (-1,2), показва как се отразява повишаването на цената върху броя на цигарите, изпушени от един пушач.

На базата на това следват множество доста сложни изчисления, чиито резултат е, че 10% увеличение на цената на цигарите редуцира броя на младежите-пушачи с 6,3%, като едновременно намалява броя на консумираните от младежи цигари с 12%. На базата на това се обобщава, че ако цената на цигарите се увеличи с 10%, това би намалило пазарното им търсене от младежите с 18,3%.

Тези резултати показват ясно, че цената е един изключително важен фактор, определящ търсенето и консумацията на тютюневи изделия сред младите хора с ниски доходи. Точно това е и причината, поради която цената на цигарите би трябвало да се използва като част от една агресивна политика за ограничаване на тютюнопушенето в България.

]]> http://ivanyanakiev.com/2010/03/19/%d0%bc%d0%be%d0%b3%d0%b0%d1%82-%d0%bb%d0%b8-%d0%b2%d0%b8%d1%81%d0%be%d0%ba%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d1%86%d0%b5%d0%bd%d0%b8-%d0%bd%d0%b0-%d1%86%d0%b8%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b4%d0%b0-%d0%be/feed/ 12 http://ivanyanakiev.com/2010/03/17/%d0%b4%d0%b5%d0%b1%d0%b0%d1%82%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%be%d1%82%d0%bd%d0%be%d1%81%d0%bd%d0%be-%d0%b8%d0%bd%d1%82%d0%b5%d0%b3%d1%80%d0%b0%d1%86%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b0-%d1%81%d0%b5-%d0%b2%d0%be%d0%b4/ http://ivanyanakiev.com/2010/03/17/%d0%b4%d0%b5%d0%b1%d0%b0%d1%82%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%be%d1%82%d0%bd%d0%be%d1%81%d0%bd%d0%be-%d0%b8%d0%bd%d1%82%d0%b5%d0%b3%d1%80%d0%b0%d1%86%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b0-%d1%81%d0%b5-%d0%b2%d0%be%d0%b4/#comments Tue, 16 Mar 2010 22:12:32 +0000 Иван Янакиев http://ivanyanakiev.com/?p=1219 Аз съм приятел на европейската интеграция, защото тя, сама по себе си, е един много важен и едновременно уникален проект за мир. Но когато дойде въпросът за това, как конкретно би трябвало да изглежда тя, аз виждам една огромна и все по-спешна нужда от дискусия по тази тема в рамките на ЕС.

Снимка: IvanYanakiev.com

Аз съм приятел на европейската интеграция, защото тя, сама по себе си, е един много важен и едновременно уникален проект за мир. Но когато дойде въпросът за това, как конкретно би трябвало да изглежда тя, аз виждам една огромна и все по-спешна нужда от дискусия по тази тема в рамките на ЕС.

С приемането на Лисабонския Договор се подсигури и бъдещият трансфер на още повече допълнителни правомощия и компетенции от национално ниво в посока Брюксел. Това например се изразява ясно както в областта на енергетиката, така и в туризма, например. При това положение, няма как да не изразя загрижеността си относно постоянното отмиване на “Принципа за Субсидиарност” от лицето на Европа. Това в никакъв случай не означава, че съм против по-дълбоката интеграция в ЕС, но съм на мнение, че  моментното развитие върви в погрешен път и най-вече, че дебатите относно европейската интеграция се водят неправилно и то от доста време.

Да вземем за пример кризата в Гърция: генералната грешка е, че страната е изобщо приета в Еврозоната.

Още през 2005 година Гърция е едновременно европейски шампион и по футбол, и по дългове. Тогавашният европейски комисар, отговарящ за Еврозоната, г-н Алумниа задейства първия в историята процес срещу финансов дефицит на страна-членка от ЕС. Дефицитът на Гърция по това време беше 5,5%, което е далеч над допустимата граница от 3%, определена в Пакта за Стабилност на Еврозоната, изготвен по време на въвеждането на общоевропейската валута. Тези числа засилиха още повече значението на и без това ескалиралия скандал около разкритията, че Гърция е влязла в Еврозоната само въз основа на фалшифицирани от правителството данни за дефицита в страната. Тoва пък от своя страна означава, че Гърция от 2001 година насам не е преставала да е в нарушение на Пакта за Стабилност.

Интересно е обаче, че по това време да се правят компромиси срещу нарушенията на Пакта за Стабилност беше доста честа практика в ЕС и може би най-голямата грешка, положила основите на сегашната криза както в Гърция, така и в ЕС. С това искам да припомня незачитането и погазването на пакта от страна на Германия и Франция в периода 2002 – 2005 година, което също беше доста голям скандал.

Тези са и основните причини днес в ЕС да не съществува инструмент, който да може ефективно да дисциплинира непрестанно увеличаващите дълговете си страни. Поради това сега и българският данъкоплатец ще трябва да плаща за желанието на Гърция най-после да започне с реформите.

Защо това е проблем на дебатите отностно интеграцията?

Защото Европа спешно се нуждае от повече обща икономическа политика! В момента усилията са концентрирани прекалено много върху социални или фискални теми и въпроси. Вместо това, Европа трябва да се погрижи за сериозния проблем, една държава да не прави дългове за сметка на друга, защото само така може да се гарантира дълъг живот на Еврозоната.

В този ред на мисли не мога да прикрия и огромното си притеснение относно ситуацията засягаща и България. Във всяка една от 27-те страни-членки съществува голямо разминаване между същинското значение на Брюксел в законодателството и реалното възприемане на ЕС от съответните национални икономика, политика и общество.

Голяма част от хората все още не осъзнават, че над 80% от приетите закони в България, всъщност се изготвят или директно в Брюксел, или биват приети от парламента въз основа на направено предложение от ЕС.

Причина за това разминаване е, че ЕС е все още прекалено абстрактна материя за обикновения европейски гражданин, какъвто е и българинът. Разпределянето на правомощията сред европейските институции, както и самата бюрокрация в ЕС, не са идентични с познатите такива на национално ниво. Това води до объркване и разбира се до неразбиране, увеличаващи се още повече след приемането на Лисабонския Договор.

Този договор има много предимства, но той в никакъв случай не предвижда механизми за контрол на държавните дългове. Това е и основната причина да се притеснявам за бъдещето на Еврозоната, която е и моментната и заветна цел и мечта на българската икономическа политика.

Европа стои заклещена в една дилема!

Снимка: broodkast

От една страна ЕС трябва да помогне на Гърция, за да предотврати негативните последствия за еврото. От друга страна обаче, тази финансова помощ ще покрие част от дълговете на Гърция, но в никакъв случай няма и не може да въздейства на прокарването и успешното реализиране на необходимите реформи в страната, които зависят изцяло от ситуацията в гръцката политика и общество.

Когато към тази дилема прибавим и евентуалната възможност кризата да се разрастне още повече в европейски мащаб, поради това, че Португалия, Испания и Ирландия също имат огромни финансови проблеми – тогава, решаващ фактор в краткосрочна перспектива остава само запазването на способността на Гърция да си плаща сметките. Затова ЕС трябва да направи всичко възможно Гърция да не фалира, защото и без реалната инсолвенция на страната, в ЕС съществува реална опасност от огромна инфлация.

На фона на това, дори не мога и да си помисля, а още по-малко да правя прогнози за това, каква би била картината в ЕС, ако Гърция наистина фалира!

]]>

Предистория

Приемането и влизането в сила на Лисабонския Договор се превърна в един истински парад от интриги, скандали и притеснения. На 13.Декември 2007 той беше подписан от всички 27 страни-членки на ЕС и идеята беше да влезе в сила преди изборите за Европейски Парламент 2009 (т.е. 01.01.2009г.).

Изображение: galvino36

Преди това обаче, договорът трябваше да се ратифицира във всичkи 27 страни, което забави и приемането му. Ирландия е единствената страна в ЕС, в която за ратифицирането на договора се изискваше подкрепата на повече от 50% от населението чрез референдум. В крайна сметка, на 02.10.2009 г. ирландците казаха категоричното си “Да” (с 67,13%), което бе последвано и от дългоочаквания подпис на полския президент Лев Качински. Въпреки това, договорът не можеше да влезе в сила, понеже все още липсваха подписите на ирландския и чешкия президент. И докато ирландците чакаха резултатите от референдума, в Чехия никой не разбра, защо след обявяването на Лисабонския Договор от чешкия конституционен съд за напълно съвместим с чешкото законодателство и последвалото ратифициране от парламента и сената, върху него все още липсваше подписът на президента.

(Официалната позиция на Вацлав Клаус)

В крайна сметка, въпреки всички трудности, на 13.11.2009 г. в Рим прословутият Договор от Лисабон беше ратифициран от всички 27 страни-членки на ЕС и така се даде зелена светлина за влизането му в сила от 01.12.2009г.

Какво представлява Лисабонският Договор?

Договорите за Европейския Съюз и Европейската Общност бяха за последен път променени на 26.02.2001 г. в Ница (“Договорът от Ница”). Според него в Европейския Съюз при вземане на решения трябва да има абсолютна подкрепа от всички страни в Съвета на Европа, докато в Европейската Общност в повечето случаи е достатъчно и мнозинство. Освен това, не винаги Европейският Парламент има равни законодателни права със Съвета.

„Договорът от Лисабон“, от своя страна, предвижда вземането на решения чрез мнозинство във все повече сфери от европейската политика. Освен това, Европейският Парламент ще придобие повече функции, повече компетенции и така ще се увеличи значително ролята му в ЕС.

Прочетете повече за актуалните проблеми на ЕС и защо се нуждаем от промяна в концепта на работа.

Понеже Лисабонският Договор е доста обемно и не много приятно четиво и все по-често имам чувството, че хората така и не разбраха що за “нещо” е прословутият Лисабонски Договор, аз се постарах възможно най-сбито и систематизирано да Ви представя съдържанието му, като за да стане още по-разбираемо, го сравних с Договора от Ница.

“Договорът от Ница” Vs. „Договорът от Лисабон“

За да видите сравнението кликнете върху изображението:

при проблеми свалете от тук

Както вече всички разбрахте, българската министърка на външните работи г-жа Румяна Желева иска да става комисар в ЕС, поради което се яви и на “интервюто” за работа, което протече меко казано зле.

Спекулантите

Изображение: Wikipedia

От една страна, губещите от “Избори 2009” в България правят всичко възможно г-жа Румяна Желева да не заеме поста на еврокомисар в новия ресор международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реагиране при кризи на ЕС. Методите са добре познати – т.н. черен PR, компромати, скандали и други подобни „балканщини“. От друга страна, на европейско ниво също се намират достатъчно противници изобщо на идеята “България в ЕС”, които виждат в лицето на страната ни една огромна корупционна мрежа, поддържана от политици-мафиоти и нямаща никакво място в свещения съюз на европейските държави. На всичкото отгоре, в Европейския Парламент има една трета група от “зелени”, “комунисти” и “крайно десни”, които така или иначе критикуват всичко, излизащо от Комисията. Когато съберем всички тези фактори, получаваме перфектната комбинация наречена “Случаят Желева”, в който една жена стои между чука и наковалнята в удобна за всички критици ситуация.

Всъщност обаче, това не е никакъв феноменален случай, защото в действителност явно се превръща в практика държавите-членки да изпращат слаби личности и неподходящи политици в Брюксел, на които незнайно защо се възлагат задачи, за които те явно не са дорасли.

Let’s talk about Business

Както добре знаем, човек е невинен до доказване на противното. В този ред на мисли, докато обвиненията към Румяна Желева за нерегламентирани доходи, криене на данъци, неверни декларации, заобикаляне на закона чрез мрежа от фирми и връзки на семейството й с организираната престъпност не се докажат легитимно, то за мен лично тези неща ще стоят на заден план.

Въпреки това, не мога да си обясня няколко други неща:

-         Защо, ако тази жена наистина има чиста съвест и не участва в нелегални схеми, то по време на изслушването не отговори на еднозначно и напълно ясно, многократно зададените й въпроси – какви бизнеси е въртяла, кога и колко пари е получила след продажбата на фирмите?!

-         Защо трябваше да говори на английско-българо-немски, при положение, че всички имат слушалки в които се превежда това, което тя казва на един език? Сигурен съм, че ако беше слушала въпросите на български (канал 21) и беше отговаряла на български, щеше да остави много по-добро впечатление от гледна точка на компетентността и начина й на изразяване.

-         Ако проблемът не е в начина й на изразяване на английски и немски (ако не се губи в превода), а това са реалните й познания за света извън Европа, то аз съм сериозно притеснен за ефективността й като Министър на Външните Работи на България, а от там и за критериите по които се назначава такъв.

Истинският проблем обаче е съвсем друг:

Как е възможно един шеф на правителство от страна в ЕС да изпрати в Брюксел кандидатка за високо отговорна позиция, при положение, че тя явно не е подготвена и квалифицирана за тази работа???

С номинирането на Желева за комисар, правителството на Бойко Борисов си вкара автогол, като доурони и без това замазания имидж на България. По този начин правителството застана в противоречие със собствените си обещания и принципи за прозрачност и яснота в управлението, компетентност и поддържане на европейските ценности. Освен това, доста хора останаха с впечатлението, че за ГЕРБ е по-важно да си запази добрите отношения с “европейските си приятели” и да поддържа “шуробаджанащината вкъщи”, от колкото да работи за отстраняването на негативния имидж на страната ни на европейската сцена.

Как да кандидадстваме за работа?

Kойто кандидадства за работа в САЩ кaто публична личност, трябва (като начало) да се подготви и за най-лошото. Ще бъде осветено и най-тъмното ъгълче от миналото му, като ще бъде извадена всяка отдавна забравена афера или компромат. Освен това, още преди един политик да се кандидатира или бъде официално обявен за кандидат за определена длъжност, той трябва да премине през няколко предварителни етапа на подбор. В най-общи линии – екип от специалисти тестват неговите качества (компетентността му като експерт, лични и биографични характеристики) и отсъждат, дали е подходящ за позицията.

В Европа, за съжаление, нямаме установена подобна практика, дори когато става въпрос за толкова централни, отговорни и важни позиции като комисар в ЕС. Ако имаше, то президентът на Комисията г-н Барозо със сигурност щеше да се въздържи от номинацията на г-жа Желева за комисар, защото още в предварителния етап щеше да стане ясно, че тя не е подходяща за работата. Така нямаше да се стига до неудобството причинено от незнанията на г-жа Желева за имената на заливите около Сомалия, кризисните региони в световен мащаб и конкретните проблеми там, както и болезнени и повърхностни отговори като този, че в близко време щяла да отиде сама там, “да види със собствените си очи за какво става въпрос” и че детайлните въпроси и без това били материал за по-нисши чиновници.

От друга страна, изниква въпросът дали изобщо, било то на Барозо или на някой друг от ЕС-27, му пука за това, кой стои на върха на Европейския Съюз. В противен случай, аз лично не мога да си обясня избора на българката за кандидат-комисар, при положение, че ЕС и нейната работа в частност, имат директно влияние върху живота на 500 милиона човека, голяма част от националните закони, изразходването на 120 милиарда евро годишно и това всичко в 27 държави с ключова роля в световната политика и икономика.

Поука

Всъщност, както Барозо, така и всички държавници в ЕС знаят, че с приемането на Лисабонския Договор се покачи рязко и евро-скептицизма сред гражданите на страните-членки. При това деликатно положение, подобни ситуации, които показват непрофесионален подбор на кадри в европейските институции, могат да се окажат и катастрофални спирачки за граденето на европейски идентитет и доверие към структурите. Не само това, тези ситуации са инструмент за политически натиск не само върху ЕС, но и върху националните парламенти.

За мое най-голямо съжаление трябва да отбележа, че в конкретната ситуация, вина нямаха нито хората, които интервюираха г-жа Желева, нито пък опозицията от БСП. Когато човек излиза на политическата сцена с обещания за прозрачност, коректност, компетентност и едновременно с това пледира за ясни и твърди правила, то първо той трябва да носи примера за това в себе си. Така че с оттеглянето на кандидатурата си, г-жа Желева би направила услуга не само на себе си, на ГЕРБ и България, но и на целия ЕС.

Да искаш да станеш Еврокомисар е като да искаш да изкачиш Еверест – без добра екипировка и необходимата подготовка е невъзможно.

Според немския институт за икономически изследвания (DIW), най-трудно ще се доберете до капитал при осъществяването на иновативните си проекти в Германия. Въпреки това, страната е водеща по няколко други показателя и заема гордото 9-то място. Първо място в света за подпомагане и насърчаване на иновациите заема САЩ, следвана от Швейцария и Швеция. Сред страните, успели да влязат в ТОП 17, най-зле подготвени за международната надпревара при иновациите са Ирландия, Испания и Италия.

Top 17

1. САЩ

2. Швейцария

3. Швеция

4. Финландия

5. Дания

6. Канада

7. Япония

8. Холандия

9. Германия

10. Великобритания

11. Корея

12. Франция

13. Австрия

14. Белгия

15. Ирландия

16. Испания

17. Италия

Вижте пълното изследване на DIW (374 страници/2,13 Mb)

Ще се радвам на вашите коментари и предложения за това, в какво трябва да се концентрира България, за да подобри условията в тази област и развие конкурентноспособността си в международен аспект.

Снимка: Executive Office of the President of the United States, public domain-digital ID cph.3b52090

Тазгодишната нобелова награда за мир се присъжда на Барак Обама. Нобеловият комитет в Осло съобщи, че награждава американския президент за “огромните усилия, които той полага да заздрави международната дипломация и съвместната работа между народите по света”.

Миналата година престижната награда бе връчена на бившия финландски президент Марти Атисаари за участието и посредничеството му в предотвратяването на множество международни конфликти и най-вече за работата му на Балканския полуостров по казуса “Косово”.

Нобеловата награда за мир е най-престижното международно отличие за работа, насочена към реализиране на мира по света. Основоположник на нобеловите награди е шведският изобретател на динамита Алфред Нобел (1833 – 1896).

“Принос за братство”

Всички носители на наградата трябва “да са допринесли най-много за братството между народите, за свалянето или обезоръжаването на действащи диктатори, както и за организацията и насърчаването на конференции за мир”. От 1960 г. наградата се дава и за принос към защитата на правата на човека, а от 2004 и за особени заслуги към опазването на околната среда.

