тази моя позиция съм я изразил на 25 юни 2009г., но дори и сега (8 месеца по-късно) е на 100% актуална, защото за това време нито държавните, нито гражданските структури постигнаха някакви резултати в посока подобряване на възможностите за гласуване на българите в чужбина.

Що се отнася до основателността на „врявата“, аз стоя твърдо зад позицията, че основание имаше. То се изразяваше, от една страна, най-вече в масивните пропуски и тоталната неефективност на българските институции извън границите на България в работата им около организацията на предоставянето на възможност на всеки български гражданин зад граница да изпълни правото си на глас. И най-малкото, от друга страна, беше факта, че такава възможност не беше реализирана с изключение на Турция.

Съгласен съм, че „глупости“ наистина се изсипаха с тонове. „Глупости“ под формата на обвинения и оправдания изсипваха всички участващи страни – граждани, посолства, медии, правителства, партии, други, разбрали, неразбрали, наши, ваши, чужди и т.н.

Въпреки, че проблемът е в цялата система от български граждани и институции по целият свят, аз мога да изразя личното си впечатление само от ситуацията в Германия и затова трябва да говоря локално, а не както до сега глобално.Тук ние се извинихме плахо един на друг по следния начин:
- Българското Посолство на България в Берлин, г-н Петров и г-н Катрачев ни се извиниха индиректно (не всички разбраха, че това беше извинение) и писмено за това, че неуспяха да реализират адекватна организация на гласуване в Германия. А аз от своя страна в отговор на това, написах тази статия, която се превърна и в официално писмо, с което в същият този индиректен стил (не всички разбраха, че това беше извинение) се извиних от името на всички за некоректното отношение към Посолстово на България в Германия.

Разбира се, за разлика от посолството като институция, българските граждани в чужбина не могат да се определят като хомогенна маса и това извинение беше по-скоро между мен, г-н Катрачев, г-н Петров, всички, които се подписаха под него, тези, които ходиха в Берлин и тези които не са се подписали, но са прочели и подкрепят позицията ни.

Индиректно се извинихме, като признахме, че ситуацията на места излезе извън контрол и се превърна в поток от неоснователни лични нападки и политически интереси. Политически интереси, защото всички партии започнаха да вербуват хора с цел политизиране на проблема и използването му в предизборните кампании. Така се наложи да призовем всички да се концентрират само върху разрешаването на въпроса с избирателните секции и в голяма степен усяхме.

В комуникацията ни със служителите на Посолството в Берлин разбрахме, че проблемът не е толкова в това, че те са непрофесионалисти, напротив, те разбират от работата си и изразиха желание за дискусия. Така проблемът е по-скоро в системата, която система в голяма степен принуждава чиновниците си да работят неефективно, защото не ги учи как се работи по друг начин.

Затова систематизирах всички проблеми и пропуски, направих и доста предложения и ги отправих към институциите с надеждата да организираме един сериозен, професионален, дискусионен форум, където експертно да обсъдим кое има смисъл и кое няма, кое може да се направи и кое неможе, какви са алтернативите там където е трудно да се направи нещо, какво ни пречи и какво ни помага.

Аз все още съм в готовност за интензивна съвместна работа, но имам усещането, че след изборите това вече не е актуална тема. Надявам се, темата да не се подхване един месец преди следващите избори от положението в което приключи след миналите такива. Пак повтарям, че съм отворен за нови предложения, срещи и съвместна работа с всеки, който е готов да работи сериозно и професионално с мен.

Темата за Вербалните Ноти не мисля, че е нужно пак да обсъждаме, но все пак ще Ви препоръчам да се поинтересувате и прочетете не само за това, какво може да се причини с една Вербална Нота, но и за това, каква е същността на един такъв документ и каква е възможността за промяна и напасване на този документ към определена ситуация или обстоятелство по несравнимо по-гъвкав, процедуален начин в сравнение с един закон.

Поздрави,

Не виждам обаче някой да се извинява на посолството за тоновете глупости, който се изказаха по негов адрес.

Отделните ви аргументи няма да коментирам – някои от тях са смислени, някои от тях нелепи, като това как вербалната нота не била закон и т.н. За ваше сведение, с вербална нота се обявява война.

Аз лично смятам, че посолствата на България в чужбине не работят добре, меко казано. Но не бива да се обвиняват за щяло и нещяло, особено когато се обиждат хора, които са се опитали да свършат малко повече работа, отколкото закона им позволява.

благодаря Ви за позицията и идеите

другата възможност е както в Германия и САЩ – гласуване с писмо по пощата.

Толкова е просто, сигурно и свързано с най-малко разходи!