не мога да отрека, че Ахмед Доган държи в ръцете си няколко правителства вече, както и ‘избра’ последния президент, отново със сделка!!!
Определено ‘таланта’ му са сделките и за мен е по скоро добър търговец!!!

БСП си има твърд електорат заради носталгията по миналото! Всяка баба ще ти обясни, едно време, колко хубаво е било!!! НО никоя не може да осъзнае, че е било хубаво, защото са били млади!!! и никой не може да ги убеди, че БСП нема да им върне младостта!
За тая партия гласуват, бабите, кариеристите и всякви други загубеняци!

Жалко за десните, разцепиха ги яко! Нещо има слухове за обединение, но едва ли ще съберат гласове!
Много над 4% са избирателите им! Според мои наблюдения са близо 20% ама никой нема да си пусне ‘гласа’ за губеща кауза!
Това им е основния проблем, да накарат хората да повярват, че ще минат 4% бариера!

Да сравняваш ББ с Обама е пълен ташак!!!

Не се наемам да давам прогнози за изборите! Ще изчакам да минат още няколко убийства и политически промени

Господина преди мен, незнам дали сам е разбрал, какво е искал да каже!

В политическата история на България от последните 20 години има само няколко ярки примера за истинско гражданско провипоставяне на съществуваваща система на управление (някои от примерите – протестите през 1989г., протестите от началото на 1997г. и др.) Но като цяло участието в политическия процес на България след 1989г. се характеризира с високи нива на обществен песимизъм. Резултат от това е така нареченият протестен вод, който се оказва решаващ при изборите до сега.
По време на целия преход се наблюдава нарасване на негативните очаквания за бъдещето, а готовността за участие в изборите постепенно намалява. Една от най-важните възможноссти, които предоставя демокрацията на гражданите – упражняване на вот – остава на заден план, забравена, зачеркната… Има различни причини за това: криза в политическите партии, недоверие в политиците, негативизъм и ниска политическа култура сред гласоподавателите. А когато гражданите трябва да излязат да гласуват, избират тези, които обещават нещо ново,което само и само да е по-различно от предишното, което е било обещано. Случи се, случва се, но се надявам да не се случи отново това, въпреки че все така е много възможно, с популистки обещание да се печелят избиратели. Защото популизмът е именно една нестройна система за разпределение на политически и социални ценности, която разчита главно на харизмата на лидерите, на движението и манипулацията на различни идеи и символи чрез медиите.
Разбира се, че е неизбежно да съществува една група на вечно недоволните, търсещи отдушник на своите идеи чрез популистки мотоди. Но като цяло по-голямата част от ситуацията е свързана с различни грешки в годините на прехода: недостатъчно гражданско и политическо просвещение, тъмен произход на част от капиталите, механично копиране на външни политически идентичности и т.н. Това обаче не е повод за песимизъм – свършеното е много и дори умерена доза национална гордост от приемането в ЕС е уместна(Тук няма да се спирам вурху санкциите и критиката спрямо България за свършеното от нач. на 2007г.) По сходни причини разбъркването на ценностите е проблем за голяма част от посткомунистическите страни. Трябва също да се има предвид, че размиването на ценностните ориентири е ефект и на глобализацията, на икономизацията на политиката в световен мащаб – проблеми с представителността и с легитимността на политическите елити днес се наблюдават и в „старите демокрации“, а също и в самите структури на Европейския съюз.