Изображение: Wikipedia

Преди официалното връчване на нобеловата награда в шведската столица Стокхолм, решението за това, кой да бъде годишният носител, се взема в Осло. От 1901 г. насам, специален комитет има за цел да избере победителя от близо 100 кандидата. Членовете на този комитет се избират от парламента за 6 годишен мандат. Всяка година през Октомври се обявява носителя на нобеловата награда за мир, а официалната церемония по връчването на наградата е на 10 декември, когато е починал Нобел. Победителят получава медал, грамота за мир и парична награда, която тази година е 10 милиона шведски крони или почти 1 милион евро.

Изненадата, че новият носител на нобеловата награда е Барак Обама, е по-скоро положителна. Това е едно признание и да се надяваме още по-голям стимул и мотивация за новия американски президент да продължава да бъде вдъхновение и модел на подражание за милиони хора по света.

„Yes We Can!!!“

Снимка: photog63

Борсата е един пазар, на който се срещат хора, които искат да инвестират парите си в акции, след което да спекулират с тях за да ги продадат на печалба. Откакто съществуват борсите, брокерите описват всяка нова ситуация все по-забавно и интересно. И ако тези мъдрости на пръв поглед изглеждат доста прости и смешни, то тяхното реализиране в действителността е доста сложно. Човек не трябва да забравя, че тук става въпрос имено за “мъдрости”, а не за ясни и основни правила. Освен това, доста често борсовите мъдрости си противоречат, но причината е, че те описват една конкретна ситуация и нямат за цел да бъдат възприемани като абсолютна истина.

Някои от любимитe ми са:

Борсовите курсове са като спортен автомобил – който умее да ги овладее, печели състезанието.

__________

Борсата е един огромен лабиринт. Само този, който знае пътя, стига бързо до целта!

__________

Всеки може да спекулира, но да го правиш в най-подходящото време – това е изкуство!

__________

Цялата борса зависи от едно единствено нещо – дали има повече акции от идиоти, или обратното!!!

__________

Който има много пари, може да спекулира.

Който има малко пари, не трябва да спекулира.

Който няма пари, е задължително да спекулира.

__________

Човек не е нужно да е богат, а просто независим.

Човек може да спечели, но да загуби е неизбежно!!!

На борсата никога 4 не е равно на 2 + 2, а на 5 – 1. Човек само трябва да има достатъчно здрави нерви да изтърпи минусa.

__________

Никога не трябва да се бяга след трамвай и акция. Нужно е само малко търпение и следващият(ата) ще дойде със сигурност.

__________

Успехът на борсата е изкуство, а не наука!

На борсата всичко е възможно, също и обратното!

Когато става въпрос за пари, има само една ключова дума: ОЩЕ!

__________

Взаимоотношението между борсата и икономиката е като между човек и кучето му по време на разходка в парка. Човекът крачи бавно напред, а кучето бяга напред-назад, наляво и надясно.

Инфлацията е като никотинa или алкохолa.

Когато притежаваш златна мина, никога не инвестирай в хората, които копаят, а в лопатите им.

__________

4 ключови думи към успеха:

Пари, но винаги свои и никога назаем.

Мисли, но винаги свои и никога на борсовите експерти.

Търпение, да смяташ: 2+2 = 5-1

Късмет, който за съжаление не всеки има.

Печалбите на борсата са обезщетения.

“Малкото, което знам за икономиката и финансовите пазари не съм го научил в универитетите или от специализираната литература, а от джунглата. Определено изплатих повече дългове, отколкото ми струваше в Харвард.”

__________

“Искам да съм независим и най-доброто средство за това са парите.”

__________

“Без пари, няма музика.”

__________

Инфлацията е като никотина и алкохола. В малки количества действа стимулиращо – човек трябва само да внимава да не стане заклет пушач или аклохолик.

__________

Човек взема правилните решения за парите си когато чете вестниците между редовете.

__________

Компютърните системи работят така, както ги настроиш. Вкараш ли грeшка – излиза грешка.

Който на борсата не вярва на чудеса, той е реалист.

Който иска хубава храна, купува акции.

Който иска да спи спокойно, купува ценни книжа.

__________

Печалбите на борсата са обезщетения. Първо идват болките и тогава парите.

__________

Инвестирайте точно толкова време при купуването на акции, колкото и при купуването на автомобил втора употреба.

__________

Колкото повече съвети получава един човек, толкова по-големи са разочарованията му след това.

__________

Който не притежава акциите, когато им пада цената – той не ги притежава и когато им се покачва цената.

__________

На борсата половин истина е цяла лъжа.

__________

Всяко добро френско семейство изпраща най-тъпия син на борсата. Това определено не е без причина.

__________

Най-голямата спекулация на света би била, ако купиш един политик на цената, която той реално има и да го продадеш на цената, която той сам си определя.

Експертите казват, но не знаят.

Покачват ли се борсовите курсове, идва публиката – падат ли борсовите курсове, публиката си отива.

__________

Държавен банкрут? Банкова криза?

За това има само един отговор: Много шум за нищо!

__________

“Винаги се изненадвам от изненадата на експертите, когато цената на долара се покачи с няколко цента.”

Големите противници на борсовата логика

Ако един банкер каже “не”, това означава “ може би”. Каже ли “може би”, това означава “да”. Но каже ли спонтанно “да”, тогава това не е добър банкер.

__________

От 1/5 от борсата се изхранват спекулиращите на нея, а от 4/5 брокерските фирми.

__________

Икономиката и техниката са най-големите врагове на борсата, защото борсата има своята собствена логика.

__________

Докато един човек играе на борсата, то парите, които той печели са просто на заем.

__________

Който не е в състояние да си изгражда сам мнението и да взема сам решение, то той не трябва да ходи на борсата.

__________

Купете си акции, вземете си приспивателни и не поглеждайте повече купените акции. След 4 години ще установите, че сте богат!

Снимка: Christopher Chan

]]> http://ivanyanakiev.com/2009/10/08/%d0%b1%d0%be%d1%80%d1%81%d0%be%d0%b2%d0%b8-%d0%bc%d1%8a%d0%b4%d1%80%d0%be%d1%81%d1%82%d0%b8-%e2%80%93-%d1%87%d0%b0%d1%81%d1%82-1/feed/ 2 http://ivanyanakiev.com/2009/09/27/%d0%b4%d0%b4%d1%81-%d0%be%d0%b1%d0%bb%d0%b5%d0%ba%d1%87%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%be-%d0%b8%d0%bd%d1%81%d1%82%d1%80%d1%83%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d1%82-%d0%b7%d0%b0-%d0%be%d0%bf%d0%b0/ http://ivanyanakiev.com/2009/09/27/%d0%b4%d0%b4%d1%81-%d0%be%d0%b1%d0%bb%d0%b5%d0%ba%d1%87%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%be-%d0%b8%d0%bd%d1%81%d1%82%d1%80%d1%83%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d1%82-%d0%b7%d0%b0-%d0%be%d0%bf%d0%b0/#comments Sun, 27 Sep 2009 20:31:50 +0000 Иван Янакиев http://ivanyanakiev.com/?p=965 От доста време на европейско ниво се обсъжда въпросът дали да не се даде възможност на страните-членки да въвеждат данъчни облекчения или напълно да освобождават от ДДС продукти, които са изключително екологично чисти, като целта е стимулиране и увеличаване на консумацията на тези продукти от потребителите.]]>

Снимка: IvanYanakiev.com

От доста време на европейско ниво се обсъжда въпросът дали да не се даде възможност на страните-членки да въвеждат данъчни облекчения или напълно да освобождават от ДДС продукти, които са изключително екологично чисти, като целта е стимулиране и увеличаване на консумацията на тези продукти от потребителите.

Още през 2007 г., основен инициатор на тази идея беше британският премиер Гордън Браун, като в последствие, темата спечели доста привържаници от всички страни-членки на ЕС. Във фокуса на дискусиите влизат най-вече “енергоспестяващи материали, продукти с висока енергийна ефективност и такива щадящи околната среда”. Понеже в политическите дебати на тази тема има все още доста неясни въпроси, трябва да се подчертае, че става въпрос най-вече за продукти, спестяващи енергия. Така например, домакинските уреди, изразходващи малко ток и/или вода, би трябвало да подлежат на ДДС-облекчения, които да намалят значително цената им на пазара и по този начин да ги направят по-атрактивни за потребителите. По същата логика, данъчни облекчения ще получават и продукти, използвани в строителството, като например изолиращи материали, които спестяват енергия при нормалната експлоатация на сградите.

Политическо значение на европейско ниво

В момента всички страни-членки на ЕС са длъжни да облагат продуктите от вътрешния си пазар с минимум 15% данък добавена стойност, като изключения могат да се правят за определени хранителни стоки, детски седалки за автомобили, лекарства и някои услуги на местно ниво. Тези изключения обаче, не трябва да се облагат с по-малко от 5% ДДС. Според сегашното европейско законодателство, възможно или задължително пълно освобождаване от ДДС се предвижда само при определени лекарски услуги в хуманната медицина, както и при лотарийните печалби. От друга страна, европейското законодателство препоръчва и облекчения при продукти от ежедневна необходимост, както и при определени секторни услуги, където чрез намаляване на данъците, би могла да се стимулира борбата с работата на черно.

В този контекст, за да се реализират и допълнителни данъчни облекчения, които да се аргументират с опазването на околната среда, трябва да се промени законът за ДДС в ЕС, като към него се добавят и изключения за определени “приятелски настроени” към околната среда продукти. Тези промени могат да станат факт само чрез окончателно решение, взето със 100%-ва подкрепа от всички 27 страни в Съвета на ЕС, което е и всъщност основният проблем за приемането му.

Външни ефекти и възможни проблеми

Когато говорим за подобни методи за опазване на околната среда, които пряко засягат икономическата и данъчната политика на една страна, трябва да споменем, че основните икономически теории предвиждат при подобни мерки, едно евентуално възникване на т.н. “негативни външни ефекти”. Подобни негативни външни ефекти възникват когато едно действие предизвиква допълнителни разходи, които при нормални обстоятелства не рефлектират върху ценовата система.

Принципно съществуват доста възможности за предотвратяване на външните ефекти.

Това са някои от най-популярните:

1. Контрол, разрешителни и забрани
Тези механизми могат да се използват там, където от определено действие се причиняват големи щети в околната среда. Например силен контрол в населени места с висока концентрация на вредни газове във въздуха.

2. Манипулиране на пазарните цени чрез данъци и субсидии
Понеже външите ефекти причиняват смущение в ценовата система, се налага използването на тези инструмети. Една от възможностите е, когато едно действие е свързано с определен негативен ефект, то да бъде обложено с данъци. По този начин на мястото на външните разходи ще се въведе приходният данък като елемент в ценовата система. Тук проблемът е, че за да функционира подобен инструмент в ценовата система, то данъкът трябва да е в пряка зависимост с външните ефекти, което на практика не е така.

Интересно е, когато например вместо негативен, наблюдаваме позитивен външен ефект. Този позитивен ефект се появява когато имаме облаги от дадена дейност, без тези облаги да рефлектират върху ценовата система. Тези дейности не подлежат на данъчни промени, а точно обратното – субсидират се. По този начин се намаляват негативните ефекти, причинени от високите консумации на енергия.

3. Сертификати
Издаването на сертификати за екологично чисти продукти и материали е добър стимул за насърчаване на производството им.

4. “Пазарене”
За целта трябва да съществуват ясни екологични норми, които да определят данъците за замърсяване на околната среда. Тук идеята е такава, че когато например две фабрики изхвърлят отпадъчните си води в една и съща река, то те да плащат по равни части за замърсяването й (50-50). Но когато едната фабрика въведе нови технологии за намаляване на вредните си емисии, то тя да може да се пазари на местно ниво за намаляване на данъците си, което пък автоматично ще увеличи данъците на другата фабрика (40-60).

Тези, както и други инструменти за опазване на околната среда, функционират доста добре и имат висока ефективност в много европейски страни и без да съществуват ДДС-облекчения за екологично чисти продукти.

Необходимо ли е да се използва ДДС като инструмент за опазване на околната среда?

Снимка: IvanYanakiev.com

Фактически, данъчните облекчения върху продуктите, щадящи околната среда, имат същия ефект като стандартните субсидии, които от своя страна имат две основни цели. Първата е насочена към това, вече съществуващи на пазара продукти, да бъдат достъпни на по-ниска цена, а втората цели стимулиране на производството и развитието на нови екологични продукти.

Проблемът е, че това, което се спестява от намаленото ДДС на тези продукти е по-малко от разходите за производството на екологични стоки. Разбира се, чрез намаляване на ДДС, те ще бъдат на по-достъпна цена, но няма как да конкурират по производствени разходи останалите неекологични стоки. С други думи, от икономическа гледна точка, едно фискално облекчение не означава поевтиняване на стоката, а просто, че разходите ще бъдат разпределени по друг начин.

Друг основен проблем е, че пазарната цена на един продукт не взема под внимание ефектите му върху околната среда, а само други, чисто икономически фактори. Според привържениците на новата идея за ролята на ДДС, точно това би трябвало да се промени в бъдеще.

Но дали ще има реален ефект?

При всички положения евентуалните ДДС-облекчения ще означават повече държавни инвестиции в по-скъпите продукти и по-малко при евтините. Проблем ще се прояви при продуктите, които са по-скъпи, но не защото са по екологични, а по други причини. За да се избегнат тези неточности ще е необходимо продуктите на всеки пазар да бъдат поединично облагани с ДДС, а не както до сега групирани в категории. Това разбира се ще доведе до огромни разходи за контрол и администрация на пазарите, както и оптимизиране на данъчната политика на всяка една страна-членка, което автоматично ще обезмисли това действие в множество сектори, където ще са необходими безкрайно много данъчни категории.

За да избегнат тази комплекстност, страните-членки ще изберат по-простия метод за данъчно облагане, който евентуално ще се състои от две категории – едната ще е нормалното ДДС за страната, а другата ще е 0% ДДС. Но за да има истински ефект върху пазарната цена на продукта ще е необходимо не само самият продукт да се ползва от данъчните облекчения, но и всички продукти, необходими за производството му.

Освен това, един енергоспестяващ хладилник не може да се определи като екологичен продукт, ако за прозводството на отделните му части са използвани разрушаващи околната среда методи. Гаранция не може да се даде и за това, дали един екологичен продукт ще бъде екологично използван и екологично рециклиран след използването от притежателя му.

Това са само някои от малкото проблеми, които поставят под въпрос целевата ориентация на ДДС-обклекченията като инструмент за запазване на околната среда. Освен това, остава неясно какъв ще е ефектът върху вече съществуващите инструменти в практиката и дали механизмите с ДДС ще се комбинират успешно с досегашните ефективни методи. Защото и сега високата консумация на енергия, както и замърсяването на въздуха с вредни емисии излизат по-скъпо на потребителите, което пък от своя страна прави енергоспестяването атрактивна алтернатива и без специални ДДС-облекчения.

Заключение

Въпреки това, се очаква темата за ДДС-облекченията за “приятелски настоените” към околната среда продукти тепърва да придобива значение на европейско ниво. Но мнението ми е, че за сега е необходимо да се подходи доста внимателно към подобни крайни и рисковани мерки, които не толкова опазват околната среда, колкото се превръщат в политически инструмент за опазване на околната среда.

Основната причина за скептицизма ми е, че около ефектите от ДДС-облекченията има прекалено много неясноти, които са най-вече свързани със съществуващата пряка връзка между това, как един продукт влияе на околната среда като цяло и неговото данъчно облагане. Освен това, резултатите от новото предложение се препокриват изцяло от вече съществуващите механизми за стимулиране на екологичното производство и потребление. Тези механизми са доказани в практиката и имат голям потенциал да се развиват, върху който би трябвало да се концентрира европейската политика.

Изображение: alles-schlumpf

Само до преди 4 месеца бившият министър-председател на България Сергей Станишев твърдеше, че в страната няма криза или ако има, то тя се усеща съвсем слабо. Днес става ясно не само, че сме затънали и с двата крака в блатото на финансовия недоимък, но и че скоро няма и да излезем на твърда земя.

Дали твърденията на бившия премиер са били предизборни „кьорфишеци“ или просто некомпетентност, напрофесионализъм и безхаберие на “експертите” му, можем само да спекулираме.

Новите кадри във финансовото министерство плахо обявиха, че едно евентуално стабилизиране на българската икономика се очаква едва през 2011 година, като т.н. “растеж” ще се генерира преди всичко от експорта на страната. Отново според същото министерство се правят прогнози за краткосрочни фискални рамки със спад на БВП от 6,3% за 2009 година. Нотка песимизъм се вижда и в цифрите отнасящи се към чуждестранните директни инвестиции, които за тази година са намалели драстично и се равняват на 26,5% от БВП на страната. За сравнение през 2008 те са генерирали 38,4% от БВП на България. Така инфлацията в страната към края на годината се очертава да е 1,8%, а за цялата година 2,3%.

Излизаме ли от кризата?

Изображение: Groovy Grt

В последните седмици световните финансови институции и големите индустриални държави започнаха да говорят за преодоляване на финансовата криза. Тези наченки на излизане от рецесията, при всички положения се отразяват и на България. Германия, Франция, САЩ, Русия и Япония вече обявиха икономически растеж и изглежда, че държат положението под контрол.

Интересно е, че специално за Германия тези оптимистични прогнози се появиха с наближаването на парламентарните избори и сега 23 дни преди изборния ден изведнъж икономиката е стабилна и “всички имат работа”. Същото се отнася и за другите държави, в които също има уважителни обстоятелства за подобни твърдения. Но за да се избегнат неаргументирани спекулации, предлагам да проследим темата през следващите 3 месеца и след това да коментираме.

Дори г-н Трише, президентът на Европейската Централна Банка, обяви, че скоро ще се наблюдава растеж на световната икономика. Въпреки това, според експертите, България принадлежи към тези европейски икономики, които най-трудно ще се възстановят от рецесията.

Как преодоляването на кризата от другите европейски страни ще се отрази на българската икономика?

Ако приемем, че големия удар върху българската икономика е наистина спадът на експорта, което унищожава продукцията в страната и „угоява“ безработицата, тогава преодоляването на кризата от другите европейски страни, наистина ще се отрази позитивно и ще рехабилитира българската икономика. Но това в никакъв случай няма да се усети в близките 6 месеца, защото значителното покачване на вноса на български стоки в стабилизирани европейски страни е процес, който се нуждае от много време.

