Има едно дърво, наречено Изумрудено дърво или Пауловния Елонгата (Paulownia Elongata) – има много инфо за него в мрежата.
Произхожда от Китай, много разпространено в последните години в САЩ. Това е най-бързорастящото дърво с твърда дървесина – за 4-5 години достига 30 м височина и 35 см диаметър !
То е два пъти по-леко от бука и дъба, но и два пъти по-скъпо. В момента цената му в Европа е около 600 евро на м3. Трупите му са прави и гладки цилиндри – клони има само на върха. Има светла дървесина с красива шарка. Цветовете (много красиви и ароматни виолетови гроздове ) и листата му се продават също за фармацевтични продукти. Не гние, не се напада от вредители, издържа на температури от -25 до +45 градуса, изисква грижи – поливане и торене само в началото на растежа, трябва му само слънце и суха песъчлива почва. Новите издънки израстват направо от отсечения дънер, без той да се вади от земята. Има разсадник в Нови Искър – Кумарица.

Та идеята ми е да се основе държавен фонд ( дали от резерва, дали от друго), за засаждане на всички пустеещи земи у нас ( а такива колкото щеш ), както и постепенна подмяна, където е възможно, на по-некачествените и бавнорастящи бор, смърч, ела и т.н. с това дърво.

Какво печелим?

1. Първо пари, разбира се, и то сравнително бързо – на всеки 4-5 години. Пауловнията се засажда през 3 м, на декар се получават по 100 дървета. Едно дърво дава над 1 м3 дървесина, т.е. по 100 м3 на декар. При цена 600 евро на м3 това прави 60 000 евро на декар. Делено на 4 години, прави по 15 000 евро на декар на година. Като извадим разходи 2 000 евро, остават чисти 13 000 евро на година от декар. Кажете ми друга култура с такъв рандеман?

2. Създаване на хиляди работни места за ниско квалифицирани хора – за засаждане, поливане, торене, сечене, бичене, обработка на дървесината в стотиците ни мебелни и дървопреработващи заводи, охрана на масивите и пр.
Направо ликвидираме бъзработицата.

3. Подобряваме екологичната обстановка. Дървото има огромни листа, до 50 см в диаметър, които са добър и мощен инструмент за фотосинтеза.

При всички положения съм напълно съгласен, че по-интензивната подкрепа и стимулиране на изследователската дейност и университетите в България е задължителна първа крачка към развитието на иновативността в страната. Но от друга страна, не се и съмнявам, че дори и сега съществуват достатъчно добри и заслужаващи внимание идеи, развити от хора с капацитет и добре аргументирани научно.

Въпросът е: “Защо не се реализират и защо реализирането им не стои на дневен ред?”

@ Dancho Danchev

Мисля, че Данчо Данчев е прав за това, че липсва подкрепа (административна и финансова), която да спомага и улеснява иновациите и реализирането им.

Според мен, “Национален иновационен фонд” е някакъв вид фантом (приказен герой) за хората, работещи и живеещи в България. Той на практика не съществува. И докато тромавата бюрокрация е национална характеристика, то (да се надяваме) реорганизацията по процедурите за средствата и проектите би могла да се подобри от т.н. “best practice”, произхождаща от опита ни с Евро-фондовете. Естествено, задължително условие е да сме се научили да се “учим” от грешките си, колкото и банално да звучи това.

Апропо “Конкурентноспособност” – Колко ефективно (избирателно-ефективно) работят в България Комисията за защита на конкуренцията, Националният гаранционен фонд или структурите за защита на интелектуалната собственост, на практика???!!! Колкото и да не ми се иска, все имам чувството, че няма изградени твърди процедури и правила за работата им. Това поражда прекалено много импровизация, която не дава резултати в дългосрочна перспектива.

Що се отнася до банковото кредитиране, това е отделен и самостоятелен сектор, който би могъл да си промени политиката спрямо рискованите иновативни идеи, само ако почувства сигурност, породена от гореспоменатите обстоятелства.

За мое огромно съжаление, в моментните условия на българската действителност, в тази посока единствено сенчестата икономика е готова да организира и инвестира ефективно в иноваторството, но в найн нтерес. Това означава, че уникалните идеи намират най-лесно и бързо своята реализация на нерегламентираните и нелегални пазари. Това ще е така, докато иноваторите в България продължават да не виждат административна и финансова подкрепа, сигурност и защита от държавата.

изследователска дейност, изследователска дейност и пак изследователска дейност. Университети, инвестиция в образованието още от училищна възраст. Развитие на индустрията с подкрепата на изследователите теоритици. Други варианти също има, но като за начало и описаното до сега по-горе не е зле.