От друга страна, стабилизирането на световната икономика има директно отражение върху финансовите пазари. А за никого не е тайна, че най-важните борсови индекси в България зависят най-вече от борсовите индекси в САЩ и западна Европа. Това е и причината, ако те се стабилизират, най-късно до 2-3 дни това да даде и отражение в България.

Като обобщение може да се каже, че се наблюдава тенденция, водеща към стабилизация на финансовия сектор, но и не трябва да се подценяват множеството вътрешни фактори, като новата фискална политика на правителството, която цели намаляване на разходите и по този начин и на фискалните дефицити, което отново е един дълъг и несигурен процес. Това е и причината, те да не могат директно и бързо да доведат икономиката до растеж.

Ако наблюдаваме внимателно цифрите, може да твърдим, че страната през следващата 1 година има добри шансове да не отбележи спад в икономиката, а да остане на нула, което в конкретните обстоятелства ще може да се отбележи като голям успех за правителството и финансовите му експерти.

Изображение: Wikipedia, public domain-no copyright

Общо взето се случиха много неща за този един месец или поне се даде ясен сигнал за съществуващо желание от страна на новото правителство да не разочарова хората, които са го подкрепили. С няколко думи “Борисов реши да разтреби държавата”.

Оказа се, че за повечето хора, новият премиер на България олицетворява най-голямата надежда от падането на комунистическия режим насам. Другите пък (малцинството), го обвиняват за т.н. твърда персонална политика, която води и се дразнят от изказвания като “Обсъдихме и аз реших!”. Но явно, имайки предвид опита на предишните премиери на страната, това е единственият ефикасно функциониращ начин да се обяви война на корупцията и така да се окаже по-силен контрол върху парите от ЕС, митниците и данъчните институции.

Една от най-сериозните битки във войната срещу корупцията се очертава да е свързана с енергийните проекти с Русия, както и случаят “Белене”, които следва да бъдат щателно проучени и като резултат да се усанови, дали наистина са икономически изгодни за държавата. В този контекст, Бойко Борисов вече зае позиция по проекта “Южен Поток”, като обяви, че не вижда проблеми в реализацията на газопровода на българска територия.

Неизменна част от “войната” е и битката с корупцията по високите етажи, която за момента се съсредоточава върху търсенето на сметка и отговорност от бившите управници на държавата. С тази амбициозна програма, новото правителство на ГЕРБ се опитва, както се казва,  да “удари два заека с един куршум”, а имено да унищожи и организираната престъпност, като й “отсече главата”. По този начин, като един истински Робин Худ, премиерът Борисов цели да увеличи приходите в държавната хазна и излишъкът да раздаде на хората с ниски доходи под формата на по-високи пенсии и социални добавки.

Тези драстични мерки, в контекста на рецесията, в която се намира страната, са смислени и логични, като се има предвид факта, че България се нуждае спешно от пари за да запълни огромния финансов дефицит, оставен от тройната коалиция. Така под мотото “на лов за вещици”, новият министър на регионалното развитие Росен Плевнелиев се похвали и за първите успехи на реформаторската политика на правителството, а имено, че засиленият финансов контрол е спомогнал за един месец в хазната да постъпят около 1 милиард лева повече и така да се позапълни дупката от (грубо казано) 3 милиарда лева.

Отдавна не сме имали министър-председател, който да носи политическа отговорност.

Досегашната неефективна и формална борба с корупцията накара ЕС да спре финансирането на програми за около 500 милиона евро. Борисов, от своя страна, показва, че не е безразличен и че иска парите отново в държавата. За да постигне тази цел, той засили вътрешния контрол и смени държавния персонал с нови лица (новите шефове на аграрните фондове и на европейските фондове към финансовото министерство в София).

Днес, новото правителство се радва на невиждана обществена подкрепа, която обаче поставя и огромно предизвикателство, като вдига летвата толкова високо – като за нов олимпийски рекорд.

Снимка: Wikipedia, public domain-no copyright

„Байовци“ – това е обръщението с което Васил Левски започва последното си писмо преди да бъде убит от турците.

Поводът да се сетя за тези думи е, разбира се, 172-та годишнина от рождението на Апостола, която празнувахме на 18 юли 2009г.

Интересно е колко актуално звучат думите на Левски и в същото време е жалко, че явно, 136 години нацията ни буксува на едно място. Жалко е, че 136 години ние имаме все същите проблеми. Жалко е, че сме съумяли да реализираме и живеем в действителност, от която още преди 136 години Левски се е страхувал.

Вярно е, че думите на Левки носят духът на времето си, но в същото време и показват посоката и целите към които и днес се стремим. И тук се питам  – само толкова ли можем, толкова ли ни е потенциала – да не намерим и капка разсъдък и практичност да се вслушаме в думите и философията на предците си, за да може днес да избегнем проблемите и да живеем в едно устроено и достойно за пример общество.

И така, няколко дена след навършването на 172 години от рождението на Левски, нека помислим върху част от думите му в това писмо.

Цитирам:

“(…) с моята кончина не свървшва пътят, който трябва да извървите (…)”

“Тоз, който ни освободи, той ще да ни и пороби”

“Внимавайте, (..) народната работа (…), (…) трябва да бъде плод на нашите задружни усилия.”

“Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи.”

“Ако допуснете (…) да ви управляват днешните турски мекерета и разните му лихвари и чорбаджии, които и днес ви грабят най-безжалостно, то по-добре да си останем под сянката на султана.”

“Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате, (…)”

“Те няма да се поколебаят да посегнат към властта, а вие ще трябва да ги възпрете и да им поискате сметка, (…)”

Сметка и наказание:

“За такива злоупотребяващи с народни пари, (…).

За тези, които петнят името на отечеството ни (…).

За тези, които се възползват от непросветеността на народа ни и го грабят, уж били по-умни и учени, а всъщност лукави и хитри (…).

За тези, които насаждат омраза между хората живеещи в нашето мило Отечество, било на етническа или верска основа, с цел докато се избивате по-между си, те да трупат богатства, (…).

За тези, които обещават много, само и само да ги изберете да ви управляват, а после се отметнат от думите си, като кажат, че времената били трудни и те видите ли не предполагали че такова е положението, (…).

За тези, които под булото на родолюбието, градят закони, а самите те не ги спазват или пък ги използват с цел своето облагодетелстване, (…)”

__________

“И не забравяйте – Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.”

____________________

____________________

Великите българи

Изображение: Wikipedia, public domain-no copyright

След седем годишната подготовка Австрия, Унгария, България, Румъния и Турция подписаха споразумението за изграждане на газопровода НАБУКО.

Тук ще Ви представя кратък анализ на ключовите точки отнасящи се до газопровода, както и основните проблеми и неясноти.

Най-общо казано, целта на НАБУКО е да осигури доставките на природен газ от Каспийско море през Турция и югоизточна Европа към западна Европа. Важен момент в осъществяването на тази задача е ангажирането, от страна на консорциума, на Йошка Фишер като съветник по проекта.

Газопроводът би могъл да осигури 5% до 10% от енергийните нужди на Европа и същевременно да ограничи енергийната й зависимост от Русия.

Въпреки че НАБУКО на пръв поглед изглежда оптимално добра идея, остават и много отворени въпроси:

Кой финансира газопровода?

30% от планираната за усъществяването на проекта сума от 7,9 милиарда евро би трябвало да се покрие от 6-те участващи в НАБУКО страни, а това са:

RWE – Германия

OMV – Австрия

Botas – Турция

Bulgarian Energy Holding – България

Transgas – Румъния

Mol – Унгария

Останалите 70% би трябвало да бъдат финансирани от т.н. “чужд капитал”. В случая, това, че заради кризата частните крадитни институции са доста предпазливи, принуждава ЕС да застане зад проекта.

Вече имаме отговора на Европейската Инвестиционна Банка, както и на Европейската Банка за Възстановяване и Развитие, които потвърдиха, че ще поемат около 3,5 милиарда евро по проекта. Към тези пари идва и още един бонус от ЕС, който възлиза на няколко стотин милиона.

Колко струва газопроводът?

Колко точно ще струва НАБУКО е все още неясно. Първо беше обявено, че разходите около строителството ще бъдат около 5 милиарда евро. Но в последствие, ръководителите на проекта увеличиха предполагаемата сума за строежа, като се позоваха на високите цени на металите и енергията.

Тези предположения се оказаха отново неточни, поради което до края на годината трябва да се направи ново проучване за разходите по НАБУКО.

Оказва се, че в споменатите 7,9 милиарда евро са предвидени само разходите по изграждането на мрежата от разпределителния пункт в Баумгартен, Австрия до източната граница на Турция. Това означава, че е необходимо отделно да се финансират още по-скъпите връзки към Азербайджан, както и към другите страни от централна Азия, които добиват природен газ. Освен това, стои под въпрос и тръбопроводът, който трябва да минава през Каспийско Море към Тюркменистан, и който ще погълне още няколко милиарда.

Как изглеждат договорите за доставка?

Отворен остава и още един основен въпрос около НАБУКО, а имено от къде ще се пълнят газопроводите с газ?!

Възможните страни-доставчици на газ са Азербайджан и Тюркменистан, които обаче, паралелно преговарят и с Русия. По този начин руският Газпром успя да договори рекордно ниска цена на газта от каспийския регион, което би могло да доведе до отстраняването на Азербайджан от проекта НАБУКО. От друга страна ЕС се е прицелил и към едно енергийно партньорство с Иран, защото според европейските експерти, НАБУКО има смисъл в дългосрочен план, само ако в тръбите тече и газ от Иран.

Кой се отказа от консорциума?

Никой не отрича, че колкото повече партньори се включат в проекта, толкова повече това ще облекчи проблемите около финансирането му.

В момента обаче, се наблюдават точно обратни на този принцип процеси. Френският концерн Gaz de France (GDF) се принуди да се откаже от участие в НАБУКО, заради острата реакция на Турция след като Парламентът в Париж призна съществуването на геноцид от страна на турците върху арменския народ.

Какви действия предприема Москва срещу НАБУКО?

За да елиминира НАБУКО, Русия включи в действие своя конкурентен проект “Южен Поток”, който има за цел да доставя газ от Русия през Черно Море към западна Европа. Този проект би трябвало да подкрепи и разшири вече съществуващия немско-руски проект за газопровод “Северен Поток”, минаващ през Балтийско море.

Дали реализирането на втори газопровод, който от части ще действа паралелно с първия, има икономически смисъл, е все още под въпрос. Затова ЕС си остави една отворена вратичка, през която евентуално да позволи на Русия да се включи в реализацията му.

Съгласно нормите на ЕС, се позволява на “трети страни” да се включват в проекта, ако положението и обстоятелствата го изискват.

Заключение:

Както сами виждате, има още много въпроси и неясноти около НАБУКО или казано с други думи – около първата фаза от премахването на енергийната зависимост на Европа от Русия.

Въпреки всичко, високите амбиции и мотивация стартираха един масивен и скъпо струващ проект, а „подробностите“, като например – договорите за доставка, цена и концепт за цялостната му реализация, явно ще се решават „в движение“.

Анкета:

Ще се радвам на коментарите и мненията Ви по въпроса.

]]> http://ivanyanakiev.com/2009/07/17/%d0%bd%d0%b0%d0%b1%d1%83%d0%ba%d0%be-%d0%b4%d0%be%d1%81%d1%82%d0%b0-%d0%be%d1%82%d0%b2%d0%be%d1%80%d0%b5%d0%bd%d0%b8-%d0%b2%d1%8a%d0%bf%d1%80%d0%be%d1%81%d0%b8/feed/ 2 http://ivanyanakiev.com/2009/07/06/%d1%80%d0%b5%d0%b7%d1%83%d0%bb%d1%82%d0%b0%d1%82%d0%b8-%d0%be%d1%82-%d0%bf%d0%b0%d1%80%d0%bb%d0%b0%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d1%82%d0%b0%d1%80%d0%bd%d0%b8-%d0%b8%d0%b7%d0%b1%d0%be%d1%80%d0%b8-2009/ http://ivanyanakiev.com/2009/07/06/%d1%80%d0%b5%d0%b7%d1%83%d0%bb%d1%82%d0%b0%d1%82%d0%b8-%d0%be%d1%82-%d0%bf%d0%b0%d1%80%d0%bb%d0%b0%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d1%82%d0%b0%d1%80%d0%bd%d0%b8-%d0%b8%d0%b7%d0%b1%d0%be%d1%80%d0%b8-2009/#comments Mon, 06 Jul 2009 14:53:34 +0000 Иван Янакиев http://ivanyanakiev.com/?p=867 Обработени са 100% от протоколите. Тук ще Ви представя окончателните, но неофициални резултати от Парламентарните Избори 2009. Освен това, разгледайте и резултатите от вота в чужбина и специално тези от Германия, където имаше доста проблеми и скандали около отварянето на избирателни секции. Накрая Ви предоставям един поглед върху изборният ден в Страсбург.]]> Обработени са 100% от протоколите. Тук ще Ви представя окончателните, но неофициални резултати от Парламентарните Избори 2009. Освен това, разгледайте и резултатите от вота в чужбина и специално тези от Германия, където имаше доста проблеми и скандали около отварянето на избирателни секции. Накрая Ви предоставям един поглед върху изборния ден в Страсбург.

Големият победител на България в надпреварата за места в Националния Парламент е ГЕРБ. Места получават и Коалиция за България, ДПС, АТАКА, Синята Коалиция и РЗС.

Големите губещи се оказаха НДСВ, които не успяха да прехвърлят 4%-та бариера.

Резултати

Изображение: IvanYanakiev.com

По утвърдената традиция от последните 19 години, българите и този път свалиха партиите, които ги управляват и издигнаха  чрез гласа си  предимно нови формации.

Kaтегоричен победител в надпреварата за местата в парламента е ГЕРБ. Партията няма да може да сформира самостоятелно правителство, но категоричността на вота показа, че желанието за промяна в България се радва на широка подкрепа. ГЕРБ е подкрепена от 33420 избирателя в чужбина.

БСП и този път успя да мобилизира твърдия си електорат, но на фона на невижданата избирателна активност, това се оказа недостатъчно да бъде водеща сила, а напротив, партията търпи сериозно поражение. БСП се надяваше на ниска избирателна активност и заложи на смяната на изборните правила и на кампания, в която лицемерието и страхът от промяната доминираше. Понеже лидерът Сергей Станишев е т.н. „архитект“ на Тройната Коалиция и човекът, който носи основната вина за всички грешки на правителството, злоупотребите с власт, разрушения имидж на България и спрените еврофондове, то от снощи доста хора подхванаха темата за недоверие в лидера на БСП и подаване на оставката му.

Въпреки масивната мобилизация на гласоподавателите на ДПС, партията остава извън властта. Позовавайки се на статистиките, може да се твърди, че местата, които ДПС е получила в парламента, се дължат най-вече на огромната подкрепа и избирателна активност в тяхна полза от Турция, където ДПС е първа политическа сила и има около 94 000 гласа.

НДСВ не успя да прехвърли бариерата от 4% подкрепа и остава извън парламента. Днес Симеон Сакскобурготски подаде оставката си.

Изображение: IvanYanakiev.com

Рекордно високата избирателна активност от 60,20% или близо 4.2 млн. души обезсмисли купуването на гласове и контролирания вот.

България реши:

Новият премиер на България ще се казва Бойко Борисов!

От 31 мажоритарни избирателни района 26 печели ГЕРБ и 5 получава ДПС. Районите на ДПС са Разград, Кърджали, Силистра, Търговище и Шумен.

Неофициалното разпределение на местата в парламента

Изображение: IvanYanakiev.com

Гласуване в чужбина

Гласовете от 274 секции в чужбина са общо 153 500.

Изображение: IvanYanakiev.com

Въпреки внушителните почти 89 000 гласа за ДПС, в секциите в Турция има подадени гласове за всяка една от участващите в изборите партии.  Така от Турция РЗС  получават 63 гласа, 301 - за ГЕРБ, 88 238 – за ДПС, за АТАКА са гласували 151, за Коалиция за България – 189 души, а за Синята коалиция – 77 гласа.

Гласуване в Германия

Общият брой на гласувалите в Германия от 10-те избирателни секции в 6 града е 6066, от които 6032 са действителни.

Данните са предоставени с любезното съдействие на Посолството на България в Берлин.

Гласовете се разпределят по партии така:

Изображение: IvanYanakiev.com

Гласуване в Страсбург

Снимка: IvanYanakiev.com

С ваша помощ постигнахме тази така желана промяна. Разбира се, сега тепърва ще задаваме въпроси, ще критикуваме и ще търсим отговорност, защото след като изпълнихме гражданския си дълг – имаме правото и да изискваме.

Изборният ден в Страсбург мина спокойно и без данни за нарушения и купуване на гласове.

Този път обаче, нивото на организацията в секцията беше значително по-ниско от това на Европейските Избори. Служителите не бяха толкова координирани, както на 07.06.2009г. и някак си бяха изненадани от огромния интерес към вота и последвалата го висока избирателна активност.

Снимка: IvanYanakiev.com

За да може човек да се възползва от правото си на глас, бе необходимо да се чака средно около 2 часа. Поради това неудобство, доста хора недочакваха реда си и просто си тръгваха.

Въпреки това, служителите бяха доста любезни, както и при първите избори и обясняваха търпеливо на всеки как се гласува.

Oбщият брой на гласувалите в избирателната секция в Страсбург е 454. Невалидните бюлетини са само 2, което означава, че има 452 действителни гласа.

Гласовете се разпределят по партиите така:

Изображение: IvanYanakiev.com

Останалите са:

Изображение: IvanYanakiev.com

Опашките…

Изображение: IvanYanakiev.com

Последните решения…

Снимка: IvanYanakiev.com

Търпеливите служители…

Снимка: IvanYanakiev.com

Снимка: IvanYanakiev.com

Снимка: IvanYanakiev.com

Благодаря на всички, които гласуваха!!!

Изображение: IvanYanakiev.com

Към резултатите от Парламентарни Избори 2009

Тази седмица (на 05.07.2009 – неделя) ще се проведат изборите за народни представители 2009.

Пълна информация около начина на гласуване, прочетете тук:

Парламентарни Избори 2009 – Как ще гласуваме?

Ако все още не знаете за кого ще гласувате, ето пълните списъци на кандидатите за народни представители в българският Парламент. Избирателните листи представят партиите, избирателните райони и мажоритерните кандидати.

Листите на кандидатите в Избори за Национален Парламент 2009 са подредени по номера на изборната бюлетина.

Бюлетина Nr. 1. Политическа партия „Ред, законност и справедливост“

„Ред, законност, справедливост“ е основана през декември 2005 г. по време на последния конгрес на НС-БЗНС, на който се решава да се създаде нова партия. Неин ръководител (председател) става бившият конституционен съдия Георги Марков. Яне Янев е избран за главен секретар.

РЗС участва в парламентарните избори през 2005г. като част от коалицията ОДС. На изборите за президент през 2006 г. партията издига кандидатурата на Марков за президент и той получава 2,71% от гласовете. Марков си подава оставката като председател на РЗС. На конгреса на партията през септември 2007 за председател е избран Яне Янев.

На изборите за Европарламент през 2007 г. РЗС издига начело в своята листа кандидатурите на петте медицински сестри, осъдени на смърт в Либия, д-р Здравко Георгиев и журналиста Васил Сотиров. ЦИК обаче не вписва шестимата медици с аргумента, че те не са пребивавали в България или друга страна от ЕС през последните 2 години, както се изисква от избирателния закон.

Бюлетина Nr. 2. Политическа партия „ЛИДЕР“

Бюлетина Nr. 3. Политическа партия „ГЕРБ“

Граждани за европейско развитие на България (ГЕРБ) е българска гражданска организация, основана през 2006 г. Сдружението е регистрирано в Софийския градски съд в края на март 2006 г. Според Бойко Борисов политическата ориентация на сдружението е дясна.

Териториалната организационна структура на ГЕРБ се изгражда на принципа и в съответствие с административното деление на страната, като включва местни клубове, общински (районни) организации и областни организации. Националните органи на сдружението са национално събрание, председател, изпълнителна комисия и контролна комисия.

Бюлетина Nr. 4. Политическа партия ДПС „Движение за права и свободи“

Движението за права и свободи е центристка политическа партия, създадена, за да допринесе за единството на всички български граждани, като се зачитат правата и свободите на малцинствата в България. Партията е създадена на 4 Януари 1990. От тогава насам ДПС е неизменен участник във всички мандати на Народното събрание. Партията винаги е била ориентирана към политическия център, а своята политическа идентичност определя като либерално-демократична.
Първото участие на ДПС в управлението на страната е в коалиционния кабинет на НДСВ и ДПС ( 2001 – 2005 г.). По време на това управление партията България става член НАТО (май 2003) и бе подписан Присъединителният договор за членство в ЕС (април 2005). След парламентарни избори през 2005 година ДПС съумява да остане съуправляваща политическа сила.

Бюлетина Nr. 5. Политическа партия „АТАКА“

Партия Атака е създадена на 17 април 2005 г. в София, официално регистрирана в Софийския градски съд през юли 2005 г. Тя се самоопределя като патриотична и националистическа.  На учредителния сбор участват над 500 делегати. За председател е избран журналистът Волен Сидеров.

На парламентарните избори през 2005 г. Атака участва като Коалиция Атака заедно с няколко леви партии, поради отказа на съда да я регистрира за да участва самостоятелно на изборите. На парламентарни избори 2005 коалицията печели 296 848 гласа, или 8,93% от всички гласове и 21 места в парламента.
Малко след създаването през април 2005 г. партията представя своята политическа програма с изготвянето на своите т.нар. „20 принципа“ и „Програмна схема“.

Лидерът Волен Сидеров се регистрира за кандидат президент на България за изборите през 2006 г. с кандидат вицепрезидент Павел Шопов. На първия тур се класира втори в надпреварата с 21,5% или 597 175.Гласовете спрямо парламентарните избори са нараснали над 2 пъти.

На първите за България избори за евродепутати през 2007 г. Атака с 14,22% се класира на 4 то място след ГЕРБ, БСП и ДПС и има 3 представители в европарламента – Димитър Стоянов, Слави Бинев и Десислав Чуколов.

Бюлетина Nr. 6. Коалиция от партии КОАЛИЦИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ

На 14 април 2009 г. е подписан договорът за създаване на Коалиция за България за участие в изборите за Европейски парламент.

В коалицията влизат БСП, партия „Български социалдемократи“, Движение за социален хуманизъм, Земеделския съюз „Александър Стамболийски“, партия „Рома“, Комунистическата партия и Патриотичната партия „Нова зора“.

Листата с кандидати на партията за евроизборите е утвърдена на пленум на ВС на БСП на 13 май.

Българската социалистическа партия е наследник на създадената на 2 август 1891 г. на връх Бузлуджа Българска социалдемократическа партия, обособена през 1903 г. в Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти). Сред основателите и най-изявените дейци в историческото развитие на партията са: Димитър Благоев, Георги Кирков, Христо Кабакчиев, Георги Димитров и много други.

От създаването си БРСДП е лява европейска партия. През 1919 г. се преименува в Българска комунистическа партия (тесни социалисти) и се присъединява към Комунистическия интернационал. След държавния преврат през 1923 г. БКП е забранена и фактически две десетилетия работи в нелегалност. След 9 септември 1944 г. БКП става ръководна сила в политическия, установява монопол върху властта, идеологията и информацията.

На 10 ноември 1989 г. реформаторските сили в ръководството на БКП стават инициатори за отстраняването на Тодор Живков от поста генерален секретар на ЦК на БКП и впоследствие от поста председател на Държавния съвет на НР България. Започва преходът на България към демократично обществено устройство и към пазарна икономика.

В началото на 1990 г. БКП обявява желанието си да се реформира в партия на демократичния социализъм. След общопартиен референдум тя се преименува в Българска социалистическа партия (БСП). Поема и политическата отговорност за управлението на страната през периода 1944-1989 г. А с новата програма на партията, тя се легитимира пред българското общество като нов тип социалистическа партия.

БСП е парламентарно представена във Великото народно събрание през 1990 г. Съставя правителства с министър-председател Андрей Луканов (февруари – септември 1990, септември – декември 1990), Жан Виденов (януари 1995 – февруари 1997).

На парламентарните избори през 2001 е част от „Коалиция за България“. Президентът Георги Първанов е бивш председател на Висшия съвет на БСП. След като Първанов заема поста, на 15 декември 2001 г. 44 конгрес на БСП избира за председател на Висшия съвет на БСП Сергей Станишев. През юни 2002 г. 45-ят конгрес на БСП го преизбира като председател.

По време на председателството на Сергей Станишев през октомври 2003 г. БСП става пълноправен член на Социалистическия интернационал, а от май 2005 г. – на Партията на европейските социалисти.

На парламентарните избори през 2005 БСП отново е част от „Коалиция за България“, като получава най-много гласове. След дълги преговори се сформира широка тристранна коалиция с НДСВ и ДПС по формулата 8:5:3.
До 16 август 2005 г. Сергей Станишев е председател на Парламентарната група на Коалиция за България. На този ден е избран от българския парламент за министър-председател.

Бюлетина Nr. 7. Политическа партия „Съюз на патриотичните сили „ЗАЩИТА“

Съюз на патриотичните сили и воините от запаса „Защита“ приема настоящото си име – Съюз на патриотичните сили „Защита“, на 11 декември 2005 г. в София. За председател е преизбран Йордан Величков, а главен секретар става Стефан Стефанов. Избрани са 66 членове на Националния съвет и 14 членове на Контролно-ревизионната комисия.

На първото си заседание Националният съвет избира за заместник-председатели Петър Берон и Димитър Йотински.

Бюлетина Nr. 8. Политическа партия „НДСВ“

Обръщението на Симеон Сакскобургготски от 6 април 2001 г. слага началото на НДСВ като движение с нова политика и идеи.

Същата година е изградена коалиция с Партията на българските жени и Движение „Оборище“ за участие в парламентарните избори и движението печели вота с 43 на сто от гласовете. Парламентарната група на НДСВ номинира Симеон Сакскобургготски за министър-председател и му е връчва мандат за съставяне на правителство. През юли 2001 г. е постигнато споразумение за коалиционно управление с ДПС. На 6 април 2002 г. НДСВ се преобразува в политическа партия с лидер Симеон Сакскобургготски – сега е партия Национално движение стабилност и възход.

НДСВ реализира европейското и евроатлантическото членство на България. На 25 април 2005 година Симеон Сакскобургготски слага подписа си върху Договора за присъединяването ни към Европейския съюз.
На парламентарните избори през 2005 г. НДСВ губи над половината от гласовете, получени през 2001, но остава втора парламентарна сила и участва в управлението в коалиция с БСП и ДПС.
На частичните избори за Европейски парламент през 2007 в България, НДСВ получава 6.27% от гласовете и правото да изпрати един народен представител в Европейския парламент – Биляна Раева. Повече гласове получават ГЕРБ, БСП, ДПС и Атака.

Бюлетина Nr. 9 – Регистрацията е анулирана с решение на ЦИК № НС-160

Бюлетина Nr. 10 – „БЪЛГАРСКАТА ЛЯВА КОАЛИЦИЯ“

„Българската лява коалиция“ се състои от партиите „Българската левица“, Отечествена партия и „Партия на българските комунисти“. Коалицията е събрала 26 266 подписа на избиратели, подкрепящи регистрацията й.

Бюлетина Nr. 11 – Партия на Либералната Алтернатива и Мира (ПЛАМ)

Председател на партията е Николай Нинов Нинов. Тя е регистрирана от ЦИК на 29 май 2009 г. за участие в изборите на парламент. Събрала е 16 576 избиратели, подкрепящи регистрацията. Явява се самостоятелно с бюлетина № 11.

Името на Партията на либералната алтернатива и мира (ПЛАМ) нашумя след като стана известно, че партията е регистрирала пропорционална листа в Кюстендилски избирателен район с един кандидат за депутат – Ангел Христов, съдружник на мажориталния кандидат в района Пламен Галев. Дупнишките бизнесмени, които изкараха няколко месеца в ареста по обвинение в организиране на въоръжена престъпна група и рекет, са на свобода заради придобития кандидат-депутатски имунитет. Христов е и мажоритарен кандидат на ПЛАМ в Перник.

Бюлетина Nr. 12 – ПП ЗЕЛЕНИТЕ

Партия „Зелените“ е основана на 18 май 2008 в град София от български еко активисти. Нейните учредителите смятат, че създаването на новата партия ще подпомогне за появата на работещи и отговорни зелени структура в България. Още от основаването си зелените се обявяват категорично против ядрената енергетика и строителството на новата АЕЦ „Белене“. Партията се противопоставя и на пускането на нови мощности в АЕЦ „Козлодуй“.
Сред основните принципи на „Зелените“ са защита и опазване на природата и околната среда.
Утвърждаване и спазване на човешките и гражданските права. Развитие и усъвършенстване на демокрацията като принцип на управление на обществото и държавата. Социалната справедливост като водещ приоритет в съответните функции и политика на държавно управление.

Сред основните си цели партията посочва изграждането и утвърждаването на България като високо развита съвременна държава, равностойна на водещите страни в ЕС и света. Приемането на закони и нормативни актове, гарантиращи максимално опазването на околната среда и осигуряващи защитата й, като България заеме водещо място във формирането на екологичната политика на ЕС. Изработването и въвеждането на образователни програми, които да осигуряват високо ниво на екологична култура и съпричастност на подрастващите поколения и обществото към проблемите на защитата и опазването на околната среда. Изработването и приемането на законови и нормативни пакети, базирани на и осигуряващи приоритетно утвърждаване и развитие на средната класа като основен икономически и обществен лидер в България.

Бюлетина Nr. 13 – „СОЦИАЛДЕМОКРАТИ“

Политическо движение Социалдемократи е регистрирано като политическа партия съгласно чл. 9 от Закона за политическите партии през юли 2000 година.

Към началото на 2005 г. в движението членуват 25 175 души. Всеки един от тях е попълнил и подписал заявление за членство.

През 2005 година ПДС участва в парламентарните избори чрез „Коалиция за България“ и има избран eдин депутат – Николай Камов. На местните избори през 2003 г. ПДС взе участие чрез Политически съюз Нова левица с избрани 45 общински съветници и самостоятелно участие с избрани 46 общински съветници или общо 91 съветници.

Движението има избрани 7 кметове на общини и 34 кметове на населени места. Общият принос на ПДС е 55 644 гласа.

С решение № НС-117 от 10 юни 2009 г. Централната избирателна комисия регистрира Политическо движение „Социалдемократи“ за участие в предстоящите парламентарни избори. Партията внесе в ЦИК 20 345 подписа на граждани подкрепящи регистрацията.

Участва самостоятелно в изборите за парламент на България през 2009 година с бюлетина № 13.

Бюлетина Nr. 14 – Регистрацията е анулирана с решение на ЦИК № НС-159

Бюлетина Nr. 15 – П.П. „ДРУГАТА БЪЛГАРИЯ“

Бюлетина Nr. 16 – ОБЕДИНЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПАТРИОТИ (ОБП)

Инициативата за партия „Обединение на българските патриоти“ принадлежи на част от членовете на Съюза на българските командоси, не членуващи в други политически партии, чийто служебен статус не противоречи на изискванията на Закона за политически партии.

Учредителната Декларация на Инициативния комитет, в който участват няколко стотин български патриоти, е публикувана на 4 юли 2008 г. във в. „Сега“.

Председател на партия „Обединение на българските патриоти“ е Юлий Абаджиев, председател на Съюза на българските командоси, вице-президент на Световната академия на науките по комплексна безопасност.

С Решение номер 71 от 21 май на Централната избирателна комисия партия „Обединение на българските патриоти“ стана третата регистрирана партия за участие в изборите за народни представители на 5 юли 2009 г.

Регистрацията на партията беше подкрепена от 27 073 души при изискваните от закона 15 000 подписа.

Бюлетина Nr. 17 – Политическа партия „Национално движение за спасение на Отечеството“

Председател на партията е Тодор Александров Рашев, зам.-председатели са Иван Стоилов Цицелков, Нелко Георгиев Газибаров, а Николай Кръстев Игнатов – секретар. Събрала е подписите на 17 130 избиратели, подкрепящи регистрацията й.

Бюлетина Nr. 18 – Български Национален Съюз – НД

Политическа партия Български национален съюз – „Нова демокрация“. Председател на партията е Богдан Борисов Йоцов, Борис Филипов Иванов е отговорен секретар. Събрала е подписите на 23 374 избиратели, подкрепящи регистрацията й.

Бюлетина Nr. 19 – „Синята коалиция“

„Синята коалиция“ е новото име на дясното обединение.

Освен СДС и ДСБ в нея влизат обединените земеделци на Мозер, БСД и РДП.

За парламентарните избори в България Синята коалиция подписа предизборно споразумение с Българска нова демокрация.

Бюлетина Nr. 20 – „За Родината – ДГИ-НЛ“

Коалиция „За Родината“ се състои от „Демократична гражданска инициатива“ – представлявана от Стефан Димитров Пеев и – „Новите лидери“, представлявана от Иванка Илиева Митева-Ангелова. Коалицията е събрала 29 365 подписа на избиратели, подкрепящи регистрацията й.

Бюлетина Nr. 21 (само за Варна) – Валерия Петрова, независим кандидат

Валерия Петрова е независим кандидат в трети избирателен район Варна, издигнат от инициативен комитет – екипа на „Шоуто на Слави„. Тя получи силна подкрепа от зрителите на шоуто.
На 15 юни Районната избирателна комисия във Варна я регистрира официално за участие в парламентарните избори като мажоритарен кандидат. Благодарение на Инициативния комитет и нейния Предизборен щаб бяха събрани необходимите 10 000 подписа от жители на варненски избирателен район и регистрацията на Валерия е вече факт.

Валерия е родена през 1984 г. в град Варна. На 17 години заминава за Норвегия, където е завършила „Европеистика“. В момента следва магистратура в НБУ – „Дипломация и международни отношения“.

През 2008 г. се явява на централизиран конкурс за младши експерти към Държавната администрация и на 5 януари 2009 г. е първият й работен ден в Министерството на регионалното развитие и благоустройство.

Тя работи в МРРБ по-малко от три месеца. Въпреки много доброто образование, перфектното владеене на норвежки и английски езици, 25-годишното момиче напуска министерството скоропостижно, заради това, че подава сигнали за неспазване на заповедта, забраняваща тютюнопушенето в сградата на МРРБ. Валерия е получила заповедта си за прекратяване на трудовите взаимоотношения на 26 март 2009 г.

Вижте и БЛОГА на Валерия Петрова

_________________________________________

______________________________

___________________

Бележка: Текстовете са взети от БТВ

Снимка: IvanYanakiev.com

След като стана ясно, че във Фрайбург няма да има избирателна секция, единствената най-близка възможност за гласуване остава Страсбург.

По този повод, въпреки разочарованието, искаме да ви насърчим и призовем да изразите правото си на глас на 05.07.2009г.

С риск да ни обвинят в организирането на т.н. “изборен туризъм” в деня на парламентарния вот, ние искаме да се групираме и заедно да пътуваме до Страсбург.

Призоваваме Ви за масово участие в изборите, защото това е единственият начин да противодействаме на покупката на гласове.

За да Ви улесним максимално, организираме 2 автобуса с по 49 места. Трагването е в 09:00 часа от Konzerthaus във Фрайбург, а цената е 12 евро на човек.

За да стане пътуването възможно, трябва да се свържите с мен до утре (четвъртък – 02.07.2009г.) и да потвърдите желанието си за участие. Използвайте страницата за контакти. (към Контакти)

Ако пътувате по друг начин, адресът е:

Permanent Mission of the Republic of Bulgaria to Council of Europe, Strasbourg
22 rue Fischart, 67000 Strasbourg, France

Адреси на други секции по света – вижте картата на всички избирателни секции

Информация за начина на гласуване:
Парламентарни Избори 2009 – Как ще гласуваме?

Защо няма да има избирателна секция във Фрайбург?
Не позволяват на българите в Германия да гласуват на “Парламентарни Избори 2009”
Не позволяват на българите в Германия да гласуват на “Парламентарни Избори 2009” – Част II

ДА ОРГАНИЗИРАМЕ НАЙ-МАСОВОТО РЕКОРДНО ГЛАСУВАНЕ В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ

Защо?

- За да няма такива изпълнения като това!!!

Оставям на Вас да изразите мнението си под статията.

За преференциалното гласуване:

ВАЖНО: Избори за Европейски Парламент 2009

Още двойкаждии:

Вижте как работят дипломатите ни в Германия.

Не позволяват на българите в Германия да гласуват на “Парламентарни Избори 2009”

Вижте моят обобщителен анализ и предложенията ми за подобрение на работата им.

Не позволяват на българите в Германия да гласуват на “Парламентарни Избори 2009” – Част II

А това е и цялата история от Лондон:

Полезна информация за изборите:

Парламентарни Избори 2009 – Как ще гласуваме?

Моля, оставете коментар с това, как Вие възприемате ситуацията.

Ако все още не знаете за кого ще гласувате, ето пълните списъци на кандидатите за народни представители в българският Парламент. Избирателните листи представят партиите, избирателните райони и мажоритерните кандидати.
(към кандидатите)

Общи условия

На 05.07.2009г. ще гласуваме по различен начин, в сравнение с европейските избори. Гласува се с 2 бюлетини – една за пропорционалните листи и една за мажоритарните кандидати. В чужбина се гласува само с една бюлетина от трети вид.

Важно уточнение е, че българите, живеещи в чужбина имат право да гласуват само за партии т.е. пропорционалните листи. Това означава, че те не могат да гласуват за мажоритарните кандидати.

На Парламентарните Избори 2009 няма преференциално гласуване, както на изборите за ЕП, а новият елемент е мажоритарния вот (прочетете по-доло). Освен това, няма да има и пликове, в които да слагате бюлетините преди да ги пуснете в урната.

Право да избират народни представители имат:

1.) българските граждани, навършили 18 години към изборния ден включително, с изключение на поставените под запрещение и на изтърпяващите наказанието лишаване от свобода

2.) българските граждани, които са навършили 21 години към изборния ден включително и нямат друго гражданство, с изключение на поставените под запрещение и на изтърпяващите наказанието лишаване от свобода.

На Парламентарните избори 2009 се въвежда т.н. “смесена система”. Това означава, че 31 народни представители се избират по мажоритарна система в едномандатни избирателни райони, а останалите 209 народни представители се избират по пропорционална система с кандидатски листи на политически партии или коалиции, регистрирани в многомандатни избирателни райони.

В едномандатните избирателни райони за избран се смята кандидатът, получил най-много гласове. За разпределение на мандатите в многомандатните избирателни райони между партии и коалиции се използва методът на Хеър-Ниймайер на национално ниво.

Право на участие при разпределяне на мандатите на национално ниво по пропорционалната система и в многомандатните избирателни райони имат партиите, получили не по-малко от четири на сто от действителните гласове в страната и в чужбина, и коалициите, получили не по-малко от осем на сто от действителните гласове в страната и в чужбина.

Какво означава Мажоритарен Вот?

Мажоритарната избирателна система характерна за страни, където либералната демокрация се установява най-рано (например САЩ и Великобритания). Тя се характеризира с това, че изборите печели този кандидат, който получи мнозинството от гласовете на избирателите в национален мащаб. Тази система се прилага в два варианта. Първият вариант се нарича проста мажоритарна система, при която печели този кандидат, който получи най-много гласове в изборния процес, независимо от броя на кандидатите. При втория вариант на мажоритарна система съществува изискването спечелилият кандидат да получи абсолютно мнозинство от подадените гласове (51%), за да спечели изборите. За достигането на този резултат се въвежда втори тур, ако на първи тур от всички представили се кандидати никой не получи абсолютно мнозинство. Целта е избраният кандидат да получи подкрепата на повече от половината избиратели за разлика от простата мажоритарна система.

Трябва да се знае, че мажоритарната система:

- предотвратява партийната фрагментация, но малките партии имат ограничени възможности да получат места в парламента
- поощрява партийната концентрация и тенденцията към създаване на двупартийни системи
- поощрява стабилни правителства, подкрепяни от мнозинства на една или няколко партии в парламента и с това по-голяма политическа стабилност
- позволява на избирателите да гласуват за дадена личност и да се влияят по-малко от неговата партийна принадлежност
- позволява на избирателите да решават по-директно коя политическа партия трябва да формира правителството, вместо да се осланят на ръководствата на партиите в процеса на формиране на коалиционни правителства, типично явление при пропорционалната система

В България се въведе т.н. “смесен вариант”, който съчетава елементи от мажоритарната и пропорционалната система. При него се дава възможност, от една страна, на избирателите да гласуват с две бюлетини – с една за колективна листа на дадена партия, а с друга да определят своята преференция към един или друг кандидат. Това дава възможност определен брой от местата в парламента да се определят по мажоритарната избирателна система, а друга част да бъде запазена за избрани кандидати по пропорционалната система. С това се цели постигането на по-добър баланс на представените в страната интереси.

Всеки избирател, без българите, живеещи в чужбина, има право на един глас за избор на мажоритарен кандидат. За целта, на изборите по мажоритарната система територията на страната се разделя на 31 едномандатни избирателни района, които съвпадат с многомандатните избирателни райони.

Във всеки едномандатен избирателен район политическа партия или коалиция може да издига само един мажоритарен кандидат. Освен това, мажоритарен кандидат може да бъде предложен за регистриране само от една политическа партия, коалиция или инициативен комитет и само в един едномандатен избирателен район. Това означава, че мажоритарен кандидат, издигнат от една политическа партия или коалиция, не може да бъде включен в кандидатска листа на друга партия или коалиция.

В бюлетината, освен наименованието на тази партия, коалиция или независим инициативен комитет, ще има и името на кандидата от съответния избирателен район.

Как ще се проведе гласуването?

Когато влезете в избирателната секция и запишат данните ви, ще получите 2 подпечатани бюлетини. Това означава, че в тъмната стаичка няма да намерите наредени бюлетини, както беше на евровота, а ще има само един химикал.

За да бъде валиден вотът Ви, трябва да отбележите само веднъж в бюлетината за пропорционалните листи и веднъж в бюлетината за мажоритарни кандидати. След това трябва да сгънете бюлетините и да излезите от стаичката. Отвън, член на секционната комисия ще удари втори печат върху вече отбелязаните и сгънати бюлетини и чак тогава можете да ги пуснете в урната. Въпреки че няма да използвате плик, вотът Ви ще остане тайна, защото зад квадратчетата за гласуване има тъмна лента, която не позволява да се разкрие тайната на вота – т.е. няма да си личи от другата страна и няма как да се види кой за кого е гласувал. Ако не желаете да гласувате за една от бюлетините, може да я сгънете и пак да я пуснете с неотразен вот. Тогава тази бюлетина ще се отчете като недействителна.

Независимите кандидати ще бъдат подредени в интегралната бюлетина за мажоритарни кандидати след партийните кандидати, в зависимост от поредността при регистрацията им.

Бюлетините

Първата бюлетина, както вече бе споменато, е за листите на партиите и коалициите. На нея са изписани номерата, с които партиите се явяват на изборите, името на формацията, както и първите трима кандидати в листата за народни представители. На тази бюлетина ще трябва да отбележите със знак в квадратчето своя избор.

Изключително важно е да обърнете внимание на това, че за разлика от Изборите за Европейски Парламент 2009, на Парламентарните Избори 2009 няма преференции. Това означава, че срещу имената на кандидатите не може да се отбелязва нищо. С други думи, ако на вас не ви е харесало подреждането на листата на дадена партия, не можете да я пренаредите и да изместите нечие име на по-предна позиция, както беше на 07.06.2009г.

Втората бюлетина е за мажоритарните кандидати. Тя ще бъде по-тясна от първата и на нея, освен номерa и името на партията, ще бъде изписано и името на мажоритарния кандидат. Както и при първата бюлетина, трябва да отбележите със знак в празното квадратче за кого давате гласа си.

Бюлетината за мажоритарни кандидати в едномандатни избирателни райони съдържа:

1.) номера на избирателния район (най-отгоре на бюлетината)
2.) квадратче за отразяване на волята на избирателя, в което е изписан поредният номер на партията или коалицията
3.) пълното или съкратеното наименование на партията или коалицията
4.) имената на кандидата, издигнат от партия или коалиция

Отчитането

Броят на гласувалите избиратели за мажоритарен кандидат и за кандидатска листа е равен на броя на намерените в избирателните кутии бюлетини съответно за мажоритарен кандидат и за кандидатска листа. Протоколът на секционната избирателна комисия се съставя в две части: част I – за гласуването за мажоритарни кандидати, и част II – за гласуването за кандидатски листи.

Мажоритарен кандидат се смята за избран, ако е получил най-много гласове в едномандатния избирателен район. Когато двама или повече мажоритарни кандидати са получили равен брой гласове, се произвежда втори тур до 7 дни от датата на произвеждането на първия тур в неработен ден. На втория тур за избран се смята кандидатът, получил най-много действителни гласове. При равен брой гласове, поради което няма избран мажоритарен кандидат, президентът на републиката по предложение на Централната избирателна комисия насрочва нов избор за мажоритарен кандидат.

Как ще гласуваме в чужбина на Парламентарни Избори 2009?

В чужбина ще се гласува само за партия и само с една бюлетина, като тя ще бъде трети вид, която е изработена специално за гласуването зад граница и в която ще са изписани само номерата и имената на партиите без имена на личности.

Според законодателите, живеещите в чужбина нямат право да гласуват за мажоритарни кандидати и поради това на тяхната бюлетина няма да има изписани имена от листите.

Огромен скандал има и с отварянето на избирателни секции извън границите на България. (вижте тук)

ВАЖНО: Не е необходимо да сте се регистрирали предварително за гласуване. Всеки, който желае да гласува, може да отиде до която и да е избирателна секция по света и там да упражни правото си на глас.

Вижте карта на всички избирателни секции по света. (Автор е Боян Юруков)

На Парламентарните Избори 2009 няма изискване за попълване на декларации.

При гласуването избирателят извършва следните действия:

1. Подава на член на СИК личната си карта или паспорт. Членът на СИК вписва в избирателния списък ЕГН, вида и номера на документа за самоличност на избирателя в съответната графа.

2. След като бъде установена самоличността му, избирателят получава от член на комисията една разгъната бяла интегрална бюлетина за гласуване за кандидатски листи за многомандатния район. Разгънатата бюлетина се показва на избирателя, за да се увери, че на лицевите й страни няма отбелязвания или технически дефекти, които я правят недействителна. Бюлетината се подпечатва с печата на СИК на посоченото за това място на гърба и се подава на избирателя (чл. 87, ал. 1 от ЗИНП).

3. Избирателят влиза в кабината за гласуване сам. В бюлетината за кандидатски листи за многомандатния район поставя в квадратчето за гласуване с поредния номер на  избраната от него партия или коалиция знак, изразяващ по недвусмислен начин неговия вот (“V”, “+”, “Х” или друг знак);

4. Сгъва бюлетината по дължина и по линията на фабричното сгъване, след това я сгъва така, че да не може да се установи вотa му и по начин така, че да се вижда мястото за двата печата на гърба;

5. Излиза от кабината и подава сгънатата бюлетина на члена на, който поставя печата на СИК върху гърба на бюлетината на определеното за целта при отпечатването й място;

6. Пуска подпечатаната на две места с печата на СИК бюлетина в избирателната кутия;

7. Извършва проверка дали правилно са вписани в избирателния списък ЕГН и номера на документа за самоличност;

8. Полага подпис в избирателния списък;

9. След като се подпише в избирателния списък, избирателят получава документа си за самоличност и напуска изборното помещение (чл. 87, ал. 6 от ЗИНП).

Работното време на избирателните секции ще бъде от 6.00 ч. до 19.00 ч. на 5 юли 2009 г.

Гласуването на българските граждани в чужбина се извършва след представяне на валиден български паспорт, лична карта или военна карта. В случай, че срокът на валидност на паспорта или личната карта е изтекъл, гражданинът се допуска до гласуване, ако представи удостоверение, издадено от дипломатическо или консулско представителство на Република България, че е подал заявление за издаване на нов.

Допълнение

Приемането на промените в правилата за гласуване в последния момент определено обърква избирателите. Това, че на всички избори имаме различен закон, по различен начин се гласува, не само не помага на избирателите, а и ги обърква. Много по-лесно и коректно би било, ако на всички избори хората гласуват по еднакъв начин и така могат вярно и спокойно да отразят вота си.

Вижте Отвореното Писмо

Вижте Отговора

Освен това, прочетете още:

Не позволяват на българите в Германия да гласуват на “Парламентарни Избори 2009”

Не позволяват на българите в Германия да гласуват на “Парламентарни Избори 2009” – Част II (моята позиция)

ДА ОРГАНИЗИРАМЕ НАЙ-МАСОВОТО РЕКОРДНО ГЛАСУВАНЕ В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ

Видеото в блога на Боян Юруков.

Интервюто на Милен Керемедчиев, заместник-министър на външните работи, пред Капитал.

Вижте и подробности по темата, както и видеото в блога на Боян Юруков.

________________

Напоследък доста се изписа и изприказва по случая, като дори на места емоциите надделяха над здравия разум. Проблемът се политизира до такава степен, че дори влезе в предизборните кампании на много партии. Тук обаче не става въпрос за политическа битка, а за нещо съвсем друго, нещо човешко, нещо търсещо своята истина. Понеже не сме хомогенна маса, за съжаление, многото гледни точки, интереси и интерпретации допринасят за това, ситуацията да заприличва все повече на циркова арена.

Това е и причината, да се опитам да вкарам дискусията в релси. Искам да обърна внимание на важните въпроси и отново да напомня на всички каква е целта ни. Текстът по-доло е и моето официално становище и обръщение към Посолството на България в Берлин, МВнР в България и ЦИК.

От името на българската общност от няколко града във ФР Германия, ние от инициативните комитети за отвряне на избирателни секции за парламентарните избори на 05 юли 2009г. на територията на страната, се обърнахме към Посолството на България в Берлин с молба да бъдат отворени такива.

Мотовите за нашето желание се аргументират с решение номер НС-18 на Централната Избирателна Комисия от 10 май 2009г., относно реда и условията за гласуване на българските граждани в чужбина, изготвяне на избирателните списъци и образуване на избирателните секции за изборите за народни представители на 5 юли 2009 г., както и на основание чл. 23, ал. 1, т. 4, чл. 37, чл. 41, ал. 1 и 8, чл. 85, ал. 3 и чл. 106, ал. 5 от Закона за избиране на народни представители (ЗИНП).

Следвайки стриктно законовите норми и условия за образуване на избирателни секции в чужбина и по-точно в населени места, където няма дипломатическо или консулско представителство (чл. 41, ал. 8, т. 1 от ЗИНП), ние събрахме необходимия брой декларации от избиратели, които са заявили лично и ясно желанието си да гласуват в населеното място по адреса им на пребиваване извън Република България (чл. 41, ал. 8, т. 2 от ЗИНП).

Освен това, имайки готовност и желание за пълна подкрепа и съдействие, ние от инициативните комитети, по изискване на Посолството в Берлин, се наехме да организираме подходящи помещения, които да осигурят необходимите условия за гласуване, да изготвим пълни списъци с имената от декларациите, както и да осигурим по 6 човека, които да участват в организацията, изпълнението и отчета на вота.

Всички условия изпълнихме преди крайния срок, обявен официално от ЦИК и Посолството в Берлин – 14 юни 2009г.

За наше огромно съжаление, ФР Германия разреши отварянето на избирателни секции само в градовете, където има посолства, консулства, постоянни представителства или дипломатически мисии на Република България, а имено в Берлин, Бон, Мюнхен, Хамбург, Франкфурт и Магдебург. Отказ за отваряне на избирателни секции получиха Манхайм, Нюрнберг, Карлсруе, Фрайбург, Мюнстер и Щутгард.

Мотивите за отказа си ФР Германия аргументира, като се позовава на Вербална Нота 08/2003, GZ: 505-510.

Притеснява ме факта, че от юридическа гледна точка, една Вербална Нота, която в конкретния случай засяга отваряне на избирателни секции на чужди държави извън техните дипломатически мисии в Германия, не се категоризира като закон, а като предпочитание от немска страна. Позовавайки се на тази фактология, както и въз основа на Конституцията на ФР Германия, германското федерално МВнР (ФМВнР/Auswärtiges Amt) притежава компетенцията и пълното основание да изготви и разпространи официално писмено съобщение (Вербална Нота) към правителствата на други държави, което съобщение не притежава законова тежест и категоричност, а позволява, чрез двустранни дипломатически преговори, правенето на изключения при наличието на достатъчно аргументи от другата страна, като препоръчително е това да стане най-късно 2 месеца преди изборния ден т.е. за България 05 май 2009г.

Поради комплексния характер на проблема, трябва да се вземат под внимание множество пропуски в системата, като цяло.

От една страна, такива сериозни пропуски намирам в работата на Посолството на България в Берлин, защото не е поставено началото на дипломатически преговори с ФР Германия преди 05 май 2009г. Това, от своя страна, е дало пълно и юридически легтитимно основание на ФМВнР на ФР Германия да откаже отварянето на избирателни секции извън дипломатическите представителства на Р България във ФР Германия.

Притеснителен е и фактът, че същият казус е бил налице и по време на Парламентарните Избори през 2005г. Тогава Посолството на България в Берлин е информирало тогавашните инициативни комитети за начина на гласуване в Германия. Тогава, както и сега, отказът за отваряне на избирателни секции извън дипломатическите представителства е аргументиран с Вербална Нота 08/2003, GZ: 505-510.31. Това говори, че в последните 4 години не е работено върху изготвянето на убедителна агрументация и стратегия, с които по дипломатически пътища да се направи адекватен опит в преговорите, целящи издействането на положителен отговор от немска страна в защита на интересите на българите, живеещи в Германия. Още повече, че от 01 януари 2007г. България е пълноправен член на ЕС, което ѝ дава предимства при разрешаването на неуспешния казус от 2005г.

Другото ми основно притеснение около работата на Посолството на България в Берлин е свързано с комуникацията му с българските граждани, живеещи в страната. В комуникацията ни с Посолството (в качеството си на инициативен комитет) не бяхме информирани ясно и еднозначно за изпуснатите срокове и за практическата невъзможност да се отворят избирателни секции извън дипломатическите представителства. Освен това, ние сме на мнение, че би било коректно, ако предварително Посолството представи на официалния си сайт, пълен списък с практически необходимите изисквания, които да позволят отварянето на избирателни секции в сраната. Повечето от нас разбират и са съгласни, че условията и сроковете, предвидени в решение номер НС-18 на Централната Избирателна Комисия от 10 май 2009г., са недостатъчни за реализирането на избирателни секции в ФР Германия, но сме на мнение, че Посолството на България в Берлин трябваше да вземе ясна позиция, да изготви стратегия и да я обяви по начин, достъпен за всички българи в Германия.

Недоволство изразявам и по отношение на начина, по който ни беше представен отказа от ФР Германия. Спорад мен, би било по-професионално ако ни бяха информирали с официално писмо и позиция, вместо с неясна част от документ, която бе разбрана многозначно и най-вече предизвика ненужни в комуникацията емоции, съмнения и недоверие в Посолството на България в Берлин, като институция.

Въпреки проблемите и необходимостта за подобрение на работата на Посолството на България в Берлин, аз разбирам, че пропуските не са само в тази институция. След обстоен анализ на ситуацията, би могло да се докаже, че оперативните възможности на Посолството са силно ограничени от сериозните пропуски в българското законодателство и в частност на работата на ЦИК и нейната комуникация и синхронизация с МВнР в България. Като основен проблем виждам решение номер НС-18 на Централната Избирателна Комисия, което влиза в сила от 10 май 2009г., което е 5 дни след препоръчителния срок, позволяващ на дипломатите на Р България в ФР Германия да преговарят за отваряне на избирателни секции извън дипломатическите представителства в страната.

Като обобщение, аз призовавам институциите, защитаващи правата на българите в чужбина, към подобряване на комуникацията с българските граждани. Като основна стъпка в тази насока, аз виждам необходимостта за по-голяма прозрачност в работата на институциите. Освен това, намирам за необходимо да се подобри качеството на информацията, подавана на българските граждани, като се изготвят ясни и еднозначни стратегии, които да са синхронизирани със законодателството на съответната държава, където работят дипломатите ни. За целта е изключително необходимо изготвянето на правила, които са специфични за отделните страни. Тези специфични за всяка страна правила, намирам за необходимо да бъдат предоставени на българските гаждани чрез официалните сайтове на посолствата ни по света. Разбирам, че за реализацията на тези подобрения е необходимо да се работи задълбочено в комуникацията и синхронизацията между посолствата на България по света, МВнР в България и съответните български законодателни органи, като в зависимост от случая, да се предвиди и по-голямо поле на действие и възможност за инициативност от страна на българските дипломати.

Предложенията, които отправям, са в интерес както на българските граждани, така и на институциите, които защитават техните права. Надявам се на съответната реакция и бъдещи положителни резултати.

_____________________________________

Допълнения към предложенията за подобряване на работата на институциите:

1. Изготвяне и реализиране на алтернативни начини за гласуване.

2. Изготвяне и разпространение чрез официалните сайтове на институциите и законодателните органи на актуалните изборни закони, правила, условия, стратегии и подробности около организацията – минимум 4 месеца преди изборния ден.

]]> http://ivanyanakiev.com/2009/06/25/%d0%bd%d0%b5-%d0%bf%d0%be%d0%b7%d0%b2%d0%be%d0%bb%d1%8f%d0%b2%d0%b0%d1%82-%d0%bd%d0%b0-%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b2-%d0%b3%d0%b5%d1%80%d0%bc%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d1%8f-2/feed/ 10 http://ivanyanakiev.com/2009/06/20/%d0%b4%d0%b0-%d0%be%d1%80%d0%b3%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d0%b7%d0%b8%d1%80%d0%b0%d0%bc%d0%b5-%d0%bd%d0%b0%d0%b9-%d0%bc%d0%b0%d1%81%d0%be%d0%b2%d0%be%d1%82%d0%be-%d1%80%d0%b5%d0%ba%d0%be%d1%80%d0%b4%d0%bd/ http://ivanyanakiev.com/2009/06/20/%d0%b4%d0%b0-%d0%be%d1%80%d0%b3%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d0%b7%d0%b8%d1%80%d0%b0%d0%bc%d0%b5-%d0%bd%d0%b0%d0%b9-%d0%bc%d0%b0%d1%81%d0%be%d0%b2%d0%be%d1%82%d0%be-%d1%80%d0%b5%d0%ba%d0%be%d1%80%d0%b4%d0%bd/#comments Sat, 20 Jun 2009 15:31:26 +0000 Иван Янакиев http://ivanyanakiev.com/?p=794 Днес бях поканен в една много интересна група във Facebook, чиято кауза си струва да подкрепим.

Изображение: Антон Гичев

Днес бях поканен в една много интересна група във Facebook, чиято кауза си струва да подкрепим.

______________________________

________________

Цитирам:

Ясно е, че врагът ни прави всичко възможно, за да не гласуваме!

Неотварянето на допълнителни избирателни секции в Германия е поредното доказателство.

Как ще отговорим ние на поредния удар? Защо не с организиране на най-масовото РЕКОРДНО ГЛАСУВАНЕ за парламентарни избори в историята на България, а защо не и в ЕС.

Ако постигнем такава рекордна избирателна активност, МОЖЕМ да ги затрием в историята всичките от тройната мафия. Ще ударим тежко бюджета за купуване на гласове. Можем да променим хода на историята!

ЦЕЛТА на участниците в тази група е да мобилизираме възможно най-много хора за изборите и да занижим процента на купените гласове.

ЦЕЛТА е да не позволяваме повече нашите български народни представители и бъдещето ни да бъдат определяни от купените гласове на цигани, мюсюлмани и най-бедното зависимо българско население, поробени от цигански барони, турски феодали и български мафиоти.

ЗА ДА УСПЕЕМ, в оставащите седмици трябва всеки да се раздаде за каузата във форумите, фейс бук, яху, гугъл и други групи, скайп листи и т.н., така че призивът на нашата група да достигне възможно най-много хора до 5 ЮЛИ!

Нека всеки един родолюбив отговорен българин се включи в тази масова инициатива. Нека да ги изненадаме, да ги ударим здраво, както никога до сега. После сме на морето и ще отпразнуваме края на тройната мафия… на морето…  на това море, което е останало от строежи и заменки.

Присъединете се и Вие като кликнете тук или просто отидете на 05.07.2009 да гласувате.

Тази група е в отговор на други интересни групи, а имено:

Гласуване без граници

За избирателни секции във всички градове и за пълна прозрачност!!!

]]>

За съжаление, не само че ние българите в чужбина нямаме право да гласуваме мажоритарно (тоест за когото си искаме), а се оказва, че ако не живеем в Берлин, Хамбург, Франкфурт или Мюнхен, изобщо нямаме право да гласуваме!!!

Какви са законовите изисквания за откриване на избирателна секция в Германия?

Съгласно чл. 41, ал. 8, т. 2 от Закона за избиране на народни представители, ръководителите на дипломатическите и консулските представителства могат да образуват избирателни секции в други населени места, извън местонахожденията на дипломатическите мисии на Република България, само при условие, че са получени над 100 бр. заявления (формуляр № 10 от приложението на интернет-страницата на Посолство в Берлин) попълнени и подписани лично от избирателите в населеното място. Тези заявления следва да бъдат изпратени по пощата, по факс или сканирани по електронна поща на адрес info@botschaft-bulgarien.de и да бъдат получени в Посолството не по-късно от 14.06.2009 г.

Какви бяха условията на Българското Посолство в Берлин за откриване на избирателна секция в Германия?

След като принудително организирахме инициативен комитет за откриване на избирателна секция във Фрайбург, с нас се свърза г-жа Игова от посолството в Берлин и заяви, че всъщност това, което пише в закона е недостатъчно и ние трябва да изпълним още цял списък с условия.

Въпреки разминаванията между законовите разпоредби и изискванията, ние решихме да изпълним всички точки от имейла, за да сме сигурни, че секция ще има и българските граждани от региона ще имат възможността да гласуват.

Предоставям Ви писмото, което г-жа Игова ни изпрати и което е на латиница, защото се оказа, че в Българското Посолство в Берлин, не само, че не разполагат с кирилица, ами и не могат да четат писма на кирилица, поради което трябваше всички да пишем на латиница.

(писмото е съкратено, но не съм променял съдържанието му)

„Saglasno Zakona za izborite, ostava v sila vazmozhnostta za otkrivane na izbiratelni sekcii i v drugi naseleni mesta, osven trite oficialni diplomatischeski misii na BG v Berlin, Bonn i Muenchen, pri slednite izrichni uslovia:

1. Nalichie na nad 100 zajavki /Formuljar 10 ot prilozhenieto na stranicata na Posolstvoto/ za Freiburg!! , nadlezhno popalneni i podadeni kam edin iniciativen komitet vav Vashija grad. Tezi zajavki ne e neobhodimo da badat izprashtani /mozhe skanirani po elektronna poshta, no ne e zadalzhitelno/, no vaz osnova na tjah naj-kasno do petak – 12.06. v Posolstvoto-Berlin trjabva da bade izpratena pismena molba na iniciativnija komitet kam poslanik Petrov za razreschenie za otkrivane na sekcija, podkrepena sas spisak na licata, podali zajavki – 3-te imena, EGN, i pone grada na mestozhiveene v Germanija.

2. Razreshenie na CIK/VIK – Sofia, po oficialno iskane na Posolstvoto, vaz osnova na postapolite opravdani iskanija na iniciativni komiteti po mesta.

3. Rrazreshenie na priemashtata strana, pismeno potvardeno ot Auswaertiges Amt s verbalna nota.

Kogato parvite 2 uslovija sa na lice, organizacionnia komitet ot balgari vav Freiburg trjabva da naeme podhodjashto pomeshtenie s osigurjavane na saotvetnite uslovija za glasuvane /za predpochitane v obshtestvena sgrada/ i da ni saobshti adres. Vaz osnova na tova Posolstvoto otpravja oficialnoto si zapitvane kam Auswaertiges Amt za poluchavane na razreshenieto na germanskata strana.“

По-късно получихме и друго писмо, според което:

“Посолството приветства проявената инициативност на българските граждани и заявява готовност да подкрепи съответните инициативни комитети в подготовката, организирането и провеждането на изборния ден.”

Още тук, поради разминаванията между законовите разпоредби и условията, които представителите на посолството ни изискаха, за да се отвори секция в града, се усъмних дали посолството наистина иска да ни помогне или по-скоро да ни попречи да дадем възможност на българите да гласуват.

Какъв е резултатът?

Явно, от Посолството на Република България в Берлин не очакваха, че всички инициативни комитети в Германия ще се обединят и ще направят мрежа помежду си, която да синхронизира всички действия. Мрежата беше създадена по инициатива на Боян Юруков и в последствие се превърна в инструмент за създаването на масивна акция за търсене на причините за отказа.

В така наречената мрежа, Николай Колев обобщи разминаванията между законовите изисквания и условията за откриване на секция така:

“Г-жа Игова е поставила искания да съставяме инициативни комитети, заставила е хората сами да търсят и наемат сгради, където да се провеждат изборите, както и е заставила хората от инициативния комитет да осигуряват съответните условия за провеждане на избори в дадената сграда.

Декларирала е, че съответните инициативни комитети, трябва заедно с консулството ни в Бон да определят членовете на изборната комисия. Г-жа Игова е заявила още, че инициативният комитет трябва да организира изборния ден и да отчете преброяването на бюлетините.

За разлика от г-жа Игова, ние четем законите, които тя с лека ръка нарушава.

Изводи:

1. От т.6 на Решение Нр.10 на ЦИК се вижда, че задължението на българските граждани в чужбина е само да пратят заявления до посланика ни в съответната държава, но не и сами да вършат работата на дипломатите ни, „НАЕМАЙКИ СГРАДА“ и „ОСИГУРЯВАНЕ НА СЪОТВЕТНИТЕ УСЛОВИЯ“ – предпочита се даже обществена сграда. Интересно е с какво право и с какъв акъл тази жена си позволява да ни пише дори предпочитанията си, какво да наемем.

2. От т.10. на Решение Нр.10 на ЦИК се вижда, че в състава на СИК (секционната избирателна комисия) могат да бъдат включвани лица, предложени от централните ръководства на партиите и коалициите, имащи представители в ЦИК, както и служители на съответното дипломатическо или консулско представителство или служители на МВнР.
Това означава, че не е наша работа и не могат да ни насилват да сме членове на СИК, нито пък сме ние тези, които трябва да определим състава на СИК, нито пък трябва ние да сме тези, които да проведат и отчетат изборите в нашия град.

Нарушава се чл.14 ал.2 от ЗИНП и правото на партиите представени в ЦИК да изпратят, ако желаят и ако изобщо знаят свой представител в съответната СИК.

Нарушават се и чл.15 и чл.21 от ЗИНП, където ясно е казано, че се полагат възнаграждения, които се определят от ЦИК, но не и че ние трябва да носим разходите сами, както и че членовете на избирателните комисии имат права, каквито явно един инициативен комитет, какъвто ни карат да съставяме не може да гарантира.

Нарушават се още редица членове от ЗИНП, което произтича от незаконовото настояване на г-жа Игова за създаване на инициативен комитет с организационни функции каквито не са му дадени по никой закон, нито пък по закон са дефинирани, какви да бъдат те.”

Как ни отказаха?

Чрез общо писмо до всички председатели на инициативните комитети в Германия, написано от г-н Катрачев, който е първи секретар на посолството в Берлин и от името на г-н Петров, който е посланик на Р. България в ФР Германия, ни беше съобщено, че отварянето на секции извън посолството, консулствата и почитните представителства на България в Германия е отказано от немска страна.

Като аргумент за това ни беше изпратена изрезка от някакъв текст, който според г-н Катрачев е част от писмото, което немското правителство е пратило на българското посолство. На сканираната част няма подател, дата, подпис и т.н.

Оригинала на писмото, както и нотата, с която бългаската страна е изискала разрешение от Германия за отваряне на избирателни секции, нямаме право да получим.

След разговор с Външно Министерство на ФР Германия се оказа, че е по-вероятно да получим документите и писмата от тях, отколкото да се надяваме на съдействие и прозрачност от Посолството на България в Германия.

Според г-н Катрачев, разминаванията между официалните закони на България за откриване на секции в чужбина и изискванията, които посолството ни има, се дължат на това, че (цитирам по памет) – “тези, които правят законите, си нямат и елементарна представа как се провеждат избори в чужбина”.

Ако е така, тогава силно се съмнявам в ефективността, компетентността и експертността на българските икономически, политически и обществени законодателни инициативи. Може би, заради това не функционира здравеопазването, енергетиката, образованието, администрацията и т.н. в България.

Явно законите на страната се изготвят не въз основа на компетентността на експерти и професионалисти от различни области, а на „гениалните“ законодателни идеи, които идват на по чашка ракия със салатка.

Законовите основания за отказ

ФР Германия отказва на българското посолство в Берлин откриване на избирателни секции извън теритовията на представителствата, като се основава на Вербална Нота от 2003г., която засяга въпросa с равноправието.

Какво означава това ще Ви оведомя след като получа отговор от немското правителство.

Прецедент

Стана ясно, че Гърция е отворила избирателни секции в около 20 германски града, сред които и Фрайбург, за да могат нейните граждани на 06.06.2009 да гласуват за Европейски Парламент.

Как Гърция отваря секции, а България не може, остава загадка до консултацията ми с експерт по европейско право.

Освен това, Община Фрайбург бяха така любезни да се съгласят да ми изпратят писменото съгласие с причините за отварянето на гръцката секция в града.

Как ще действаме занапред?

Разяри се масивен протест от страна на българските граждани, които живеят в Германия.

Тази седмица ще се консултирам с експерт по европейско право и с друг немски юрист за подробностите около законовите пречки за откриване на избирателни секции.

Външно Министерство на ФР Германия потвърди, че ще ни окаже пълно съдействие, за да осигури прозрачността на кореспонденцията си с Посолството на България в Берлин, въпреки отказа на Посолството да ни предостави информация.

Медиите в България и особено тези в Германия проявиха готовност и интерес да популяризират случaя.

Политици и партии от двете страни проявяват интерес към продробности около проблема.

Какво се питаме?

Колко ефективно са защитавани интересите на българските граждани от Посолството в Берлин и Правителството в България?

Защо посланикът на България в Берлин не е бил запознат със законовите разпоредби около откриване на секции в страната? Междудругото г-н Петров е едва от 2 месеца на този пост, но при положение, че непосредствено след неговото назначение се провеждат европейски и парламентарни избори, то той е длъжен да се информира около всички споразумения и закони, засягащи българските граждани в Германия.

Ако са знаели за пречките, защо не ни информираха предварително за проблемите, а ни окуражаваха да прахосваме много време и пари за обречена на неуспех кауза? Всички знаем, че законите са си закони и вероятността да се променят за 1 седмица клони към 0.

Ако са знаели за пречките, но все пак са искали да “пробват”, защо не ни уведомиха за намерението си и по този начин евентуално да ни спестят много време и пари? Пак повтавяр, че Вербалната Нота е от 2003, а не нещо ново.

Защо българското посолство не е задействало дипломаточески механизми на билатерално, междудържавно ниво за постигане на двустранни договорки?

Как при положение, че са знаели за тези закони (допускам, че са знаели, защото не ми се иска да повярвам, че посланика и другите лица, получаващи заплати за да защитават интересите ни, подхождат към работата си толкова несериозно), защо са си позволили да ни поставят редица допълнителни условия, които не фигурират в законовите разпоредби?

Имаше ли посолството в Берлин възможност да преодолее по дипломатически пътища тази Вербална Нота с Германия от 2003г. и какво е направило в тази насока?

Има ли някой интерес да не се открият секции в чужбина?

Има ли политически натиск върху представителите на България в Германия, за да не предоставят прозрачност на аргументите си?

Целта

Целта ни като интелигентни и образовани хора e не да оплюем конкретни личности. Далеч сме и от мисълта да предизвикаме скандали чрез “жълти новини”.

Единствената ни цел е да съберем възможно най-много информация по случая, да я разгледаме много внимателно, да я анализираме и обобщим, след което да изготвим писмен доклад за работата си, който да посочи слабите звена и пропуските в начина на работа и системата, както на българската, така и на германската страна, за да могат в бъдеще българите в Германия да упражнят правото си на глас.

На базата на аргументите от доклада ще бъдат изпратени писма до правителствата на двете държави с конкретни стъпки и препоръки за оптимизиране на работата между Р България и ФР Германия.

В случай, че се докаже злоупотреба, пропуск или несвършена работа от конкретни институции или личности, ние ще изискаме от съответната страна да пристъпи към незабавни реформи в системата си.

Какви сме ние, че да изискваме каквото и да е било?

Ние сме студенти, образовани хора, абсолвенти, специалисти от всички области и живеещи извън родината си.

Нашето обществено положение, подкрепено от щастливата случайност, че и България и Германия в момента се намират пред парламентарни избори, ни oсигурява изключително голямо политическо и медийно внимание и в двете държави, което ни дава увереността да вярваме, че ще успеем.

Снимка: IvanYanakiev.com

Обработени са 100% от протоколите. Тук ще Ви представя окончателните, но неофициални резултати от изборите за Европейски Парламент 2009. Освен това, може да разгледате и личностите, които всяка партия ще изпрати за да защитава интересите ни на европейско ниво. Окончателните и официални резултати ще бъдат факт до утре.

Големите победители на България в надпреварата за места в ЕП са ГЕРБ, Коалиция за България, АТАКА, ДПС, НДСВ и Синята Коалиция.

Големите губещи се оказаха ЗАЩИТА, Българска социалдемокрация, Българска нова демокрация (БНД), Зелените и Чавдар Николов, които не успяха да надхвърлят 1% подкрепа от избирателите.

Днес статистиката изглежда така:

това са окончателните, но неофициални резултати от изборите

Изображение: IvanYanakiev.com

ГЕРБ

В сравнение с 2007 г. партията печели популярност.

Изображение: IvanYanakiev.com

ГЕРБ имат 24,48% подкрепа от българския народ, което им дава право на 5 мандата (места) в ЕП. Тези места ще са в сектора на най-голямата европейска партия EPP-ED (Група на Европейската народна партия/Християндемократи и Европейските демократи), която ще има общо 263 места в парламента на Европа.

Лицата на ГЕРБ са:

натиснете върху снимките за повече информация

Коалиция за България

В сравнение с 2007 БСП губи рязко популярност.

Изображение: IvanYanakiev.com

БСП получи 18,59% подкрепа от българския народ, което им дава право на 4 мандата в ЕП. Тези места ще са в сектора на втората по големина европейска партия PES (Група на социалистите в Европейския парламент), която има общо 161 места в парламента на Европа.

Лицата на Коалиция за България са:

натиснете върху снимките за повече информация

ДПС

В сравнение с 2007 г. ДПС са от най-губещите позиции партии.

Изображение: IvanYanakiev.com

ДПС получи 14,21% подкрепа от българските граждани, което им дава право на 3 мандата в ЕП. Тези места ще са в сектора на четвъртата по големина европейска партия ALDE (Група на Алианса на либералите и демократите за Европа), която спечели 80 места в парламента на Европа.

Лицата на ДПС са:

натиснете върху снимките за повече информация

АТАКА

В сравнение с 2007 г. АТАКА също губи подкрепата на гласоподавателите.

Изображение: IvanYanakiev.com

АТАКА имат подкрепата на 12,01% от българите, което им дава правото на 2 мандата в ЕП. Тези места ще са в най-десният сектор на ЕП, където се намира третата по големина група от евродепутати, които обаче не принадлежат на нито една от европейските партии. Експертите коментират, че голяма част от тази група от 93 евродепутата от цяла Европа може да се обедини и да си направи собствена европейска партия.

Лицата на АТАКА са:

натиснете върху снимката за повече информация

НДСВ

В сравнение с 2007 г. НДСВ е успяла да увеличи доверието у хората.

Изображение: IvanYanakiev.com

НДСВ подкрепиха 8,00% от българите, което им дава право на 2 мандата в ЕП. Местата ще са отново в сектора на ALDE в парламента на Европа.

Трябва да отбележим, че „тежката артилерия“ на партията беше Меглена Кунева, която вероятно донесе повечето гласове за НДСВ от хората, които са гласували за личността на г-жа Кунева, а не за партията НДСВ.

Лицата на НДСВ са:

натиснете върху снимките за повече информация

Синята Коалиция

В сравнение с 2007 г. СДС и ДСБ имат спад в подкрепата от гласоподавателите, въпреки че се обединиха в коалиция.

Изображение: IvanYanakiev.com

Синята коалиция беше подкрепена от 7,99% от българският народ, което им дава право на 1 мандат в ЕП. Ако Лисабоският Договор бъде ратифициран, Синята Коалиция ще може да изпрати и свой втори представител в ЕП. Тези места ще са отново в сектора на най-голямата европейска партия EPP-ED, където се намира и ГЕРБ.

Лицата на Синята Коалиция са:

натиснете върху снимките за повече информация

Европейски Парламент

Данни за това, как ще изглежда Европейският Парламент може да намерите тук.

Промяната в резултатите и статистиките – тук.

Снимка: IvanYanakiev.com

Благодаря на всички, които се отзоваха и дойдоха в Страсбург за да дадат гласа си за тези, които ще защитават интересите им на европейско ниво.

Организацията беше страхотна, служителите в избирателната секция бяха много мили, учтиви и не пестяха сили да оказват персонално помощ на всеки, които се нуждаеше от такава. Нямаше напрежение, нито опити за манипулиране на вота. На всеки поотделно се разясняваха правилата и възможностите за гласуване. Освен това, аз лично бах изключително приятно изненадан от високата избирателна активност и интерес, които предизвикваха дълги опашки пред урната.

В този ред на мисли искам да благодаря на служителите в Постоянното представителство (ПП) на Република България към Съвета на Европа в гр. Страсбург, Франция за изключителната организация и професионално отношение, което направиха гласуването в секцията приятно и безпроблемно.

Вижте малко снимки от мястото на събитието:

Още с наближаването на сградата се виждаше необичайното струпване на хора, в иначе спокойния квартал на Страсбург.

Снимка: IvanYanakiev.com

В сградата, желаещите да гласуват чакаха търпеливо своя ред… а опашката се увеличаваше.

Снимка: IvanYanakiev.com

Усмихнати служители помагаха на всеки поотделно…

Снимка: IvanYanakiev.com

… а родители показваха на децата си как се гласува.

Снимка: IvanYanakiev.com

В стаята за гласуване всеки един получи инструкции за правилата на вота.

Снимка: IvanYanakiev.com

Въпреки сериозността на изборите за Европейски Парламент 2009, в избирателната секция цареше спокойствие и приятелска атмосфера…

Снимка: IvanYanakiev.com

… но в комбинация с това, се усещаше, че служителите осъзнават отговорността на работата си.

Снимка: IvanYanakiev.co

Комбинацията от всичко това ни направи и изключително щастливи, че подкрепихме фаворитите си.

Снимка: IvanYanakiev.com

А ето и целта…

Снимка: IvanYanakiev.com

]]> http://ivanyanakiev.com/2009/06/08/%d0%b3%d0%bb%d0%b0%d1%81%d1%83%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b5-%d0%b2-%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%b1%d1%83%d1%80%d0%b3-%d0%b7%d0%b0-%d0%b5%d0%b2%d1%80%d0%be%d0%bf%d0%b5%d0%b9%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d0%bf/feed/ 4 http://ivanyanakiev.com/2009/06/08/%d1%80%d0%b5%d0%b7%d1%83%d0%bb%d1%82%d0%b0%d1%82%d0%b8-%d0%be%d1%82-%d0%b8%d0%b7%d0%b1%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b7%d0%b0-%d0%b5%d0%b2%d1%80%d0%be%d0%bf%d0%b5%d0%b9%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d0%bf/ http://ivanyanakiev.com/2009/06/08/%d1%80%d0%b5%d0%b7%d1%83%d0%bb%d1%82%d0%b0%d1%82%d0%b8-%d0%be%d1%82-%d0%b8%d0%b7%d0%b1%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b7%d0%b0-%d0%b5%d0%b2%d1%80%d0%be%d0%bf%d0%b5%d0%b9%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d0%bf/#comments Mon, 08 Jun 2009 12:33:16 +0000 Иван Янакиев http://ivanyanakiev.com/?p=759 Резултатите от изборите за Европейски Парламент (ЕП) са почти готови. До момента големите победители на България в надпреварата за места в ЕП са ГЕРБ, Коалиция за България, АТАКА, ДПС, НДСВ и Синята Коалиция. Големите Губещи се оказаха Българска нова демокрация (БНД) и Зелените, които получават 0% подкрепа от избирателите.

Най-кратко обобщено, картината до момента е следната:

1. ГЕРБ имат 26,15% подкрепа от българският народ, което им дава право на 5 мандата (места) в ЕП. Тези места ще са в сектора на най-голямата европейска партия EPP-ED (Група на Европейската народна партия/Християндемократи и Европейските демократи), която ще има общо 267 места в парламента на Европа.

2. БСП получи 18,87% подкрепа от българският народ, което им дава право на 4 мандата в ЕП. Тези места ще са в сектора на втората по големина европейска партия PES (Група на социалистите в Европейския парламент), която има общо 159 места в парламента на Европа.

3. АТАКА имат подкрепата на 11,43% от българите, което им дава правото на 2 мандата в ЕП. Тези места ще са в най-десният сектор на ЕП, където се намира третата по големина група от евродепутати, които обаче не принадлежат на нито една от европейските партии. Експертите коментират, че голяма част от тази група от 90 евродепутата от цяла Европа може да се обедини и да си направи собствена европейска партия.

4. ДПС получи 11,31% подкрепа от българските граждани, което им дава право на 2 мандата в ЕП. Тези места ще са в сектора на четвъртата по големина европейска партия ALDE (Група на Алианса на либералите и демократите за Европа), която спечели 81 места в парламента на Европа.

5. НДСВ подкрепиха 8,75% от българите, което им дава право на 2 мандата в ЕП. Местата ще са отново в сектора на ALDE в парламента на Европа.

6. Синята коалиция беше подкрепена от 8,41% от българският народ, което им дава право на 2 мандата в ЕП. Тези места ще са отново в сектора на най-голямата европейска партия EPP-ED, където се намира и ГЕРБ.

Потози начин, Европейският Парламент ще изглежда така:

- в сектора на EPP-ED ще има 7 български представителя (от 267 за ЕС-27)

- в сектора на PES ще има 4 български представителя (от 159 за ЕС-27)

- в сектора на ALDE ще има също 4 български евродепутата (от 81 за ЕС-27)

- в сектора на т.н. “други” ще присъстват 2 български представителя (от 90 за ЕС-27)

Избирателната активност при избора на българските кандидати за евродепутати е била 37,49%, което е доста добре при положение, че средната избирателна активност за Европа е била 43,09%.

Данните са от http://www.elections2009-results.eu

Съдейки по онлайн анкетата която направих, ако на изборите за Европейски парламент можеше да се гласува онлайн, то нещата биха могли да изгреждат така:

1. ГЕРБ – 22,5%

2. Синята Коалиция – 13,2%

3. НДСВ – 13,04%

4. Зелените – 10,48%

5. АТАКА – 8,95%

6. Чавдар Николов – 6,64%

7. БСП – 5,88%

8. Лидер – 5,88%

9. Напред – 4,85%

10. РЗС – 4,6%

11. Защита – 1,79%

12. ДПС – 1,02%

13. БСД – 0%

14. БНД – 0%

Оставям на Вас сами да прецените до колко онлайн гласуването би могло да повлияе на резултатите по време на избори.

Когато са готови окончателните резултати, ще побликувам и имената на българските депутати в ЕП.

Тази седмица (на 07.06.2009-неделя) ще се проведат изборите за Европейски Парламент 2009.

Ако все още не знаете за кого ще гласувате, ето пълните списъци на българските кандидати за депутати в Европарламента.

Листите на кандидатите в Избори за Европейски Парламент 2009 са подредени по номера на изборната бюлетина.

Бюлетина Nr. 1. Политическа партия „Ред, законност и справедливост“

1. Димитър Иванов Абаджиев
2. Атанас Марков Семов
3. Иван Златев Василев
4. Надежда Димитрова Тодоровска
5. Антоанета Георгиева Русинова-Христова
6. Цветослава Стоянова Иванова
7. Огнян Николаев Стателов
8. Давид Леон Леви
9. Светлана Райчева Димитракиева
10. Димитър Тодоров Великов
11. Живко Христов Темелков
12. Лора Николова Ангелова
13. Христо Атанасов Къдрев
14. Биляна Леонидова Лавчева
15. Николай Желязков Александров
16. Александър Димитров Димитров
17. Добри Милчев Божилов

Бюлетина Nr. 2. Политическа партия „ЛИДЕР“

1. Емил Илиев Кошлуков
2. Алина Добромирова Добрева
3. Веселина Иванова Делчева-Борисова
4. Свилен Богданов Габровски
5. Климент Минев Найденов
6. Алеко Константинов Кюркчиев
7. Величка Ангелова Тодорова
8. Йордан Каменов Каменов
9. Георги Иванов Цанков
10. Александър Цоков Желязков
11. Георгица Огнемирова Пенчева-Парушева
12. Бисер Добрев Балинов
13. Павлин Григоров Димитров
14. Христо Дянков Михов
15. Красен Кирилов Кралев
16. Мирослав Петров Севлиевски
17. Кънчо Янев Филипов

Бюлетина Nr. 3. Политическа партия „ГЕРБ“

1. Румяна Русева Желева
2. Владимир Андреев Уручев
3. Илиана Найденова Иванова
4. Емил Стефанов Стоянов
5. Мария Иванова Неделчева
6. Андрей Андреев Ковачев
7. Моника Ханс Панайотова
8. Преслав Пламенов Борисов
9. Росица Пенчева Пенчева
10. Станислав Христов Петков
11. Ана Владимирова Страшимирова
12. Стефан Иванов Шилев
13. Павлина Стоянова Николова
14. Делян Александров Добрев
15. Мария Йосифова Рабаджийска
16. Ренета Рашева Рашкова
17. Ангел Атанасов Джалъзов

Бюлетина Nr. 4. Политическа партия ДПС „Движение за права и свободи“

1. Филиз Хакъева Хюсменова
2. Владко Тодоров Панайотов
3. Метин Хюсеин Казак
4. Корман Якубов Исмаилов
5. Искра Димитрова Михайлова- Копарова
6. Неджми Ниязи Али
7. Румен Венциславов Пехливанов
8. Лало Пацев Каменов
9. Медиха Йълмазова Тосунова
10. Емине Фикри Гюлестан
11. Джунейт Нехатов Кантаров
12. Икмал Юсеинова Джомова
13. Бойко Стоянов Опърлаков
14. Нихат Тахир Кабил
15. Людмил Дочев Георгиев
16. Алиосман Ибраим Имамов
17. Юнал Саид Лютфи

Бюлетина Nr. 5. Политическа партия „АТАКА“

1. Димитър Кинов Стоянов
2. Славчо Пенчев Бинев
3. Десислав Славов Чуколов
4. Петър Иванов Хлебаров
5. Данчо Димитров Хаджиев
6. Станислав Тодоров Станилов
7. Никола Николов Рачев
8. Румен Атанасов Ваташки
9. Тодор Петков Христев
10. Георги Георгиев Петров
11. Слав Стефанов Стойчев
12. Гален Симеонов Монев
13. Огнян Стоичков Янакиев
14. Катя Валериева Вушева
15. Александър Василев Станков
16. Анита Тодорова Стоянова
17. Цветан Пламенов Колев

Бюлетина Nr. 6. Коалиция от партии КОАЛИЦИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ

1. Ивайло Георгиев Калфин
2. Илияна Малинова Йотова
3. Кристиан Иванов Вигенин
4. Евгени Захариев Кирилов
5. Маруся Иванова Любчева
6. Румян Сергеев Русинов
7. Андрей Лазаров Пантев
8. Деница Златкова Златева
9. Наталия Стоянова Стоянова
10. Драгош Богданов Методиев
11. Елка Николаева Тодорова
12. Петър Стефанов Филипов
13. Жасмина Желязкова Мирчева-Сиракова
14. Ангел Георгиев Иванов
15. Николай Юриев Мартинов
16. Калоян Драгомиров Паргов
17. Ерик Валентинов Рангелов

Бюлетина Nr. 7. Политическа партия „Съюз на патриотичните сили „ЗАЩИТА“

1. Минчо Христов Куминев
2. Христо Минков Мермерски
3. Мирослав Миланов Миланов
4. Владимир Богданов Петров
5. Владимир Стефанов Чуков
6. Кирияк Цонев Цонев
7. Еньо Василев Савов
8. Цветан Стоименов Ночев
9. Николай Владимиров Захариев
10. Михаил Николаев Шишков
11. Симеон Николов Нейчев
12. Цветанка Каменова Иванова
13. Кирил Георгиев Георгиев
14. Теодора Стефанова Стефанова
15. Мая Венелинова Димитрова
16. Стела Димитрова Ангелова-Банкова
17. Йордан Петров Величков

Бюлетина Nr. 8. Политическа партия „НДСВ“

1. Меглена Щилиянова Кунева
2. Антония Стефанова Първанова
3. Станимир Янков Илчев
4. Биляна Илиева Раева
5. Даниела Кирилова Русева
6. Людмила Милкова Иванова
7. Георги Благов Денков
8. Десислава Петрова Добрева
9. Пенка Николова Ненкова
10. Галина Стефанова Райчева
11. Савино Сашо Батанов
12. Иво Стоянов Чифлички
13. Красимира Костадинова Тагарева
14. Любомир Тодоров Георгиев
15. Светлозар Благоев Дойчев
16. Красимир Вутев Катев
17. Соломон Исак Паси

Бюлетина Nr. 9. Политическа партия „Българска социалдемокрация“

1. Александър Иванов Маринов
2. Татяна Трифонова Томова
3. Веселин Найденов Марешки
4. Галина Недялкова Митева
5. Ивайло Дражев Атанасов
6. Живко Александров Алексиев
7. Цако Михайлов Бънчев
8. Петър Петров Жеков
9. Александър Трифонов Томов
10. Тодор Иванов Велинов
11. Цветина Павлинова Петкова
12. Лозка Бориславова Василева
13. Явор Димитров Димитров

Бюлетина Nr. 10. Политическа партия „Българска нова демокрация“

1. Борислав Любенов Великов
2. Петя Илиева Гегова
3. Веселин Веселинов Николов
4. Сава Огнянов Георгиев
5. Лидия Сантова Шулева
6. Гани Трендафилов Стамов
7. Христо Савчев Христов
8. Крикор Бохос Топакбашиян
9. Атанас Димитров Щерев
10. Константин Генчев Генчев
11. Радина Димова Маринчева
12. Чонка Донева Стоянова
13. Владимир Михайлов Дончев
14. Виолета Милчева Йотова
15. Мария Димитрова Балевска
16. Пламен Александров Панайотов
17. Николай Аврамов Свинаров

Бюлетина Nr. 11. Коалиция от партии СИНЯТА КОАЛИЦИЯ

1. Надежда Николова Михайлова
2. Светослав Христов Малинов
3. Петя Ставрева Ставрева
4. Стефан Любомиров Тафров
5. Атанас Георгиев Чобанов
6. Лъчезар Благовестов Тошев
7. Борис Борисов Станимиров
8. Давид Любенов Сукалински
9. Пламен Симеонов Цветков
10. Ани Йосифова Цветкова
11. Юсеф Ез Един Ахмед Дакак
12. Полина Михайлова Кирилова
13. Христо Василев Чешмеджиев
14. Айрин Алик Ибрямова
15. Теодор Димитров Страшимиров
16. Росица Желязкова Рачева
17. Атанас Йорданов Енгьозов

Бюлетина Nr. 12. Политическа партия „Зелените“

1. Андрей Николаев Ковачев
2. Даниела Стоянова Божинова
3. Наталия Петрова Димитрова-Попова
4. Деница Петрова Петрова
5. Васил Иванов Къдринов
6. Богомил Борисов Шопов
7. Генади Борисов Кондарев
8. Борислав Димитров Сандов
9. Петко Димитров Цветков
10. Мариана Костадинова Стоянова
11. Ясен Атанасов Атанасов
12. Найден Найденов Чакъров
13. Калоян Валентинов Раев
14. Ивайло Георгиев Стоименов

Бюлетина Nr. 13. Коалиция от партии НАПРЕД ВМРО – Българско национално движение, Земеделски народен съюз, Движение Гергьовден, Единна Народна Партия

1. Любен Любенов Дилов
2. Румен Маринов Йончев
3. Владимир Йорданов Зиновиев
4. Ирина Пенчева Еневска
5. Слави Василев Георгиев
6. Зорница Димитрова Дикова
7. Петър Иванов Петров
8. Данаил Сотиров Иванов
9. Георги Милчев Чепишев
10. Радослав Живков Радев
11. Вера Омуртагова Цветкова
12. Асен Иванов Даскалов
13. Костадин Тодоров Костадинов
14. Вероника Христова Рачева
15. Милена Людмилова Василева-Кузманова
16. Даниела Петрова Моллова-Русанова
17. Христо Луков Матанов

Бюлетина Nr. 14. Независим кандидат – Чавдар Иванов Николов

Снимка: IvanYanakiev.com

Остават само няколко дни до изборите за Европейски Парламент, въпреки това, според проучванията, за над 50% от европейските граждани този вот не се категоризира като интересна тема. Една от основните причини, както в България, така и в другите страни-членки е познатата фраза, че един глас нищо няма да промени.

Снимка: IvanYanakiev.com

Идеята за тази статия дойде от един разговор с мой приятел и колега-политолог Райчо Пенчев. Съвсем скоро той е писал подробен и много интересен анализ на подобна тема и така ми даде огромно количество материал за размисъл.

Ето до какви изводи стигнахме:

Всъщост причините за липсата на интерес към Евровота са доста прости. Европейските граждани получават само частична информация относно приетите решения и дискутираните теми в Европейския Парламент (ЕП). Причина за това е недостатъчната информация, идваща от медиите за масово осведомяване във всичките 27 страни. Това води до един доста обезпокояващ феномен, а именно, че Европейският Парламент не само не е достатъчно близо до обикновените европейски граждани, но и все повече се отдалечава от тях. Тази моя теза може лесно да се докаже ако попитате 10 човека на улицата къде се намира парламента. Резултатите са стряскащи – повече от 50% не знаят дали парламентът е в Стразбург, в Брюксел или и на двете места. Освен това, гражданите на ЕС не се и притесняват от това, че ЕП за тях е толкова далечна и непозната тема.

В действителност, това “чувство на отдалеченост” стои в пряк разрез с влиянието, което Европейският Парламент и другите европейски институции имат върху живота на гражданите от страните-членки.

Има ли дефицит на демокрация в ЕС?

Първо, трябва да си дадем ясна сметка какво се разбира под дефицит на демокрация.

Демокрация: думата идва от гръцки и означава управление от народа. Това е държавно устройство, при което управлението директно или индиректно се упражнява от народа.

Дефицит: е латинска дума и обозначава липсата или количествен/качествен недостатък на нещо.

Така “дефицит на демокрация” означава съответно липсата или недостатъка в една или повече точки от дефиницията на демокрация.

__________

В рамките на Европейския Съюз трябва да се обърне внимание на следните точки:

1.) “… от народа …”

Има ли единен европейски народ?

Съществува ли в ЕС “Ние”-идентичност?

В този ред на мисли, може да се каже, че европейците:

- нямат единна комуникационна общост (говорят различни езици).

- не са културно хомогенни

- не са хомогенни и от гледна точка на опита, който имат (различна история)

2.) “… управление от народа… “

В ЕС не съществува баланс между властимащите и демократичната легитимност. Този проблем се вижда най-ясно ако вземем за пример Европейския Парламент. Това е единствената институция, която получава своята легитимност чрез директно избиране от европейския народ. От друга страна обаче, тази институция не притежава достатъчно власт на европейско ниво.

3.) “… се упражнява от народа …”

Недостатъчната прозрачност при решенията на ЕС доста често е описвана от обикновените граждани като “политика при заключени врати”. Това води до нарушаване на принципа на индиректното управление на народа.

Така отговорът на първоначалния въпрос, дали има дефицит на демокрация в ЕС е твърдо “Да”.

За да обобщим аргументите, подкрепящи тази теза, трябва още веднъж да кажем, че Европейският Парламент има само ограничени права. Например, той не може да избира председателите на Комисията. Това важно решение се пада на страните-членки. Освен това, ЕП не може да предлага закони, защото тази функция се пада на Европейската Комисия. Това е една доста голяма слабост на тази институция, въпреки че от друга страна, човек може да каже, че ЕП може да предложи на Комисията да обсъди определена законодателна инициатива.

В този ред на мисли, мога спокойно да твърдя, че в общественото пространство ЕП не е интересна тема, защото не предоставя много вълнуващи дебати по актуални теми. Гласуванията по различните решения, доста често се състоят само в различните работни групи, а не в пленарната зала. Друг факт, който спомага за липсата на интерес към ЕП е и самата липса на интрига между “управляващи” и “опозиция”, защото в ЕП такива няма. Като цяло в тази институция властва един прагматичен начин на работа, който не е интересен за гражданите на ЕС.

Неразбираеми правила

Една от основните критики е, че при изборите за ЕП, гласът на един гражданин от малка страна като България има тежестта на гласовете на няколко германски или френски граждани. Причината за това е съществуващата горна граница на броя на депутатите от една страна, която е пропорционална на броя на населението.

Освен това, правилата, по които работи ЕП, са сравнително сложни и неразбираеми за повечето граждани на ЕС. Това е и една от основните причини за неразбирането на работата на Евро-депутатите от гражданите. Сложността идва от там, че човек трябва поотделно да се запознае с различните политически области, за да разбере в коя област по какъв начин се вземат решенията. Така в зависимост от това, какви са правилата за вземане на решения в отделните политически области, се определя и докъде стигат компетенциите на ЕП по даден въпрос т.е. доколко парламентът е способен да се намесва, да дава становище или да взема решения.

Например, в областите “Защита на правата на потребителите” и “Околна среда”, позицията на ЕП тежи точно толкова, колкото и на Съвета и Комисията. По вътрешни за ЕС въпроси, като приемането на Турция в общността, ЕП може само отчасти да изразява мнение и позиция. А отностно общата външна политика и политиката за сигурност на ЕС, няма никакво право на глас.

Какво трябва да се направи?

Снимка: IvanYanakiev.com

Един много популярен и вероятен вариант за ограничаване на дефицита на демокрацията в ЕС е ратифицирането на Лисабонския Договор. В него е планирано едно засилване на тежестта на гласовете от ЕП, като парламентът ще може да гласува в повече политически области. Освен това е планирано ЕП да избира председателите на Европейската Комисията. По този начин Евровотът ще бъде много по-интересен за европейските граждани, отколкото е в момента, защото всеки един от нас ще може с гласа си на изборите за Европейски Парламент индиректно да влияе и на избора за председател на Комисията.

Според мен ратифицирането на Лисабонския Договор ще донесе серозен напредък по отстраняването на дефицита на демокрация в ЕС, но това ще бъде далеч от желаните резултати. Така в бъдеще ще трябва да бъдат изпълнени още много сериозни критерии в тази насока, като по мое мнение, трябва задължително да се започне със следното:

1.) ЕП трябва да има неограничени законодателни права.

2.) Националните парламенти трябва да притежават в рамките на контрола върху профилактиката и субсидариалността истинско право на вето, защото сегашното частично право на вето не е достатъчно.

3.) По правните въпроси в областта на контрола върху профилактиката и субсидариалността трябва заедно с Европейския съд или поне в рамките на Европейския съд да се създаде орган, който да се занимава само с въпросите върху компетенциите на органите на ЕС.

Какви са предимствата и недостатъците на съществуващите решения на проблема с дефицита на демокрация в ЕС?

Много е важно да се определят предимствата и недостатъците на съществуващите предложения относно ограничаването на дефицита на демокрация в ЕС, някои от които са и планирани в Лисабонския Договор:

1.) По-силен Европейски Парламент

предимства: по-висок градус на легитимност на решенията

недостатъци: ограничаване на полето на действия и мажоритарността на малките страни-членки от големите страни-членки

2.) Съвместна работа на националните парламенти с ЕП

предимства: по-висок градус на легитимност на решенията

недостатъци: ограничаване на полето на действия

4.) Референдуми на европейско ниво

предимства: максимално демократична легитимация на решенията

недостатъци: значително ограничаване на полето на действие и мажоритарността на малките страни-членки от големите страни-членки

5.) Открити за гражданите заседания на Съвета на министрите

предимства: повишаване на прозрачността за гражданите на ЕС

недостатъци: няма

6.) Общоевропейски предизборни програми при вота за ЕП

предимства: висок градус на легитимност на депутатите и привличане на вниманието на гражданите върху работата на ЕП

недостатъци: няма

7.) Задължително гласуване във всички страни-членки при избор на ЕП

предимства: висок градус на легитимност на депутатите и структурите на ЕП, както и привличане на вниманието на гражданите върху работата на ЕП

недостатъци: принудително гласуване

Заключение:

Предложение 1.) е най-популярното и най-желаното на европейско ниво, но то крие в себе си и множество рискове. Всяко едно пренасочване на власт между Съвета и Парламента означава пренасочване на власт между големите и малките страни-членки. Това, че в Съвета на министрите малките страни са надпропорционално представени, а в Парламента само пропорционално на броят на жителите им, ги кара да нямат интерес и да отричат, че по този начин ще се увеличи градуса на демократичност в ЕС. Най-общо казано, усилването на властта на парламента ще ограничи полето на действия на ЕС като цяло.

Референдумите на европейско ниво не са сериозно приемани в програмата и ако трябва да бъдем реалисти, едва ли има шанс за осъществяването на толкова мащабни допитвания и то перманентно.

Общоевропейските предизборни програми и свързаните с тях омаловажени национални и партикулярни политически теми при директното избиране на ЕП биха засилили интереса на европейските граждани към ЕП и едновременно с това биха увеличили градуса на легитимност на парламентарността.

Друга възможност за засилване на интереса към институцията е практиката, която вече е факт в Белгия, Италия, Люксембург и Гърция, а именно задължителното гласуване, което би могло силно, демократично да легитимира ЕП.

Основен проблем при опитите за демократизиране на ЕС е това, че всяка промяна на системата се нуждае от пълната подкрепа и ратификация на всички страни-членки, което я прави и много трудно постижима.

Дилемата “Демокрация или Ефективност”

Снимка: IvanYanakiev.com

Тази дилема стои винаги пред ЕС, защото всички опити за демократизиране на политическата система на ЕС водят до едно принудително ограничаване на възможностите за действия.

Колкото повече лобита, синдикати и групи, защитаващи определени интереси, съществуват, толкова е по-трудно да се стигне до консенсус и обща позиция. Това важи с изключителна сила за ЕС, където многото различни национални интереси играят огромна роля. По този начин за постигането на консенсус, трябва да се правят и компромиси, а правенето на компромиси не е ефективност.

Така като едно грубо обобщение, мога смело да твърдя, че демократичността е обратнопропорционална на ефективността в ЕС – колкото по-демократичен става ЕС (например в системата за вземане на решения), толкова по-неефективен би бил той.

Изображение: europarl.europa.eu, public domain

Първо, не забравяйте да участвате в АНКЕТАТА, както и да коментирате временните резултати от нея.

Към АНКЕТАТА

Второ, информирайте се относно това, какво представлява Европейският Парламент.

Трето, още веднъж погледнете “Как ще гласуваме в чужбина?”, там са и необходимите формуляри.

(формуляр 1, формуляр 2, формуляр 3)

В този ред на мисли, бих искал да обърна особено внимание на “Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България, приет от 40-ото Народно събрание на 22 февруари 2007 г.”

Важно да се отбележи, че според този закон, на изборите за Европейски парламент 2009 можете да гласувате и преференциално.

Какво означава това?

„Преференциално гласуване“ е гласуване, при което избирателят може да изрази своето предпочитание (преференция) относно реда на подреждане на кандидатите от кандидатската листа, за която гласува.

Пример:

Най-общо казано, след като изберете за коя листа на партия или коалиция да гласувате (при независимите кандидати въпросът за преференциално гласуване отпада) имате две възможности:

1. Да не се възползвате от правото си на преференция или преференциално гласуване и да пуснете бюлетината на партията или коалицията, без да отбележите конкретно едно име на кандидат.

2. Да се възползвате от правото си на преференция или преференциално гласуване и да маркирате квадратчето пред името на избрания от Вас кандидат. Тук е много важно да се отбележи, че можете да маркирате само едно име. По този начин вашият глас изразява подкрепа както за политическата сила, чиято бюлетина сте избрали, така и за конкретно избраният от Вас кандидат в листата й. Ако този кандидат е получил 15% или повече от гласовете дадени за неговата листа, той автоматично минава на избираема позиция, като измества първите имена в списъка.

Например, избрали сте си листа, но имате конкретен фаворит в нея, който е на 6-то място в списъка. След преброяване на гласовете се установява, че тази листа взима общо три места в Европейския парламент, тоест без преференциалното гласуване влизат кандидатите под номера 1, 2 и 3. Но ако даден кандидат, който е назад в списъка (като вашия – под номер 6) е получил над 15 % от гласовете за цялата листа, то той минава автоматично на последното избираемо място, в случая измества кандидата под номер 3.

Ако партията или коалицията успеят да получат само един мандат (едно място) и ако даден кандидат от листата е получил над 15 % от гласовете , то в Европейския Парламент отива той, а не водачът на листата.

Смисълът на това гласуване е, че Вие няма да гласувате просто за партия или коалиция, а след като се запознаете по-подробно с отделните кандидати в листите и техните автобиографии, Вие имате възможност да подкрепите конкретна личност.

ГЛАСУВАЙТЕ в чужбина!!!

За всички, които ще гласуват в чужбина, е много важно да си носят международните паспорти, защото по някаква причина, не е възможно да се гласува с лична карта.

Освен това, специално за хората, които ще гласуват в Германия:

много от Вас са се подлъгали от писмата, пратени им от германските административни служби по пощата и са се регистрирали за изборите чрез тях. Това автоматично ги изключва от българските избирателни списъци за Евровот 2009 и те нямат право да гласуват за българските кандидати.

Има механизъм за отменяне на тази молба, както и краен срок. Така че, ако все пак желаете да гласувате за българските кандидати, информирайте се за сроковете и процедурата по анулирането на регистрацията Ви във Вашата община или избирателен район.

За тези от Вас, които са изявили желание да гласуват във Фрайбург:

В посолството все още няма информация за това, колко формуляра са постъпили и дали изобщо ще се отвори секция в града. Ако няма секция във Фрайбург, тогава малко преди изборния ден ще Ви дам информация и опътване за това, къде ще можете най-удобно да гласувате, както и как да стигнете до там. Има голяма вероятност най-близката секция да е в Страсбург, което автоматично поставя въпроса с формалностите около нужните формуляри за това. (2,3)

За да проверите в коя секция и къде сте разпределени да дадете гласа си, вижте това на официалния сайт на ГРАО само срещу Името и ЕГН-то си. На сайта има и много полезна информация за изборите, както и различните формуляри и закони.

КАНДИДАТИТЕ

Атмосферата около предизбораната кампания на кандидатите се нажежава все повече. Вижте една много интерсна статия на Дневник, за това, как “Битката за Европарламента се пренесе в Мрежата”.

От сайта на Портал ЕВРОПА межете да се запознаете с всички имена, включени във всички листи с кандидати за български членове на Европейския Парламент. Освен това, изборните листи за 2009 са съпоставени с кандидатурите от първите ни избори за Европейски Парламент през 2007 година.

Ако се колебаете за кого да гласувате или просто искате да проверите коя партия е най-близо до вашите идеи, можете да го направите на сайта на „Гласоводител“. Това е автоматична система, която посредством 31 въпроса ще ви позволи да сравните своето становище с предизборните платформи на ATAKA, Българска социалистическа партия (БСП), ГЕРБ, Движение за права и свободи (ДПС), Национално Движение за Стабилност и Възход (НДСВ) и Синята коалиция.